Три седмици преди изборите за Европейски парламент

site.btaУспех на най-голямата парламентарна партия във Финландия на предстоящите евроизбори и по-слаб резултат за крайната десница, сочи проучване

Успех на най-голямата парламентарна партия във Финландия на предстоящите евроизбори и по-слаб резултат за крайната десница, сочи проучване
Успех на най-голямата парламентарна партия във Финландия на предстоящите евроизбори и по-слаб резултат за крайната десница, сочи проучване
Гласуване в изборна секция в Хелзинки за президент на Финландия. 28 януари 2024 г. Снимка: Sergei Grits

На 1 януари 2025 г. ще се навършат точно три десетилетия от влизането на Финландия в Европейския съюз. Хелзинки депозира молбата си за членство в ЕС през 1992 г. При проведен консултативен референдум две години по-късно почти 60 процента от избирателите одобряват присъединяването към съюза, при избирателна активност от над 70 процента. 

Финландия става страна членка на ЕС на 1 януари 1995 г. Заедно с нея към съюза се присъединяват Австрия и Швеция. Първите избори за Европейски парламент във Финландия се провеждат на 13 юни 1996 г., като са излъчени 16 евродепутати от страната. По този начин броят на местата в избрания през 1994 г. състав на ЕП се увеличава до 567 (Австрия и Швеция излъчват съответно 21 и 22 евродепутати).

Изборите във Финландия за нов състав на ЕП, които ще се проведат на 9 юни, ще бъдат седмите за страната, като след тях броят на финландските евродепутати ще бъде 15 – с един повече от досегашния. 

До началото на 2010 г. във Финландия имаше относително широк партийно-политически консенсус относно интеграцията на страната. Преди всичко финландските политици подчертаваха конструктивното участие в управлението на ЕС и значението на силните наднационални институции. 

Ситуацията отчасти се променя след парламентарните избори през 2011 г., на които евроскептичната партия "Финландците" постига пробив и става трета по-големина политическа сила. Тя става за първи път част от управляващата коалиция между 2015 и 2017 г. 

Парламентарните избори през април 2023 г. доведоха до победа на политическата десница, а формираното коалиционно правителство, ръководено от министър-председателя Петери Орпо - лидер на десноцентристката Национална коалиционна партия, беше описано като най-дясното в историята на Финландия.

В правителството влизат спечелилата най-много депутатски места Национална коалиционна партия (с 48 места в 200-местния парламент), партия "Финландците" (46 места), както и Шведската народна партия (9 места) и Християндемократическа партия на Финландия (5 места).

Някои финландски политици, включително Анна-Мая Хенриксон, председател на Шведска народна партия, и самият Орпо, определиха коалицията като"брак по сметка".

Политическата атмосфера в страната се изостри на фона на нарастваща поляризация между политическите партии и проведените в началото на тази година избори за президент. 

Управляващите партии не са съгласни по много въпроси, включително политиките, свързани с ЕС.

Електорални нагласи преди европейските избори във Финландия

Скорошно проучване на електоралните нагласи на агенция "Вериан" (Verian), цитирано от финландската държавна телевизия YLE, прогнозира успех през юни на най-голямата партия от управляващото мнозинство – Националната коалиционна партия.

Тя определя като ключово значението на еврото и единния пазар, но беше разделена относно програмата на ЕС "Следващо поколение ЕС" (Next Generation EU) и се противопостави на нови мерки на европейски ниво, които биха увеличили съвместната фискална отговорност между страните членки.

Анкетата разкрива, че партията ще задържи трите си места в ЕП и вероятно дори ще прибави още едно. Очаква се Националната коалиционна партия да спечели най-много - 22 процента от гласовете. Партията е член Европейската народна партия (ЕНП).

Опозиционната Финландска социалдемократическа партия и крайнодясната "Финландците" остават на второ и трето място с подкрепа съответно от 17 и 14 процента.

Междувременно опозиционната партия "Съюз на зелените", които станаха втори на последните европейски избори – през 2019 г., сега може да загубят места, сочи проучването. "Съюзът на зелените" е част от семейството на Зелените-Европейски свободен алианс и досега имаха 3-ма евродепутати.

Всяка партия трябва да получи над 6 процента от вота, за да получи място в ЕП, уточняват от YLE.

Националната коалиционна партия традиционно се представя добре на европейските избори, тъй като нейните гласоподаватели масово отиват до урните дори на европейските избори, за които избирателната активност във Финландия като цяло е по-слаба. Според проучването 65 процента от поддръжниците на Националната коалиционна партия планират да гласуват на предстоящите избори за ЕП.

На предишните европейски избори през 2019 г. малко над 1,8 милиона финландци отидоха до урните, което представляваше 40,76 процента от имащите право на глас.

Очаква се Финландска социалдемократическа партия да подобри резултата си от миналите европейски избори (14,6 процента) и да спечели 17 процента от вота, като при този резултат партията би запазила двете си места в ЕП и може би получила  дори трето. Партията е част от семейството на Прогресивен алианс на социалистите и демократите.

Въз основа на данните от проучването, партия "Финландците" и "Финландски център" вероятно ще запазят досегашните си по две места в ЕП, смятат експертите.

Проблемът за партията на "Финландците" е ниската избирателна активност сред нейните поддръжници. Това обяснява защо възходът на десните популисти, който беше широко прогнозиран другаде в Европа, не е отразен в финландските проучвания на електоралните нагласи. 

Едва 39 процента от анкетираните поддръжници на "Финландците" са заявили, че със сигурност ще гласуват на предстоящите евроизбори. От привържениците на "Финландски център" 54 процента са били на подобно мнение, установява проучването.

Партия "Финландците"защитава консервативни ценности и често си служи с антимигрантската риторика. 

"Финландски център", която в момента е в опозиция, и нейната програма за евроизборите, постига баланс между икономическите ползи и ползите за сигурността за Финландия от членството в ЕС, и противопоставянето на по-дълбока интеграция в съюза.

Проучването сочи, че Съюзът на зелените, постигнал най-добрия си резултат досега с 16 процента подкрепа на последните избори, ще падне до 11 процента, и има опасност да загуби дори две от досегашните си три места в ЕП. Близо 60 процента от поддръжниците на партията категорично планират да гласуват.

Съюзът на зелените разглежда ЕС преди всичко като инструмент за провеждане на амбициозни политики, свързани със зеления преход. Партията подкрепя увеличаването на бюджетните и данъчни правомощия на ЕС и прилагането на гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета по всякакви въпроси.

Шведската народна партия също е застрашена да загуби единственото си място в Европейския парламент, въпреки кандидатурата за евродепутат на лидера на партията и министър на образованието Анна-Мая Хенриксон. Партията обаче се радва на висока избирателна активност, като 69 процента от привържениците възнамеряват да гласуват. Партията остава ангажирана с по-тясна интеграция в ЕС.

Съюзът на левицата се очаква да събере 9 процента от вота, запазвайки единственото си място в Европарламента. 60 процента от поддръжниците на левицата казват, че със сигурност ще гласуват. По-рано Съюзът на левицата беше много критичен към икономическите политики на ЕС, но сега акцентира повече върху потенциала на ЕС в създаването на работни места, климатичните политики и опазването на демократичните ценности.

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:32 на 15.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация