ОБЗОР

site.btaНовият екозакон на ЕС: трусове в Алпите и договорки в Татрите

Новият екозакон на ЕС: трусове в Алпите и договорки в Татрите
Новият екозакон на ЕС: трусове в Алпите и договорки в Татрите
Сграда "Европа" на Европейския съвет и на Съвета на ЕС в Брюксел. Снимка: ЕС/БТА

Повече дървета и биоразнообразие: в понеделник министрите на околната среда на ЕС приеха Закона за възстановяване на природата, съобщи белгийската новинарска агенция Белга. Водещият проект на Европейската зелена сделка поставя за цел на страните членки да възстановят най-малко 20% от деградиралите земни и морски екосистеми на ЕС до 2030 г., а до 2050 г. и останалите екосистеми, нуждаещи се от възстановяване. Срещата на министрите на околната среда беше председателствана от ресорния министър на Брюкселския регион Ален Марон от името на белгийското председателство на ЕС. „Това е резултат от упорит труд, който даде резултати. Нямаме време за пауза в опазването на нашата природа“, каза той веднага след гласуването.

Държави като Италия, Швеция и Финландия отдавна се противопоставят на текста. Унгария отказа подкрепата си през март, точно преди окончателното гласуване. Впоследствие Полша посочи, че повече няма да подкрепя предложението, коментира  “Юрактив”.  В крайна сметка промяната в позицията на Австрия в последния момент, обявена в неделя от министъра на околната среда на Виена Леоноре Гевеслер, проправи пътя за одобрението. Словакия, която преди това публично изрази съмнения относно предложението, също подкрепи текста по време на решаващото гласуване, което позволи на закона да бъде приет с тясно мнозинство от 20 държави, представляващи 66% от населението на ЕС. Прагът за одобрение с квалифицирано мнозинство в Съвета е 65 проценкта.  Белгия, която в момента председателства преговорите между държавите членки, се въздържа.  Досега решението се отлагаше, понеже нямаше достатъчно министри, готови да го подкрепят въпреки предварителното споразумение, което бе сключено миналата година от висши европейски дипломати.  В Европейския парламент законът се сблъска със значителна опозиция от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), която изрази загриженост относно въздействието върху селскостопанския сектор на ЕС, съпротива, която по-късно беше подхранена от тазгодишните фермерски протести.

“Евронюз” обяснява недоволството на фермерите. Земеделските производители казват, че екологичните разпоредби на ЕС оказват допълнително напрежение върху индустрията, която вече е силно засегната от изменението на климата. Те посочват противоречиви разпоредби, които едновременно изискват от фермерите да намалят въздействието си върху околната среда, но и да увеличат производството на храни. След като субсидиите за гориво бяха премахнати и регулациите за емисиите бяха засилени, фермерите се оплакват от липса на подкрепа в зеления преход.

Законът за възстановяване на природата е следващото парче от пъзела за опазване на околната среда в ЕС, коментира “Форбс” . Както подсказва името, новият закон е фокусиран върху действията на държавите членки за възстановяване на природните ресурси с цел „смекчаване на изменението на климата и ефектите от природни бедствия“. Законът определя „правно обвързващи цели и задължения за възстановяване на природата във всяка от изброените екосистеми – от сухоземни до морски, сладководни и градски екосистеми“.

Германската агенция ДПА цитира германската министърка на околната среда Щефи Лемке. "Приветствам факта, че държавите – членки на ЕС – приеха днес регламента за възстановяване на природата", заяви Лемке, излъчена за министър от германската партия "Съюз 90/Зелените".  Според нея текстовете в закона постигат баланс между всички интереси. “Девствената природа е мрежата, която поддържа всички нас”,  подчерта министърката. 

Както беше споменато по-горе, законът беше приет с критично важния глас на Австрия. Решението на министъра на околната среда на страната Леоноре Гевеслер обаче за малко да докара правителствена криза в Алпийската република.  Представителката на  Зелените се противопостави на консервативните си коалиционни партньори, като обеща да даде гласа на страната си. „Времето за решителност е дошло. Ще гласувам в подкрепа на Закона за възстановяване на природата на ЕС”, заяви тя ден преди приемането на Закона, цитирана от Ройтерс

Последва остра реакция от страна на старшия коалиционен партньор в управляваща коалиция – Австрийската народна партия на канцлера Карл Нехамер. “Генералният секретар на АНП Кристиан Щокер заяви, че срещу Гевеслер може да се повдигнат обвинения, че е злоупотребила с власт.  "Недопустимо е министърката на околната среда, действията за защита на климата, енергетиката, мобилността, иновациите и технологиите да загърбва насоките на конституционната служба заради свои лични становища и по този начин да отменя законовите разпоредби. Това налага изясняване на случая по съдебен път. Народната партия ще сезира съда и ще внесе наказателна жалба", допълни генералният секретар на АНП, цитиран от австрийската новинарска агенция АПА. "Целта не оправдава средствата. Леоноре Гевеслер поставя себе си над Конституцията, защото не може да съгласува действията си, ръководени от нейната "зелена идеология" с текстовете в основния закон. Народната партия няма да приеме подобно поведение", категоричен бе Щокер. 

