Преди 80 години на 6 август 1945 г. американският бомбардировач Б-29 пуска над японския град Хирошима първата атомна бомба в историята. Три дни по-късно същият кошмар се повтори и в японския град Нагасаки. Тази седмица в двата града ще има възпоменателни церемонии, на които ще присъстват представители на около 100 страни.
Двете атомни бомби са единствените, използвани досега във военни конфликти. Те причиниха смъртта на 140 000 души в Хирошима и на 74 000 в Нагасаки между август 1945 г. и края на 1945 г.
Първото нещо, което много жители на Хирошима са забелязали сутринта на 6 август 1945 г., е било едно ярко огнено кълбо, разказва Международният комитет на Червения кръст.
Малчугана - бомбата, която се взриви на около 600 метра над града - е имала мощност близка до 15 000 тона тротилов еквивалент.
Бомбата, пусната над Нагасаки и останала в историята като Дебелака, е имала още по-силна мощност, оценявана на 21 000 тона тротилов еквивалент.
Смята се, че в "епицентъра на бомбата" в Хирошима температурата е достигнала 7000 градуса по Целзий. Истинска пещ, която е причинила жестоки изгаряния, в повечето случай смъртоносни, в радиус от около 3 километра.
Интензивният блясък от експлозиите е предизвикал и временна слепота и необратими увреждания на очите, според Международния комитет на Червения кръст.
Топлинното излъчване, което е последвало в частица от секундата след експлозиите, предизвиква много пожари, които са изпепелили всичко на много квадратни километра в Хирошима и Нагасаки, където по онова време повечето от сградите са били дървени.
Изгарянията и пожарите стават причина за непосредствената смърт на над половината от жертвите на бомбардировката в Хирошима.
"Спомням си овъглените трупове на малки деца около хипоцентъра. Те приличаха на черни камъни“, казва Коичи Вада, който по онова време е бил на 18 години и е живеел в Нагасаки.
Много хора също така са убити или сериозно ранени от летящи отломки, а други от рухването на сгради или пък просто защото те самите са били изхвърлени във въздуха от взривната вълна.
Ядрените бомбардировки са и източник на вредна в краткосрочен и дългосрочен план радиация. Лъчевата болест засегна много от онези, които оцеляха от непосредствените опустошения в Хирошима и Нагасаки.
Синдромът на остро облъчване, характеризиращ се с повръщане, главоболие, диария, кръвоизливи, косопад, може да предизвика смърт за броени седмици или месеци.
А оцелелите от бомбардировките – така наречените хибакуша на японски език – са изложени и през останалата част от живота си на завишен риск да развият някои видове рак.
От около 50 000 облъчени в двата японски града, които са били наблюдавани от американо-японската Фондация за изследвания на въздействието на радиацията, около 100 са починали от левкемия, а 850 са починали от ракови заболявания, свързани с радиационното облъчване.
След ядрените бомбардировки по Хирошима и Нагасаки Япония капитулира на 15 август 1945 г., като по този начин беше сложен край на Втората световна война.
Но историците продължават да дебатират въпроса дали тази двойна ядрена атака действително е позволила да се пощади живота на повече хора, като е ускорила края на глобалния световен конфликт.
Физическото, но и психологическото страдание на много хибакуша обаче е продължило през целия им живот. Много от тях дълго време са премълчавали страданията си и са били подложени на дискриминация, по-специално когато е ставало дума за сключване на брак.
Защото много японци са вярвали погрешно в продължение на десетилетия, че лъчевата болест се предава по наследство и дори, че е заразна и затова са избягвали контактите с хибакуша.
В периода след Втората световна война японското правителство създаде статут на „официални жертви“ на атомните бомбардировки, предоставяйки на хората, попадащи в тази категория безплатни здравни грижи. Но това право беше предоставено при много ограничаващи условия и така хиляди жертви се оказаха извън тази категория.
Хибакуша се превърнаха в пламенни активисти на пацифистката и антиядрената кауза, обикаляйки по света, за да разказват за преживяното от тях.
Движението, обединяващо оцелелите от ядрените бомбардировки и от лъчевата болест - „Нихон Хиданкьо“, призова държавите по света да действат, за да елиминират ядрените оръжия и миналата година спечели Нобеловата награда за мир.
През 2019 г. папа Франциск посети Хирошима и Нагасаки, за да повтори противопоставянето си на ядрените оръжия.
През 2016 г. Барак Обама беше първият действащ американски президент, посетил Хирошима. Той също пледира за свят без ядрени оръжия, без обаче да се извини от името на САЩ за японската трагедия през август 1945 г.
Русия, на свой ред, е една от около 100 страни, които би трябвало да участват тази година във възпоменанието в Нагасаки. Москва е поканена за пръв път от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. (БТА)
Превод от френски: (Габриела Големанска от БТА)
/ГГ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
