Утре в Рим френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджа Мелони ще проведат втората си официална двустранна среща, откакто Мелони встъпи в длъжност през октомври 2022 г., предадоха Франс прес и АНСА. Първата официална двустранна среща между тях се проведе през юни 2023 г. в Париж. Преди това двамата се бяха виждали в кулоарите на разнородни форуми на върха. Макрон беше и първият чуждестранен лидер, който още през октомври 2022 г. се видят за кратко с Мелони в Рим, след като тя официално встъпи в длъжност като италиански премиер. Но тогава това не беше официална двустранна среща, тъй като Макрон беше в Рим за участие в международен форум и използва повода да се запознае лично с Мелони. Между тази неформална среща и първата официална среща между Макрон и Мелони в Париж през юни 2023 г. измина необичайно дълго време за лидери на две съседни страни. А това необичайно дълго време беше белязано от неколкократна ескалация на напрежението между Париж и Рим по миграционната тема. Френски представители неведнъж обвиниха Италия, че допуска вторична миграция към Франция, италиански представители обвиниха Франция, че изтласква мигранти по общата им граница. Двете страни влязоха в сериозен сблъсък още в първите дни на власт на Мелони, когато Италия отказа да приеме кораб на хуманитарна организация, спасил мигранти в Средиземно море и принуден да акостира във Франция.
След официалната визита на Мелони в Париж през юни 2023 г. двете страни сякаш поизгладиха отношенията си, но в тях винаги продължаваше да тлее искра, водеща до припламване на напрежението. То ескалира отново по време на предизборната кампания за изборите за 10-и Европейски парламент през пролетта на миналата година, когато Мелони започна да призовава за единна десница в Европа, в която се очертаваше да се озове и най-големият вътрешнополитически противник на Макрон – партията на Марин Льо Пен. От този нов коалиционен модел трябваше да отпаднат европейските левоцентристи и европейските либерали, водещи Европа, според Мелони, в погрешна посока. Към европейските либерали принадлежи и партията на Макрон. По една или друга причина обединената европейска десница така и не се появи в новия ЕП, в който твърдолинейно десните се групираха в три европарламентарни семейства, докато умерените десни останаха в традиционния си европарламентарен формат.
На евроизборите обаче партията на Мелони беше победител от Италия, докато партията на Макрон беше пораженецът във Франция, където победи партията на Льо Пен. Италия смяташе за логично след това да има думата при избирането на ръководителите на основните европейски институции – председателите на ЕП, на Европейската комисия и Европейския съвет и на дипломат номер едно на ЕС. Вместо това по този въпрос тя сякаш остана изолирана от дискусиите, водени основно от лидерите на Франция, Испания, Германия, Полша, Нидерландия и Гърция, въпреки че те постоянно казваха, че Италия е важна страна членка в ЕС, припомнят Франс прес, АНСА и Ройтерс. Всичко това стана нов повод за напрежение между изолираната по онова време Мелони и Макрон, който беше сред лидерите, които я изолираха. Напрежението намери израз по време на срещата на върха на Г-7, организирана от италианското ротационно председателство на Голямата седморка в Борго Иняция, в Южна Италия. Там Мелони и Макрон кръстосаха шпаги относно това дали да бъде включена или не темата за абортите в заключителната декларация от срещата на върха, но мнозина анализатори коментираха, че в основата на този сблъсък е било всъщност разногласието между двамата лидери кой от тях двамата трябва да има думата по въпроса за бъдещето на Европа след евроизборите. Илюстрация тогава на ескалацията на двустранното напрежение беше леденият поглед, с който Мелони удостои Макрон преди началото на вечерята в Замъка на Бриндизи, дадена от италианския президент Серджо Матарела за лидерите на срещата на върха на Г-7.
Впоследствие обаче Макрон и Мелони проведоха неформална среща във Версай в кулоарите на Олимпийските игри в Париж и от кадрите от нея ставаше ясно, че разногласията са преодолени, предаде АНСА. Мелони впрочем беше и сред лидерите, които не разкритикуваха породилото полемика сред консервативните и църковните среди откриване на Олимпийските игри в Париж. Тя избегна отправянето на критики към организаторите, като каза, че не е гледала полемичната церемония за откриването на Игрите, в която имаше сцени, възхваляващи свободната любов и сцена, разтълкувана като ЛГБТ версия на "Тайната вечеря".
След това нов повод за напрежение между Париж и Рим стана изборът на еврокомисари в новата Еврокомисия. Италия излъчи представител на управляващата партия „Италиански братя“ за кандидат за изпълнителен заместник-председател на ЕК и за еврокомисар в ключовия отрасъл. Този кандидат обаче беше възприет като крайнодесен и излъчването му от Рим породи възражения от страна на европейските левоцентристи и на европейските либерали, към които спада и партията на Макрон. След сложни разговори и след направени компромиси кандидатът на Рим остана в състава на новата Еврокомисия.
След идването на Доналд Тръмп на власт в САЩ през януари поводите за напрежение между Рим и Париж се засилиха. Рим категорично отказа да участва в сценарий, в който след евентуално сключване на мирно споразумение в Украйна, там да бъдат изпратени европейски мирооподдържащи сили – нещо, което предложиха Франция и Великобритания, припомнят Франс прес и АНСА. Според Париж и Лондон това би дало гаранции за сигурността на Украйна след края на войната. Според Рим подобни гаранции трябва да бъдат осигурени в европейско-американски контекст, въпреки че Вашингтон даде да се разбере, че ще остави европейците да се оправят сами по този въпрос. През пролетта в Европа се проведоха редица срещи на върха, посветени на европейската отбрана и сигурност. На една от тях ЕК предложи план за превъоръжаване на ЕС, припомнят световните агенции. Той беше подкрепен и от Рим, и от Париж. Но Рим възрази срещу наименованието му за разлика от Париж. В резултат, на което концепцията на плана беше пренасочена от превъоръжаването към укрепването на сигурността на Европа в по-общ план.
След разрива в отношенията между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, настъпил по време на срещата им в Овалния кабинет на Белия дом, Мелони и Макрон се опитаха да се представят като посредници между двамата лидери. По време на визита в Белия дом през февруари Макрон припомни на Тръмп, нарекъл Зеленски „диктатор без избори“, защо в Украйна във време на война не могат да се произведат президентски избори след изтичането на мандата на Зеленски. Но пък по време на визитата си в Белия дом през април Мелони запази мълчание, когато Тръмп намекна, че не е доволен от действията на Зеленски. В крайна сметка два месеца след разрива между Тръмп и Зеленски лидерите на САЩ и Украйна се срещнаха в кулоарите на траурната церемония за папа Франциск във Ватикана. Кое посредничество – това на Мелони или това на Макрон - е допринесло за тази среща, все още си остава въпрос без категоричен отговор. Но във връзка с тази среща и двамата лидери отхвърлиха категорично твърденията, че един от тях е бил големият отсъстващ от нея, тоест че един от тях е трябвало да бъде третият участник в нея, но в последния момент е било решено тя да е двустранна. Тези спекулации бяха подхранени от забелязан трети стол, подготвен за срещата, който после беше отместен встрани, отбелязва Франс прес.
През май напрежението между Макрон и Мелони отново ескалира и заради това, че Мелони беше големият отсъстващ от два разговора на върха за Украйна, състояли се в кулоарите на срещата на върха на Европейската политическа общност в Тирана, припомнят Франс прес и АНСА. Мелони обясни отсъствието си с това, че на разговорите се е говорело за изпращане на военни в Украйна, а Рим вече е дал ясно да се разбере, че няма да участва в подобна инициатива. Макрон обаче обвини Мелони, че разпространява дезинформация и че по време на разговорите не се е говорело за изпращане на европейски военни в Украйна, а за постигането на прекратяване на огъня в Украйна. В отговор на което пък Мелони препоръча на лидерите, в това число индиректно на Макрон, да забравят за егоизма и да се фокусират върху единството на Запада по украинския въпрос, допълват АНСА и Франс прес. Тя добави, че тъй като от думите на Макрон е станало ясно и, че въпросът за европейски военни в Украйна вече не е на дневен ред, то тя е готова да участва във всички възможни формати на дискусии по украинския въпрос. След което Мелони отново беше приобщена към тези разговори.
В допълнение на тази ескалация на двустранното напрежение относно Украйна италианските консервативни издания „Либеро“, „Темпо“ и „Верита“ коментираха в началото на май, че Макрон се намесвал в работата на конклава за избор на нов папа и искал да прокара свой човек начело на Римокатолическата църква. Изданията базираха тези изводи на обяд, състоял се във френското посолство във Ватикана между Макрон и френски кардинали, когато Макрон беше във Ватикана за траурната церемония за папа Франциск. Сред тези кардинали беше и един, за когото медиите коментираха, че може да бъде избран за папа, а именно архиепископът на Марсилия Жан-Марк Авлин. Макрон искал новият папа да запази либералния курс на Църквата и Авлин бил най-подходящ за това, пишеха италианските издания. От друга страна италианското национално издание „Стампа“ посочи по същото време, че Мелони искала новият папа да е по-консервативна фигура и във връзка с това била изплела нишка между нейната канцелария и Ватикана. Тази нишка бил Алфредо Мантовано, държавен секретар към канцеларията на премиера. В крайна сметка това приписвано от медиите ново противоборство между Мелони и Макрон не доведе до нищо и за нов папа не беше избран нито италианец, нито французин, а американец.
В действителност Макрон и Мелони имат доста общи позиции, отбелязват френски и италианки медии. Сред тях е тази за по-твърд подход към миграцията, както и тази за постигането на стратегическа самодостатъчност и независимост на ЕС в областта на отбраната, сигурността, енергетиката, индустрията, новите технологии. В икономически план двете страни, които имат проблеми с държавния дълг и бюджетния дефицит, защитават идеята за такива европейски фискални правила, които да не задушават икономическия растеж чрез строги икономии. В социален план двамата лидери се борят срещу демографската зима в страните им, която би повлияла на социалния модел на техните държави. Те предприеха и мерки, с които ограничиха достъпа до социални помощи за определени категории безработни, така че да насърчат хората да си търсят работа, вместо да разчитат на социални помощи.
И Франция, и Италия още от началото на руската инвазия в Украйна подкрепят Киев. Мелони и Макрон посетиха два пъти тази страна по време на над тригодишната война на Русия срещу Украйна. Те многократно приеха в Рим и Париж украинския президент Володимир Зеленски и подкрепата им за него продължи и дори когато новият американски президент Доналд Тръмп отправи остри критики към украинския държавен глава, обобщават Франс прес и АНСА.
По основните международни досиета може би най-голямо различие между Мелони и Макрон има по темата за израело-палестинския конфликт, където Макрон клони да признае Държавата Палестина и критикува действия на правителството на Бенямин Нетаняху в Газа, обобщават Франс прес и Ройтерс. Мелони в средата на май призова Нетаняху да спазва международните закони и международното хуманитарно право в Газа. Тя призова и неведнъж за прекратяване на огъня в анклава и за освобождаване на заложниците, държани там след нападението на „Хамас“ срещу Израел. Но тези нейни позиции се възприемат като не достатъчно твърди спрямо Израел и по палестинския въпрос. Не бива да се забравя, че относно причината за войната в Газа – нападението от 7 октомври 2023 г. на „Хамас“ срещу Южен Израел и Макрон, и Мелони тогава застанаха категорично на страната на Израел и осъдиха този терористичен акт от страна на радикалното палестинско движение.
В отношенията им със САЩ Мелони и Макрон се опитват всеки един от тях да се представят като онзи, с когото настоящият американски президент Доналд Тръмп би бил най-склонен да разговаря в Европа по важни досиета. Мелони беше единственият лидер на страна членка от ЕС поканен да присъства на встъпването в длъжност на Тръмп и от началото на годината тя проведе три срещи с него в САЩ. Мелони участва чрез видеокенферентна връзка и в Конференцията за консервативно действие, обединяваща консервативните среди в САЩ, сред които е и партията на Тръмп. Но Макрон пък беше първият лидер на страна от ЕС, който гостува на Тръмп след встъпването му в длъжност. Тези усилията на двамата европейски лидери да се позиционират като мост между САЩ и Европа по различни въпроси обаче не попречиха на Тръмп да обяви допълнителни 20-процентни мита за ЕС в началото на април. Той ги отложи после с 90 дни, но неотдавна заплаши да наложи на ЕС мита от 50 процента. Тръмп периодично изтъква, че между САЩ и ЕС има търговски дисбаланс, че в ЕС има пречки за американската търговия и закони, ограничаващи действията на американските дигитални гиганти.
Въпреки това не бива да се забравя, че Тръмп винаги се е изразявал особено ласкаво по адрес на Мелони, която установи и добри отношения с американския вицепрезидент Джей Ди Ванс - нещо което Макрон не може да игнорира в разгара на търговската война между ЕС и САЩ, посочва Франс прес. Самият Макрон обаче също се ползва с уважението на президента на САЩ. Доказателство беше това, че в петък журналист помоли Тръмп да коментира предполагаемия шамар, който първата дама на Франция е ударила на френския президент при пристигането им във Виетнам. В отговор на въпроса какъв брачен съвет би дал Тръмп на Макрон, Тръмп каза шеговито, че единственият съвет, който може да даде на Макрон, е да внимава вратата винаги да остава затворена, когато има някакви семейни пререкания, припомня "Ню Йорк пост". Но после добави със сериозен тон, че е разговарял с Макрон и съпругата му, че те са добре, че те са наистина добри хора и че той ги познава добре, което беше възприето като подкрепа на Тръмп за Макрон, в момент, в който медиите по света правеха разнородни коментари за брака на френския лидер, а в социалните мрежи подигравките срещу Макрон заваляха под разнородни форми.
Срещата между Мелони и Макрон в Рим утре ще последва техни задгранични обиколки в Азия, по време на които двамата европейски лидери позиционираха страните си съответно като мост между континентите и като трети път насред дихотомията САЩ-Китай, обобщават Франс прес и АНСА.
Макрон приключи в петък 6-дневната си обиколка във Виетнам, Индонезия и Сингапур. Във Виетнам той се позиционира като сигурен и надежден приятел за тази страна в момент на нарастващ сблъсък на влиянията на САЩ и Китай в азиатския регион, отбелязват Франс прес и „Франс 24“. Пред ръководителите на Виетнам, който в предходните две години беше посетен и от лидерите на САЩ, Китай и Русия, Макрон представи стратегията си на третия път, който представлява Франция в региона. Той обрисува страната си като балансиран съюзник на фона не само на регионалното, но и на глобалното противоборството между САЩ и Китай и на фона на големите сили в света, като Русия, които са решили да не спазват повече международното право, да не се стремят към мир и да не зачитат суверенитета на народите и териториалната цялост на другите страни, обобщава Франс прес. Същите послания Макрон отправи и пред индонезийските лидери. Пред тях той позиционира страната си като брат на Индонезия, добавя Франс прес. В Сингапур Макрон откри годишния форум за сигурност „Диалог Шангри-Ла“ с реч, в която разкритикува ревизионистките страни, които искат да се налага в света, припомнят Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес. Макрон предложи изграждане на нови коалиции за свободната търговия и за основан на правото ред. Тези коалиции трябва да обединяват, според него, всички страни, които не искат да са съпътстващи жертви на решенията, взети от суперсилите САЩ и Китай. Според него разделението на света на две суперсили води до принудата да избираш на чия страна да застанеш. "А ако направим това, ние ще убием глобалния ред и ще разрушим методично всички институции, които създадохме след Втората световна война с оглед да запазим мира и да си сътрудничим в областта на здравеопазването, климата, човешките права и по други въпроси“, допълни Макрон. "Времето на необвързаност несъмнено е отминало, но настъпи време за коалиции на действието и това изисква страните, способни да действат заедно, да придобият всички необходими средства, за да постигнат това“, заяви Макрон.
Тази обиколка на Макрон в трите азиатски страни доведе до конкретни договорености. Във Виетнам Париж и Ханой сключиха договори за сътрудничество на стойност 9 милиарда евро в разнородни области, като сред тях бяха този за поръчка от виетнамската авиокомпания „Виетджет еър“ на 20 самолета „Еърбъс А330-900“ и този за инвестиции от страна на френската компания за корабоплаване и логистика Се Ем А Се Же Ем в изграждането на нов дълбоководен терминал в пристанището на Хайфонг, отбелязва Франс прес. В Индонезия френските компании сключиха с индонезийски партньори договори на стойност 17 милиарда евро. А в областта на отбраната Индонезия изрази желание да закупи още френски изтребители „Рафал“, френски леки фрегати, френски подводници „Скорпен“ и френски самоходни гаубици „Сезар“. Досега страната е закупила 42 изтребителя „Рафал“, 2 подводници „Скорпен“ и военни радари от френската компания „Талес“, допълва френската агенция. Париж и Джакарта се разбраха да задълбочат и сътрудничеството в областта на културата, на първо място в опазването на световното културно наследство, на второ място в музейното дело и на - в областта на киноиндустрията. В Сингапур Макрон обяви подписването на стратегическо глобално партньорство между Париж и този азиатски гигант, припомня „Евронюз“. Партньорството ще обхваща инвестиции в иновационни решения и технологии в разнородни области, от ядрената енергетика през отбраната до изкуствения интелект.