Конфликтът вероятно ще създаде допълнително напрежение върху правителството на Австрия преди изборите през септември, но за Гевеслер, която е от Зелените, това беше цена, която си струва да се плати, коментира “Блумбърг”. И изглежда, че тя може умело да се е ориентирала в слабостите на канцлера Нехамер, тъй като общественото мнение в Австрия наскоро показа подкрепа за закона. Нехамер обаче не успя да предприеме по-решителни мерки, като например обявяване на край на коалиционното му правителство със Зелените.

За интересна подробност около приемането на закона съобщава “Политико” – Словакия е продала гласа си срещу това Европейския съюз да одобри нейния спорен закон, позволяващ отстрел на мечки в Татрите. Вицепремиерът и министър на околната среда на централноевропейската страна Томаш Тараба представи детайли в телефонен разговор с изданието:  „Заявихме много ясно, че не можем да подкрепим Закона за възстановяване на природата, докато не получим одобрение на нашето ново законодателство за мечките. И това се случи”.  Комисията отрече подобна размяна изобщо да е била извършвана. Но в бележка до словашкото правителство, която екипът на Тараба сподели с “Политико”, европейският комисар по околната среда Виргиниус Синкевичус е дал временна подкрепа на спорен словашки закон, който разрешава лова на мечки в близост до села и градове. Същевременно е поискал гласа на Тараба за закона за природата. Екипът на Синкевичус настоява, че това не е сделка. Нападенията на мечки се превърнаха във важен политически въпрос в Словакия след зачестяване на понякога фатални инциденти с хора през последните три години.

Полша обоснова своя отказ. Страната ще постигне целите по Закона за възстановяване на природата без принуда или тежест, каза премиерът Доналд Туск, цитиран от ПАП.  „Ще намерим начини, които не са съмнителни за определени групи, например земеделците, начини, които са безопасни за нас, и ще привлечем ЕС да участва във финансирането", каза Туск. Той допълни, че правителството му ще иска да обвърже възстановяването на влажните зони и наводняването на определени земеделски земи, включени в Закона за възстановяване на природата, с изграждането на т.нар. Източен щит и превръщането на източната граница на Полша в „непроходима за потенциални противници”. 

Европейската преса също коментира новия закон. 

Френският “Кроа” е възхитен: „Текстът, който беше обект на много спорове и беше предоговарян няколко пъти, за да стане приемлив най-вече за представителите на земеделския сектор, е стъпка напред за опазването на природата. Преди всичко във време, когато 70% от почвите са в лошо състояние и почти половината от дървесните видове в Европа са застрашени от изчезване. Това също е добра новина за борбата с изменението на климата, макар и само с това, че служи за запазване на нашите поглъщащи въглерод гори, тъй като двата въпроса – биологичното разнообразие и климатът – са толкова тясно свързани”, твърди изданието. 

“Този закон е нашето спасение”, твърди ирландският “Айриш Таймс”. „Иронията е, че фермерите и рибарите ще пострадат – вече страдат – от най-непосредствените последици от екологичните кризи, които Законът се стреми да коригира. Все по-екстремните метеорологични явления – суши, горски пожари и наводнения – ускоряват пряката деградация на ландшафта. Така че все повече реколти се провалят, докато прекомерният и безразсъден риболов унищожава възпроизводствения капацитет на морския живот, от който зависят толкова много индустрии. От жизненоважно значение е правителствата да съобщят, че този закон не е за „спасяване на природата“... а за спасяване на нас самите”, пише на страниците на ирландското издание. 

Германският “Велт” обаче смята, че Законът не е ефективен и че с него ще процъфтява единствено бюрокрацията. „Критиците предупреждават, че конфликтите между жилищата, промишлеността, селското стопанство и природата могат да бъдат разрешени само на местно ниво, а не от Брюксел. По-специално в Германия, където повечето мащабни проекти са парализирани поради опасения за околната среда, се задават допълнителни проблеми. За политиците, бюрократите и свързаните екологични асоциации законите за опазването на природата предлагат доказана обосновка за по-нататъшни възможности за действие. Те ще процъфтяват, но биологичното разнообразието вероятно не”, твърди германският вестник.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:31 на 25.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация