site.btaИдват ли смутни времена за ЕС заради френските предсрочни избори?

Идват ли смутни времена за ЕС заради френските предсрочни избори?
Идват ли смутни времена за ЕС заради френските предсрочни избори?
Френският президент Еманюел Макрон. Снимка: Andre Pain pool via AP

Изключително ниският резултат на коалицията около партията на френския президент Еманюел Макрон на евроизборите във Франция (14,5%) спрямо триумфа на френската крайнодясна партия "Национален сбор“ (получила 31,5%), накара френският държавен глава да предприеме безпрецедентен политически ход и да насрочи предсрочни избори в два тура на 30 юни и на 7 юли, за да си осигури ново мнозинство - ако е възможно - преди Олимпийските игри това лято. Защо Макрон предприе точно сега този ход? Защото той си дава ясно сметка, че евентуално изчакване до есента би го превърнало в един залязващ лидер, губещ международно и национално влияние, отбелязва анализаторът Виктор Варем от Центъра за европейски политики в Париж, който е част от мрежата от аналитични центрове за европейски политики, базирани в Рим, Париж, Берлин и Фрайбург. 

Ходът на Макрон с предсрочните избори беше смел, но не съвсем изненадващ, допълват експертът в публикация, представена на кръгла маса, организирана от мрежата от центрове и предоставена на вниманието на специалния пратеник на БТА, отразявал евровота в Италия. Не бива да забравяме, че в Петата френска република всички избори, било то национални или европейски, са по своята същност възприемани като референдуми за обществените нагласи към управляващите. Следователно когато Макрон преживя първото си голямо поражение, чрез този нисък резултат на евровота, той осъзна, че способността му да управлява е почти унищожена. Това щеше да се види още през есента, когато трябваше да започне есенно-зимната сесия на френския парламент и когато правителството му щеше да бъде изправено пред много трудни политически маневри – например относно приемането на бюджета за идната година -  докато евентуални нови протести биха могли да засилят натиска над него, се казва в публикацията. 

Ходът с предсрочните парламентарни избори, предприет от Макрон, е много рискован, и самият президент със сигурност гледа на него като на избор в стил "всичко или нищо". Той или ще успее да събере достатъчно партии около своята партия „Ренесанс“, за да се противопостави на „Национален сбор“ и да получи политическа свобода за по-нататъшно управление, или няма да успее и в този случай ще загуби по-голямата част от властта си. Всъщност, ако загуби изборите, Макрон може да бъде само президент с някаква блокираща власт. Но което е по-лошо, той може да стане президент с един нестабилен парламент и тогава ще му остане като изход само подаване на оставка. Така би се стигнало и до предсрочни президентски избори, което би могло да позволи идването на Марин Льо Пен на власт с пълен размах, като в ръцете й ще бъде и президентството, и парламентът, посочва изследователят.

Макрон се надява, че неговата "жертва" – да предприеме рискования ход на предсрочния вот -  ще помогне на французите да осъзнаят, че „Национален сбор“ представлява "обедняване и маргинализиране" на Франция, както той обича редовно да се изразява. Ако се стигне до правителство на „Национален сбор“, което да управлява от 2024 до 2027 г. и с което Макрон да съжителства през последните три години от втория си президентски мандат, то той се надява, че след тези три години французите ще се осъзнаят и ще потърсят алтернатива на „Национален сбор“ на следващите президентски избори.

Броят на евродепутатите от партията на Макрон в ЕП намаля след евроизборите на 9 юни и това ще намали влиянието му както в рамките на европарламентарната група „Обнови Европа“, така и в преговорите в рамките на бъдещата управляваща коалиция на европейско ниво.  Като цяло влиянието на Париж върху ЕП ще намалее. Що се отнася до "Идентичност и демокрация", групата, към която принадлежи Льо Пен, потенциалното й обвързване с „Европейските консерватори и реформисти“ на Джорджа Мелони няма да е достатъчно, за да се създаде блокиращо малцинство в ЕП. Следователно крайнодясната френска партия няма да бъде ключова за следващия европейски законодателен орган. Дори и „Национален сбор“ да спечели предстоящите парламентарни избори във Франция и да състави правителство, това няма да промени ситуацията му на европейско ниво, коментира анализаторът.

А по отношение на влиянието на Франция в Европейския съвет и при номинирането на следващата ЕК, ако Макрон загуби парламентарните избори, е много вероятно това френско влияние да не бъде заменено веднага с равностойно такова от страна на евентуален премиер от „Национален сбор“. Президентът на Франция ще продължава да има право да участва в работата на Европейския съвет, но това ще е и първият път, когато правителството на Франция би могло да се разграничи драстично от президента по отношение на европейските политики. Един потенциален министър-председател от „Национален сбор“ ще принадлежи към едно политическо семейство, което обикновено е маргинализирано в ЕП и от други европейски правителства. Всичко това ще доведе до намаляване на ролята на Франция в даването на импулс на европейските политики, както и в съставянето на следващата ЕК, посочва анализаторът.

Съдбата на Франция, но и на Европа се решава на 7 юли. Ако Макрон изгуби парламентарния вот във Франция, ще бъде трудно да си представим как ЕС би могъл да намери импулс за движение напред към засилена интеграция през следващите пет години. Неотдавна в реч за бъдещето на ЕС, която произнесе в Сорбоната, Макрон заговори за това, че "Европа може да умре". Дали сега наистина Европа не е в процес на умиране? Може би все пак не е и Макрон разчита на французите, че ще се събудят сега и ще поемат отговорност за бъдещето на Европа на парламентарните избори във Франция, заключава изследователят.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:07 на 15.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация