Население на Австрия нараства само благодарение на имиграцията, без която би намаляло значително в дългосрочен план до нивото от 1950 година, сочат данни, публикувани от Статистическа служба на Австрия, за периода на последните десет години.
През миналата година в страната са живели около 2,5 милиона души с мигрантски произход. По-голямата част от тях се чувстват по-силно свързани с Австрия, отколкото със страната си на произход.
Въпреки това австрийската министърка на интеграцията Клаудия Плаколм призовава за по-голяма готовност за интеграция.
Според статистическия годишник "Миграция и интеграция 2025" делът на родените в чужбина хора през миналата година е достигнал 27,8 процента от общото население, което съответства на увеличение с 696 100, или с 38,4 процента, от 2015 година (1,81 милиона души). Преди 10 години въпросният дял е бил 21,4 процента.
Тези числа означават преди всичко, че населението на Австрия нараства само благодарение на имиграцията, и то не само от 2015 година, а от десетилетия. Без приток от чужбина, предвид отрицателния прираст на раждаемостта, "в дългосрочен план населението ще намалее до нивото от 50-те години на миналия век", се посочва в съобщение на Статистическа служба на Австрия.
Годишникът беше представен във Федералната канцлерска служба от Плаколм и Стефан Марик-Лебек от Статистическа служба на Австрия. Броят на имигрантите, живели тук през миналата година, включва хора от първото поколение (родени в чужбина) и от второто поколение, родени вече в Австрия, с родители без австрийско гражданство.
Както и през предходните години, най-голямата група от хора, живеещи в Австрия без австрийски паспорт, се съставлява от германските граждани - 239 452, следвани от румънците - 155 715. Трето място заемат турските граждани - 124 788, а четвърто – сръбските граждани, които са 122 459.
На местата от пето до десето следват граждани от Унгария, Хърватия, Сирия, Босна и Херцеговина, Украйна и Полша. Според статистиката най-голям ръст от началото на 2020 година в абсолютни числа е отбелязан при имигрантите от Украйна (76 300), Сирия (53 300), Германия (39 500), Румъния (32 300) и Хърватия (25 800).
"Миграцията е централен фактор за демографското развитие в Австрия. От много години населението нараства изключително благодарение на миграцията", заяви Марик-Лебек при представянето на доклада.
Понастоящем в Австрия "смъртните случаи са малко повече от ражданията, което означава, че имиграцията е централен фактор за развитието на Австрия". Според статистиката на Австрия през 2023 година са родени 77 238 деца, а са починали 88 486 души.
Като взима предвид и очакваните миграционни движения, Марик-Лебек предполага преминаване на границата от десет милиона жители през 2069 година, а през 2080 година Статистическа служба на Австрия очаква населението да достигне 10,2 милиона (плюс 11 процента спрямо 2024 година). Без миграция, според прогнозите, населението ще намалее значително, а именно до 6,9 милиона (минус 24 процента спрямо 2024 година) и по този начин ще достигне нивото отпреди около 70 години.
Според Статистическа служба на Австрия в рамките на проучването за миграцията 2025 е изследвано и „как населението в Австрия с и без миграционен произход възприема интеграционните процеси и въпросите, свързани с миграцията". Това включва и въпроса за чувството за принадлежност.
Резултатите от изследването сочат, че повече от три четвърти (75,7 процента) от родените в чужбина се чувстват принадлежащи към Австрия, особено имигрантите от Сирия (83,6 процента), Босна и Херцеговина (79,8 процента) и Сомалия (78,3процента). Най-слабо изразено е чувството за принадлежност при украинците – 64,7 процента. Най-малко свързани с предишната си родина се чувстват гражданите на Афганистан и Руската федерация.
Според доклада, родените в страната чуждестранни граждани оценяват съвместното съжителство с местните жители предимно като "по-скоро лошо" или "много лошо" (46,2 процента), а само около една пета (20,9 процента) го оценяват като „много добро" или „по-скоро добро".
Този дял е спаднал през последните три години. За сметка на това имигрантите оценяват съжителството предимно като "много добро" или "по-скоро добро" (57,9 процента). Лицата, които имат по-чести контакти с австрийци, оценяват съжителството по-добре от тези, които нямат чести контакти с местните жители.
За целите на доклада е проучен и езикът, който се използва: Около 45 процента от анкетираните имигранти посочват, че "у дома общуват предимно или изключително на родния си език". Малко над 16 процента посочват, че в най-близкото си обкръжение говорят "изключително или предимно" на немски. Почти една трета говорят на немски с приятели, а малко над 20 процента общуват в своя приятелски кръг предимно на родния си език.
/НС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
