ОБЗОР

site.btaАржентина поиска да стане глобален партньор на НАТО, след като заяви, че вижда нови заплахи за сигурността си

Аржентина поиска да стане глобален партньор на НАТО, след като заяви, че вижда нови заплахи за сигурността си
Аржентина поиска да стане глобален партньор на НАТО, след като заяви, че вижда нови заплахи за сигурността си
Аржентинският министър на отбраната Луис Петри позира с националното знаме на страната си пред изтребител Ф-16 в хангар на военно летище в Дания, 16 февруари 2024 г. Снимка: Bo Amstrup/Ritzau Scanpix via AP

Аржентина официално поиска да стане глобален партньор на НАТО - статут, който ще ѝ разчисти пътя към по-тясно сътрудничество в областта на сигурността в момент, в който дясното правителство на президента Хавиер Милей се стреми да засили връзките си със западните страни и да привлече инвестиции. Това може да осигури на Буенос Айрес достъп до модерни технологии, нови системи за сигурност и обучение, заяви аржентинското президентство, цитирано от сп. "Тайм".

Искането бе отправено в четвъртък на среща в Брюксел между аржентинския министър на отбраната Луис Петри и заместник-генералния секретар на НАТО Мирча Джоана. Петри пътува до Белгия след финализирането на поръчката на 24 изтребителя Ф-16 от Дания, отбелязва в. "Буенос Айрес Хералд". Самолетите, които струват около 300 милиона долара, са произведени в САЩ, но все още не е насрочена официална дата за предаването им. 

Каква роля се очаква да играе Аржентина в НАТО  

Джоана заяви след срещата си с аржентинския министър, че приветства кандидатурата на Буенос Айрес да стане акредитиран партньор на алианса, като по ясни, че това е позиция, различна от "съюзник", и се отнася за държави, които не попадат в географската зона на НАТО и не са задължени да участват в колективни военни действия.  

Понастоящем в НАТО членуват държави от Европа, както и Турция, Канада и САЩ. Глобалните партньори на алианса включват Австралия, Ирак, Япония, Южна Корея, Монголия, Нова Зеландия и Пакистан. В момента Колумбия е единствената южноамериканска държава, която си партнира с НАТО, посочва британският в. "Дейли Мейл".

В деня, в който Петри се срещна с Джоана, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг участва в заседание на външните министри от Г-7 в Италия, на което предупреди, че Украйна има "спешна, критична нужда от повече противовъздушна отбрана". 

"Трябваше да им дадем повече по-рано" въпреки окуражаващите ангажименти за военна подкрепа, които поеха съюзниците в последно време, заяви Столтенберг, цитиран от "Дейли мейл". "Деветдесет и девет процента от военната помощ  за Украйна идва от съюзниците от НАТО и е от жизненоважно значение те да продължат и да увеличат подкрепата си", каза още генералният секретар на алианса.

Твърди се, че по същото време Петри е обсъдил в Брюксел продължаващата подкрепа на Аржентина за Украйна, допълва британският вестник. Президентът Володимир Зеленски е привърженик на Милей и през декември присъства на церемонията по встъпването му в длъжност в Буенос Айрес, като приветства "новото начало за Аржентина".

Милей прокарва радикална либертарианска програма, която включва отмяна на дългогодишните протекционистки търговски мерки и намаляване на международния дълг, който доведе икономиката на страната до задънена улица. Милей промени и външната политика на Аржентина, като почти безусловно подкрепи САЩ, коментира "Дейли мейл".

Нови заплахи пред сигурността на Аржентина

Дни преди оповестяването на новината, че Буенос Айрес започва сътрудничество с НАТО, министърът на сигурността Патрисия Булрич предизвика остър дипломатически спор с Боливия и Чили. Миналата неделя тя заяви в интервю, че на територията на двете латиноамерикански страни действат въоръжени групировки, свързани с Иран, предаде в. "Буенос Айрес Таймс"

Въпросните твърдения бяха направени, след като Милей, който при встъпването си в длъжност обеща "непоколебим ангажимент" на страната си към Тел Авив, прекъсна международна обиколка заради нападението на Иран срещу Израел на 14 април и се върна в аржентинската столица, за да сформира "кризисен комитет". Правителствени служители повдигнаха въпроса за заплахи за сигурността, потенциално насочени срещу президента, както и срещу обекти в цялата страна. Булрич се включи в дебата, заявявайки, че Аржентина се намира в "деликатна ситуация" поради предполагаемото присъствие в региона на сили, свързани с Иран.

В интервюта за местни медии министърът на сигурността посочи областите, в които според нея е действат радикални групировки, сред които и "Хизбула", която е обвинена за терористичния акт срещу аржентинско-израелската асоциация АМИА (AMIA), извършен през 1994 година. 

