ОБЗОР

site.btaНападението край Москва катализира дискриминацията срещу мигрантите в Русия 80 години, след като съветската власт депортира "виновни" народи в Централна Азия

Нападението край Москва катализира дискриминацията срещу мигрантите в Русия 80 години, след като съветската власт депортира "виновни" народи в Централна Азия
Нападението край Москва катализира дискриминацията срещу мигрантите в Русия 80 години, след като съветската власт депортира "виновни" народи в Централна Азия
Православен руски свещеник отслужва заупокойна служба пред импровизиран мерориал до концертната зала "Крокус сити хол" в западните покрайнини на Москва, 27 март 2024 г. Снимка: АП/ Alexander Zemlianichenko

Нападението в „Крокус сити хол“ в предградие на Москва, взело близо 150 жертви, отново отприщи антиимигрантски настроения в Руската федерация и беше използвано за хвърляне на обвинение срещу „нацисткия режим в Киев“ и Запада. Това стана в момент, когато неславянски народи в огромната държава току-що бяха почели жертвите на наредената преди 80 години от Сталин тяхна депортация в Централна Азия – наказание за това, че подпомагали фашистите.

През последната седмица мнозина мигранти в Русия, родом от Централна Азия, се сблъскват със засилена ксенофобия след атаката в концертната зала в Красногорск, а някои руски политици призоваха за ограничаване на имиграцията от бившите съветски републики, съобщи Радио „Дойче веле“ (ДВ). Атаката, извършена от мъже в камуфлажни дрехи, отне живота на зрители на рок концерт, които или бяха застреляни, или се задушиха от гъстия дим, след като нападателите подпалиха залата.

Националността на задържаните заподозрени – седем от тях таджикски произход, разпали разгорещен дебат сред руските законодатели за затягане на законите за миграцията, както и изблици на нетърпимост към общностите на хора от Централна Азия, които живеят и работят в Русия.

Според публикации в руския сайт „Baza“ непосредствено след атаката, таджикистанската общност в Русия е била предупредена от сънародници да не излиза вечер от домовете си. Нещо повече, някои централноазиатски държави като Киргизстан, посъветваха своите граждани да не пътуват до Русия, ако не е крайно наложително. И макар ксенофобията отдавна да е голяма заплаха за централноазиатските общности в Русия, много таджики с които представители на ДВ са разговаряли, се опасяват, че сега нещата ще се влошат още повече.

ДВ отбелязва, че някои крайнодесни руснаци и поддържащи войната в Украйна канали в „Телеграм“ заливат онлайн пространството със съобщения, подбуждащи към насилие срещу мигрантите и предлагащи централноазиатците заедно с целите им семейства да бъдат депортирани.

Освен това тормозът срещу хора от Централна Азия не остава само вербален. В град Благовещенск в руския Далечен изток например, заведение на таджики е било подпалено. А при друг инцидент в Калуга, на около 200 километра от Москва, трима таджики са били пребити от неизвестни лица. Засилен е и контролът по руските летища на новопристигащи мигранти, съобщи руската агенция РИА „Новости“. 

Както посочва за ДВ Едуард Лемън – експерт по Централна Азия и изследовател в Университета в Тексас, обикновените руснаци смятат постсъветския центраноазиатски регион за изостанал, независимо че по съветско и руско време са били правени усилия за „цивилизоването му“. Лемън подчертава, че медиите и националистически инфлуенсъри представят централноазиатците като „невежи, потенциални престъпници и терористи. Те се сблъскват с маргинализация и расизъм във всекидневието си“. Нещо повече – централноазиатците търпят етническа дискриминация и от руските власти, а не само на социално-битово равнище. Руската независима медия MediaZona съобщи, че правозащитни групи са получили над 2500 жалби от мигранти от Централна Азия за произволни полицейски проверки и неправомерно задържане в първите два дни след нападението в „Крокус“. MediaZona съобщава, че десетки от тези хора са били обект на физически тормоз или незаконно депортиране. След масовата стрелба се заговори и за ограничения на влизането в Русия, както и за дигитален контрол на мигрантите, пише ДВ.

Сергей Аксьонов – ръководител на анексирания от Украйна Кримски полуостров, написа в неделя в „Телеграм“, че почти всеки ден в медиите се появява информация за престъпления, извършени от мигранти.

Както отбелязва Темур Умаров – изследовател в Центъра „Карнеги Русия-Евразия“, пред ДВ, Москва от една страна иска да поддържа добри отношения с дългогодишния си съюзник Таджикистан, но от друга не може да пренебрегне обществените настроения в Русия. „Затова (руският президент Владимир) Путин набляга, че терористите нямат националност. Това обаче не означава, че и в обществото битува същото отношение.

Руските управляващи трябва да покажат, че се справят с този проблем, но някои хора няма да направят разлика между радикални ислямисти и трудови мигранти и затова оказват натиск върху управляващите да намалят броя на тези мигранти, обобщава анализаторът Умаров.

Повечето пристигащи от Централна Азия идват да работят в Русия като шофьори на таксита, чистачи или строителни работници. По данни на института за демографски изследвания към Руската академия на науките, през 2023 г. в Русия са живеели над 3 милиона таджикски мигранти.

Но Умаров прогнозира, че случаят в Красногорск със сигурност ще се отрази на законодателството и на всекидневието на тези гурбетчии. Едва ли обаче руската държава може да си позволи да пресече мигрантските потоци, тъй като руската икономика е силно зависима от идващата от Централна Азия работна ръка. „Не мисля, че е възможно ситуацията да се промени, защото няма достатъчно налични руснаци на определена възраст, които да могат да заменят 5-6 милиона мигранти годишно, като се има предвид, че демографската ситуация се влошава. Ще е цяло чудо, ако Русия бъде в състояние да изхвърли мигрантите и да ги замени с руснаци“ заключава Умаров пред ДВ.

„Понеже не съм руснак, усещах омраза дори и преди (нападението в) „Крокус сити хол“, но сега те мразят мигрантите още повече“, казва за изданието „Москоу таймс“ (МТ) шофьор на такси, дошъл в Москва от втория по големина киргизстански град Ош в търсене на постоянна работа. Киргизецът обяснява, че нападателите в Красногорск са се оказали таджики, но руснаците не правят разлика между киргизец и таджик. За тях изглеждаме еднакво, обобщава шофьорът и допълва, че се страхува и вече не поема нощни смени.

МТ обръща внимание и на това, че тези мигранти, главно от Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан, са обект и на засилен натиск от страна на военни вербовчици да сключат договори и да се бият на страната на Русия в Украйна. Освен това след нападението край Москва са създадени специални звена, които проверяват документи в хостели, в които живеят мигранти, и по главни пътни артерии. Това съобщи в неделя „Baza“– канал в „Телеграм“, свързан със силите за сигурност.

Пет дни след нападението руската полиция и национални гвардейци от Росгвардия проведоха Подмосковието операция в склад на най-големия руски онлайн търговец на дребно „Wildberries“. Проверени са били документите на поне 5000 работници мъже, а някои са били отведени в наборни центрове, съобщи „Телеграм“ каналът „Mash“, цитиран от МТ.

Валентина Чупик, която предлага безплатна юридическа защита на мигранти в Русия, свидетелства пред МТ, че само в първите 72 часа след нападението в „Крокус“ е получила 3200 молби за подкрепа. Много от случаите са били на хора, произволно обвинени в административни нарушения или незаконно депортирани. Чупик съобщава за 118 души, които са били бити от полицията, и за над 400, поставени в равнозначни на мъчения условия в места за задържане: държани часове наред навън или в претъпкани килии, където дори не можели да седнат на пода, без вода, храна и тоалетна.

В северозападния руски град Новгород властите са забранили на повечето мигранти да работят като водачи на таксиметрови автомобили или в обществения транспорт.

Александър Верховски от Центъра за информация и анализ SOVA – най-големият мозъчен тръст в Русия, който документира прояви на национализъм, ксенофобия и расизъм, казва, че ако федералните и местните власти смятат, че подобни мерки ще успокоят населението, ще започнат да ги прилагат, най-вече хаотично, за да покажат, че реагират своевременно на „мигрантската заплаха“.

Михаил Шеремет – депутат от анексирания от Москва Крим, дори предложи „ограничен допуск на мигранти до края на войната в Украйна. На втория ден след атаката Шеремет каза пред държавни медии, че чужденците, „които преминават границата, са заплаха: на първо място за себе си, защото стават обект на интерес от западни разузнавателни служби (които се надяват да ги използват) за извършване на терористични актове“.

Според Верховски обаче, броят на атаките срещу от работници мигранти е започнал да расте още преди нападението в Красногорск. Той обяснява, че много извършители на расистки мотивирани нападения в Русия са свързани с престъпни банди, състоящи се главно от непълнолетни. Те подражават на скинхед групите, които бяха активни в Русия в началото на 21 век и имитират както тактиката, така и външния вид на „бръснатите глави“.

Независимо от всичко, за повечето трудови мигранти в Русия това е единственият начин да изкарват пари. Високата безработица в техните държави и ниските заплати там не позволяват на тези хора да се издържат и да хранят семействата си, отбелязва за МТ анализаторът Умаров. Според него засега положението е под контрол и няма масови погроми както се случи през октомври м.г. на летището в севернокавказкия град Махачкала. Тогава, след началото на войната в Газа, разгневена тълпа нахлу на пистата в опит да се саморазправи с пътниците на самолет, пристигащ от Израел. 

Бектур Искендер – автор на МТ, родом от столицата на Киргизстан – Бишкек, обаче предупреждава, че нещата остават неясни. Той припомня, че след атентата в метрото в Санкт Петербург през 2013 г. расизмът срещу централноазиатските мигранти рязко е нараснал. Затова нападението в „Крокус сити хол“ има потенциал да ожесточи вече враждебната среда и да се надигнат нови вълни на насилие.

Искендер смята, че дори нападателите в Красногорск да не бяха от Централна Азия, случилото е пак щеше да възпламени омразата. Той подчертава, че всеки човек с по-различен цвят на кожата от Централна Азия, Кавказ или руска етническа република, независимо дали вината му е доказана, може да се превърне в изкупителна жертва, за да оправдае агресивните действия срещу широка категория хора, на които руснаците слагат етикет „неруски“, т.е. неруснаци.

Авторът на МТ коментира, че политиката на Русия към миграцията от Централна Азия изобилства с противоречия. Макар граждани на централноазиатски републики да могат лесно да се преместят в Русия, руската държава неизменно ги принизява до второкласен статут чрез системна дискриминация и расово профилиране.

След събитията от миналия петък руските власти се опират и на лоялни общественици в страната, които са от неруски произход. ТАСС цитира на 28 март изявление на главния съветник по вътрешната политика в администрацията на руския президент Абдул-Хаким Султигов. Според Султигов, който е изпълнителен секретар на настоятелството на Ислямската академия в град Болгар в руската Република Татарстан, „терористичната атака в Красногорск“ е „нечовешко престъпление“, което е имало за цел „да настрои народите на Русия един срещу друг по религиозен и национален признак и да подкопае отвътре руската държава. Това е от полза за нацистката хунта, взела за заложник братския украински народ“, заключава Султигов.

Самият Путин направи изявление дълго след нападението в Красногорск и не отиде на мястото на трагедията. Вместо това президентът предпочете да направи предварително режисирана визита в градче в Тверска област, „за да замаже гафа“, свързан с Красногорск, пише МТ.