Мелони пък посети на 29 и на 30 май две централноазиатски страни – Узбекистан и Казахстан. В Самарканд, в Узбекистан, тя проведе среща с узбекистанския президент Шавкат Мирзийоев на 29 май и двете страни подписаха споразумения за сътрудничество и инвестиции в разнородни области на стойност 3 милиарда евро и за създаването на съвместна икономическа комисия, предаде АНСА. По време на срещата си в Астана, в Казахстан, с казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев Италия и Казахстан подписаха договори за сътрудничество и инвестиции на стойност 4 милиарда евро в разнородни области, сред които в секторите на петрола и природния газ, възобновяемите и зелени енергии, управлението на водите, машинното инженерство, селскостопанската индустрия, припомня АНСА. Двете страни се договориха и за сътрудничество в областта на критичните суровини. В Астана Мелони проведе и двустранни срещи с лидерите на Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. С президента на Таджикистан Емомали Рахмон Мелони обсъди сътрудничеството в областта на критичните суровини, инфраструктурата, но също и в борбата с тероризма, отбелязва АНСА. С президента на Туркменистан Сердар Бердимухамедов Мелони постигна съгласие, че има възможности за двустранно сътрудничество в областта на енергетиката, тежката промишленост, селскостопанската индустрия, транспорта, инфраструктурата, критичните суровини. Мелони припомни, че туркменистанският лидер ще бъде на официална визита в Италия през октомври и предложи тогава да се организира и съвместен бизнес форум, на който компаниите от двете държави ще задълбочат връзките, се казва в прессъобщение на сайта на италианското правителство. С президента на Киргизстан Садир Джапаров Мелони обсъди отличните двустранни отношения, които биха могли да се задълбочат още повече, се допълва на сайта на италианския министерски съвет.
В Астана освен двустранните срещи Мелони участва в първи по рода си нов формат за диалог и партньорство „Италия-Централна Азия“, който ще бъде известен още и като „Пет плюс едно“, отбелязва АНСА. Този формат ще позволи да има постоянен диалог между Италия, която иска да се позиционира като мост между регионите и континентите и петте страни от Централна Азия, които са на ключово важен кръстопът и също могат да бъдат дефинирани като мост между Изтока и Запада. Мелони отчете, че с петте страни от този регион има много въпроси, по които може да се сътрудничи, от енергетиката до инфраструктурата. В Астана Мелони участва и в бизнес форум между Италия и Централна Азия. По време на тези международни формати Италия беше поканена от лидера на Казахстан да окаже съдействие в свързването на Транскаспийския международен транспортен маршрут с Трансевропейската транспортна мрежа. Транскаспийският международен транспортен коридор започва от Китай минава през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и достига до Европа. По него се осъществява превоз на товари с помощта на железопътен и на морски транспорт. Трансевропейската транспортна мрежа е планирана да бъде обща транзитна транспортна система от магистрали, железопътни линии, водни пътища, пристанища и летища на Европейския съюз.
Двете обиколки на Макрон и на Мелони в Азия са илюстрация на общите черти помежду им – прагматичен подход в общуването със страните и регионите по света, търсене на нови формати на сътрудничество и партньорство и представянето респективно на Франция и на Италия като протагонист в Европа и на международната сцена, обобщават италиански и френски медии.
Относно президента на Франция в интервю за италианската агенция „АДН Кронос“ Мелони заяви в началото на май: "Представляваме две велики европейски нации, приятели и съседи, с много общи интереси, но и със здравословна конкуренция в много области“. Тя припомни тогава, че тя и Макрон представляват и две различни европолитически семейства, които взимат присърце различаващи се неща. „Отношенията ни са резултат от всички тези нюанси, но и от това, че се познаваме един друг, което ни води до сътрудничество по много досиета. Както може би сте се досетили, в международните отношения имам много прагматичен подход, търся конкретни резултати и в няколко области Италия и Франция са съюзници", казва още тя.
А в кулоарите на срещите си в Астана в петък Мелони каза: "Италия и Франция са две приятелски страни, две съюзнически страни, две страни, които имат напълно доближаващи се позиции по доста много въпроси“, припомнят АНСА и Франс прес. Тя отново отчете, че Италия и Франция имат понякога различия и отбеляза, че това е нормално и изобщо не означава, че тя има лични проблеми с Макрон. "Лидерите дискутират, понякога по много оживен начин, но това не вреди и не променя отношенията между страните“, добави Мелони. Относно отношенията й с френския президент Мелони каза: „Ние сме постигали съгласие много пъти, но понякога между нас имаше по-малко съгласие“. А после добави: "Ние сме двама лидери, които си говорят, ние сме се виждали толкова пъти. Има безброй въпроси за обсъждане и аз съм много доволна, че Еманюел Макрон идва в Рим, така ще имаме възможност да седнем и да обсъдим по-спокойно различните досиета“. В допълнение Мелони омаловажи медийните информации за напрежения между двете страни, като каза, че журналистите „са разбили доста сметана“ – италиански идиоматичен израз, означаващ, че журналистите „са изприказвали доста неща само за да наливат масло в огъня“.
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