"Днес Аржентина има всички сигнали за тревога", подчерта Булрич, цитирана от "Буенос Айрес Таймс"

Освен че присъстват в района на границите между Парагвай, Бразилия и Аржентина, бойци на "Хизбула" "напоследък са забелязани и в Икике, в северната част на Чили. Миналата година са засечени в Сао Пауло, Бразилия, а преди няколко седмици и в Перу", изброи Булрич.  Тя заяви, цитирана от испанския в. "Паис", че след като е сключила споразумение за отбрана с Иран, Боливия "е позволила настаняването на 700 иранци, които според нас са членове на силите "Кудс" (един от петте клона на иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР). Министърът на сигурността допълни, че правителството проверява "дали на територията на Аржентина има хора с боливийски паспорти, които не говорят испански език". "Не сме засичали влизането на подобни лица, но това е възможна хипотеза", посочи Булрич.

Миналата седмица Марк Уелс, заместник-помощник-секретар за Латинска Америка и Карибския басейн в Държавния департамент на САЩ, заяви, че Вашингтон е "много загрижен" заради дейността на "Хизбула" и свързаните с Иран сили в Латинска Америка, отбелязва "Буенос Айрес таймс".

Реакцията на Боливия и Чили 

Твърденията предизвикаха гняв в Ла Пас. "Отричаме и отхвърляме, че Боливия приютява в границите си хора, които сеят терор, несигурност и страх. Тези обвинения не са подкрепени с доказателства и документи и са неоснователни", пише в официално опровержение на боливийското министерство на външните работи, цитирано от испанската информационна агенция ЕФЕ.

Външното министерство заяви, че ще привика аржентинския посланик, за да обясни думите на Булрич, но подчерта, че политическите отношения със съседната страна са "по-силни и солидни от неуместните изказвания на длъжностните лица". "Наблюдаваме със загриженост кампанията, която се опитва да създаде конфронтация между страните, правителствата и народите на Латинска Америка, предизвиквайки ненужно напрежение между братските държави", пише още боливийското външно министерство. 

Главният директорат по миграцията на Боливия също отхвърли твърденията, че издава боливийски паспорти на ирански граждани, подчертавайки строгите процедури на страната при издаването на подобни документи.

Същевременно президентът на Чили Габриел Борич заяви, че ще изпрати протестна нота до Буенос Айрес във връзка с противоречивите изказвания на Булрич. Ако министърът "е сериозен в претенциите си, нека ги представи пред компетентните органи и съдилища и да ги оповести чрез министерството на външните работи", заяви Борич в интервю за радиото, цитиран от "Буенос Айрес Таймс". "Но не е правилно да се правят подобни половинчати изявления в медиите и ние ще изпратим протестна нота чрез министерството на вътрешните работи. Настоявам за уважение към нашата страна", допълни той. "Изключително важно е властите да бъдат отговорни към своите изявления и твърдения... Чили не приютява нито една терористична групировка", подчерта Борич.  

Чилийският министър на вътрешните работи Каролина Тоха каза, че гражданите не трябва да се плашат от твърденията на аржентинския министър, тъй като чилийската "полиция и разузнавателни служби постоянно са нащрек". "Чили не е заплашена от нападение от страна на "Хизбула", категорична бе Тоха. 

Другата гледна точка към действията на правителството на Милей 

"Това, което прави Милей, е част от координирана континентална стратегия на крайната десница за дестабилизиране на правителства, които не са съгласни с Вашингтон. Не е случайно, че през последните месеци бяха извършени няколко акта на агресия, като например нахлуването в мексиканското посолство в Еквадор от служители правителството на Даниел Нобоа", пише бившият боливийски вътрешен министър Алфредо Рада в статия, публикувана в мексиканския информационен сайт "Райс".

Част от въпросната стратегия са и координираните отсъствия на правителствата на Уругвай, Аржентина, Парагвай, Ел Салвадор, Перу и Еквадор на заседанията на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), която е многонационална платформа, създадена преди десетилетие, пише още Рада.

Уругвайският журналист Арам Ахаронян, който е съпредседател на "Латиноамериканския център за стратегически анализи" с офиси в Монтевидео и Буенос Айрес, също е на мнение, че в Южна Америка "се създават условия за хибридни войни, т.е. за специфичен вид конфликти, които… включват дезинформация, кибератаки и пропаганда". "Това е нова форма на конфликт, която се опитва да повлияе върху демокрацията и управлението на държавите и се превръща в основно предизвикателство за процесите на регионална интеграция и стабилност", смята Ахаронян. 

 

/ЛМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:15 на 23.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация