site.btaВатиканът се готви за канонизацията на Карло Акутис - първия светец от поколението на милениалите

През последните няколко месеца Ватиканът събра на два пъти младежи от целия свят, първо в рамките на Юбилея на тийнейджърите в края на април, а после и в рамките на Юбилея на младежите в края на юли и началото на август. За първото събитие във Ватикана и в Рим се стекоха над 250 000 тийнейджъри от цял свят, като кулминацията беше литургия за тях на площад „Свети Петър“ във Ватикана. За второто събитие в Рим и във Ватикана дойдоха над 1 милиона млади богомолци от целия свят, като кулминацията за тях бяха бдението и литургията под открито небе в римския район Тор Вергата, отслужени от новия папа Лъв Четиринадесети. На 7 септември ще има трети повод за млади поклонници от цял свят да се съберат във Ватикана: литургията за канонизирането за светец на италианския тийнейджър Карло Акутис. Тя трябваше да се състои на 27 април 2025 г. и да бъде ръководена от папа Франциск. Но той почина броени дни преди това и събитието беше отложено. Сега литургията по канонизирането ще се води от новия папа Лъв Четиринадесети.

Карло Акутис ще бъде първият представител на поколението на милениалите, който ще бъде обявен за светец на Римокатолическата църква, отбелязват италианските медии, сред които АНСА, „РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“ и „Ти Джи Ком 24“.

Карло Акутис е роден на 3 май 1991 г. в Лондон, където неговите родители Андреа Акутис и Антония Салцано са работили. Той произхожда от заможно италианско семейство. Майка му има издателство, а баща му работи в застрахователни компании. Няколко месеца след раждането на Карло семейството се връща в Италия и заживява в Милано. Там за детето започват да се грижат бавачки чужденки. Голямо влияние върху него оказва полската му бавачка, която дори се опитва да го научи как да реагира на опитите на други деца да го тормозят и да му крадат играчките.

На тригодишна възраст Карло започва да се интересува от религия, когато дядо му умира, а после се явява в съня му, за да му каже, че е отишъл при Исус. Тогава на въпроси на детето, свързани с религията и църквата, често пъти отговори дава именно полската му бавачка. Акутис е записан да учи в началното училище „Сан Карло“ в Милано през септември 1997 г., но няколко месеца по-късно той е преместен в училище, ръководено от монахини от ордена на Света Марчелина. Причината за това преместване е, че второто училище е по-близо до дома му. По пътя до училището Карло Акутис всеки ден се спира да разговаря с портиерите на кооперациите, повечето от които са чужденци, мигрирали в Италия, научава имената им, техните истории на мигранти в Милано. Така за първи път той получава представа от първа ръка за живота на хората, избрали Италия за своя втора родина и де факто се запознава с нелеката съдба на мигрантите. 

След това Карло Акутис е записан в гимназията „Лъв Тринадесети“ в Милано, ръководена от йезуити. През тези години той показва особен интерес към четенето, свиренето на саксофон и към компютърните науки. На саксофон Карло се научава да свири сам, а компютрите бързо се превръщат в негова страст. За разлика от връстниците си обаче, за Карло компютрите не са просто виртуален свят на безкрайни геймърски удоволствия. Той иска да използва познанията си в областта на компютрите, за да разпространява сред връстниците си онова, което е научил във връзка с религията. През годините Карло засвидетелства особен интерес към живота на светците, по-специално към Свети Франциск от Асизи и Свети Антоний от Падуа. Едва на 12 години Карло става катехист в епархията си в Милано „Санта Мария Сегрета“.  

Заради познанията му в областта на компютрите и заради интереса му към религията, когато е на 14 години, Карло е помолен от свещениците от епархията му да създаде нейна интернет страница. След това е натоварен с мисия от училището си да създаде и интернет страница, насърчаваща доброволчеството сред младежите. Карло Акутис създава и интернет сайт, в който каталогизира евхаристийните чудеса по света. Той изготвя и списък на всички случаи на явяване на Богородицата, които са признати от Католическата църква. В продължение на няколко години работи и по организирането на изложба, която да представи евхаристийните чудеса по света.

Карло се разболява на 1 октомври 2006 г., като първоначално лекари го диагностицират с паротит. Състоянието му обаче рязко се влошава и той е откаран в болница в Милано, където е диагностициран с тежка форма на левкемия. Младежът е едва на 15 години, но вече осъзнава, че няма да оцелее. Такава е прогнозата и на лекарите. Той е поставен на апаратно дишане в интензивното отделение на болницата. Ден след това е прехвърлен в клиника в Монца, която е специализирана в грижи за подобен род пациенти. Там в отговор на въпрос на лекарите дали изпитва силни болки, Карло казва, че има много други хора, които страдат много повече от него. А на майка си той казва, че хората не трябва да се страхуват от смъртта, защото тя води към вечния живот. Вместо хората да се опитват да избягат от нея, те трябва да се подготвят за нещо изключително в този вечен живот. 

Карло Акутис изпада в кома, а после след мозъчен кръвоизлив изпада и в мозъчна смърт на 11 октомври 2006 година. На 12 октомври 2006 г. сърцето му спира да бие в 18,45 ч. Семейството му организира бдение в дома му, което продължава четири дни и пред тленните останки на Карло идват да се преклонят много хора, които не са познавали лично момчето, но които са били впечатлени от неговата набожност и от усилията му да приобщава чрез социалните мрежи младежите към църквата.  

Първоначално Карло Акутис е погребан в гробище в Милано. Но според неговата воля тленните му останки през 2007 г. са прехвърлени от Милано в гробището на Асизи. А от 6 април 2019 г. тялото на младежа е изложено в саркофаг със стъклена стена в църквата „Санта Мария Маджоре“, известна и като „Светилището на лишението“, където според вярванията Свети Франциск от Асизи се отказва от всички светски блага, за да заживее в бедност и в служба на Бог. В саркофага тялото на Карло Акутис е облечено в обикновени дрехи, които носят обичайно 15-годишните и изглежда непокътнато, като на момче, което просто се е унесло в сън.

След смъртта на Карло духовници, които са го познавали, уреждат в негова памет събираните от него информации за евхаристийните чудеса да бъдат представени като изложба, обиколила вече пет континента.  Животът на Карло е вдъхновение и за документален филм, за анимационна продукция, за книга с комикси и за видеоигра. 

Веднага след смъртта на Карло започват да се оправят призиви за неговото обявяване първо за блажен, а после за светец. Шест години след смъртта му архиепископията на Милано започва процедурата в тази насока. 

Карло Акутис е обявен за блажен през 2020 г., но тогава церемонията се забавя заради коронавирусната пандемия, заради която цяла Италия е в локдаун. Следва пътят към обявяването на Карло за светец. Решението е взето на заседание на кардиналите 1 юли 2024 г. През ноември миналата година Ватиканът обяви, че Карло ще бъде канонизиран за светец по време на Юбилея на тийнейджърите в рамките на Юбилея на Римокатолическата църква през 2025 г. и беше насрочена датата на церемонията на 27 април 2025 г., която беше отменена заради траура за папа Франциск. На 13 юни новият папа Лъв Четиринадесети насрочи нова дата за канонизирането – 7 септември.

В основата за канонизирането на Карло Акутис за светец са две чудеса.  Едното е чудотворното изцеление на 6-годишното бразилче Матеус Виана, страдащо от вродена панкреатична малформация, заради която не можело да се храни нормално и е било захранвано само с течна храна. По време на литургия на годишнината от смъртта на Карло Акутис през 2013 г. майката на момчето Лусиана Виана се моли на Карло да изцели детето й, а детето целува дреха, принадлежала на Карло и изложена като реликва в църквата в бразилския щат Мато Гросо до Сул. След това състоянието на момчето се подобрява и то отново започва да се храни нормално. Днес Матеус Виана живее със семейството си във ферма в бразилския град Анаполис и води живот на обикновен тийнейджър, който сякаш никога не е страдал от тежко заболяване.

Второто чудо е свързано с костариканската студентка във Флоренция Валерия Валверде. През 2018 г. тя пада от колело и получава тежка мозъчно-черепна травма. Лекарите я оперират, но казват, че състоянието й е изключително тежко. Майката на момичето отива да се моли за нея на гроба на Карло Акутис в Асизи и студентката в крайна сметка не само че оцелява, но за рекордно кратко време е изписана от болницата и се връща към нормалното ежедневие.

След канонизирането на Карло Акутис на площад „Свети Петър“ във Ватикана ще има още едно голямо събитие, което се очаква да привлече младежи, а и не толкова млади богомолци от цял свят. На 13 септември там ще се състои концерт с участието на Андреа Бочели, Фарел Уилямс, Джон Леджънд, Анджелик Киджо и др. Проявата ще бъде в рамките на друго събитие от Юбилея на Римокатолическата църква, наречено „Световна среща на човешкото братство“, която ще се проведе във Ватикана на 12 и 13 септември, съобщават „Ватикан нюз“ и „Фанпейдж“. Тази Световна среща цели да подчертае, че в света трябва да има нов глобален ред, в който братството между хората да е в центъра. Този призив се отправя в момент на войни и на омраза, на едностранчиви действия и на поставяне под въпрос на досегашния световен ред, базиран на правила, установени след Втората световна война, отбелязват двете издания.

Иначе на 7 септември заедно с Карло Акутис за светец ще бъде канонизиран и торинецът Пиер Джорджо Фрасати, роден през 1901 г. и починал на 24-годишна възраст през 1925 г. Той е страдал от полиомиелит, диагностициран му малко преди смъртта му.

Фрасати е бил част от Ордена на Свети Доминик и се е посветил на каузи в полза на бедните и страдащите в родния му Торино. Пътят му към обявяването му за светец датира още от началото на 30-те години на миналия век. Приписва му се чудодейното изцеление през 1933 г. на болен от туберкулоза, на когото свещеник занесъл реликва и снимка на Фрасати, за да се помоли пред тях. След молитвата състоянието на пациента се подобрило рязко и той живял още 30 години. Любопитното е, че Фрасати, подобно на Карло Акутис, е бил от заможно семейство. Баща му – Алфредо Фрасати е бил собственик на торинското издание „Стампа“, сенатор и посланик на Италия в Германия. Майката на Фрасати е била прочутата за онова време художничка Аделаид Аметис, рисувала платна и по поръчка на крал Виктор Емануил Трети.