Авторът Пьотър Козлов посочва в публикация на 28 март, че пет дни след най-смъртоносната атака на руска земя от 2004 г. насам, Путин още не е отишъл на мястото на атаката и не се е срещнал със семейства на жертвите.

След като многократно обвини Украйна и Запада за нападението, независимо че „Ислямска държава“ пое отговорност за него, в сряда Путин направи изненадващо посещение в Торжок – градче с 45 000 души население в Тверска област, където го приветства предварително подготвено множество от „боготворящи го местни хора“. На излъчени по държавната телевизия кадри се виждат стотина мъже, жени и деца, които чакат кортежа на Путин зад полицейски заграждения. Вижда се как множеството избухва в аплодисменти при появата на президентската лимузина. На телевизионния екран се вижда как Путин подписва книгата на възрастна жена, а на корицата има негова снимка, и как целува 10-годишно момченце, заобиколен от охраната си. От множеството се чува и женски глас, който извиква: „От 20 години Ви чакам!“.

МТ отбелязва, че след Красногорск Путин е прибягнал до изпитаната си тактика за контрол на щетите с участия в режисирани „спонтанни“ срещи с обикновени хора далеч от Москва. Пред медията правителствен служител, пожелал анонимност, признава, че „терористичната атака в „Крокус“, опашките от хора за (срещи с неуспелия да участва в изборите Борис) Надеждин и планината от цветя на гроба на (Алексей) Навални – всичко това показва президента в неблагоприятна светлина“. А посещението в Торжок идва да покаже, че истинските руснаци обичат Путин, обобщава събеседникът на МТ. Местният телевизионен канал „Первий Тверской“ съобщи, че множеството е било подредено часове преди пристигането на президента, а сред хората са се забелязвали мускулести мъже с вид на служители по сигурността под прикритие. След това Путин посети музей и говори за „истинския патриотизъм“. Пред бойни пилоти в Тверска област Путин изрази и тревога от изказванията на т.нар. от него "ура-патриоти", че Русия била само за руснаците: "190 етноса живеят на територията на Русия", отбеляза президентът. И стигна до извода, че страната ще се разпадне, ако се реализират подобни разрушителни идеи, предадоха руски медии, цитирани от БНР.

Кремъл многократно е подготвял прояви, на които да има непринудено общуване с граждани, пише МТ, по време на визити в регионите на Русия, организирани след събития, които биха могли да провокират обществен гняв.

През декември 2022 г., след неуспеха да бъде превзет Киев, отстъплението от Херсон и съобщенията за множество убити руски войници при нашествието в Украйна, Кремъл организира среща на Путин с войнишки майки, които не го критикуваха. Шест месеца по-късно, след като бунтът на Евгений Пригожин предизвика най-тежката от десетилетия криза, свързана с вътрешната сигурност, Путин посети Република Дагестан и се срещна с множество което весело го приветства и „му засвидетелства любовта си“.

Войната на Кремъл срещу Украйна се превръща в допълнителен повод за дискриминация срещу етническите малцинства в Руската федерация, пише в МТ Лейла Латипова. Макар етническите руснаци да са мнозинство в държавата в абсолютни стойности, руските неславянски малцинства и коренните народи са дали непропорционално много жертви спрямо дела им в общия брой на населението, показва продължаващо проучване. „Най-бедствена е ситуацията… с малобройните коренни народи на север, които би следвало (по закон) въобще да бъдат изключени от военна повинност“, отбелязва базираната в САЩ бурятска изследователка Мария Вюшкова, която ръководи проучването.

„Това е ужасна трагедия, за която никой не говори… След едно поколение тези народи просто ще изчезнат“, казва Вюшкова за МТ.

Активисти от малцинствата и коренните народи отдавна предупреждават, че Кремъл целенасочено използва неславянското население на страната като пушечно месо в своето проточило се домогване до украински територии.

Вюшкова обяснява, че прекомерните загуби на бойното поле в Украйна се дължат на комбинация от фактори: непропорционална военна мобилизация на представители на етническите малцинства, регионални неравенства, структурна дискриминация и усилия на Кремъл да сведе до минимум недоволството сред политически активното руско мнозинство.

По данни от проучване на Би Би Си и MediaZona, които Вюшкова доразвива, в Украйна са убити поне 45 123 руски войници. Сред тях най-много са бурятите (народ от монголски произход, говорeщ на бурятски език; най-голямото етническо малцинство в Сибир), плътно следвани от тивинци, калмики, чукчи и ненеци. Бурятите са дали 1,16% от жертвите, въпреки че са само 0,3% от населението на Руската федерация. Чукчите, заедно с други малки коренни народи от Чукотския автономен окръг, са дали 0,09% от жертвите, но общият им брой е само 17 044 души – по-малко от 0,01% от населението на Руската федерация. В същото време руснаците са дали 70 на сто от жертвите, макар да съставляват 80% от населението на страната си.

Свидетели, на които се позовава МТ, разказват, че местни мъже са били изкарвани от домовете си посред нощ и отвеждани в наборни центрове. Според активисти, само през първите 24 часа от началото на мобилизацията 5000 мъже са получили повиквателни. Подобни сцени е имало и на много други места в страната, включително в села в Сибир и Далечния изток, където живеят коренни общности, чиито общ брой е по-малко от 50 000 души. В Гясуки – отдалечено селце в далекоизточния Хабаровски край (на 8000 километра от Москва) с население 210 души, са били мобилизирани 14 мъже – 11,5% от цялото мъжко население, по данни на журналиста и активист Дмитрий Бережков – член Международния комитет на коренните народи на Русия.

Вюшкова заключава, че (за Кремъл) „това е начин да сведе до минимум политическите рискове: войната да се води, като се използват групи (от населението), за които на средностатистическия политически активен руснак няма да му е мъчно“. Активистката обръща внимание на това, че властите удвояват усилията си да привличат в армията мигранти и наскоро натурализирани граждани от Централна Азия на фона на широко разпространен расизъм и антиимигрантски нагласи, цитира я МТ.

Нападението в Красногорск почти съвпадна с 80-ата годишнина от депортирането в Централна Азия на тюркоезичните балкарци от Северен Кавказ, отбелязвана на 8 март. Сталин ги изселва за наказание, защото подкрепяли фашистите, припомня свързаният с Радио „Свободна Европа“ (РСЕ) сайт Idel.Realities. Оцелелите след депортацията получават разрешение да се завърнат едва през 1957 г.
РСЕ отбелязва, че през 40-е години на миналия век съветското правителство е оправдавало депортирането на различни етнически групи с това, че те били помагачи на фашистките нашественици.
Месец преди нападението в Красногорск – на 23 февруари, се навършиха 80 години от Операция „Чечевица“ (леща): депортирането на чеченците и ингушите от Чечено-ингушката АССР по заповед на Сталин и Берия. В операцията загива около една трета от чеченското и ингушкото население, припомня МТ. Изданието припомня също, че през 2004 г. Европейският парламент призна депортацията за геноцид.

Репресиите в Руската федерация срещу трудовите мигранти от Централна Азия може да променят нагласите в днешните етнически руски републики Чечения, Ингушетия, Дагестан, Татарстан, смятат анализатори. А именно там, в периферията, Путин имаше досега най-голяма подкрепа, посочва политологът Дмитрий Орешкин в интервю за ДВ.

Според анализатора Темур Умаров в момента всички централноазитаски държави умуват как да се справят занапред с радикалния екстремизъм (у дома) и в Русия. Киригизецът Бекур Искендер изтъква, че Русия силно разчита на централноазиатските мигранти, които я снабдяват с жизнено необходимата работна ръка. В същото време тези имигранти засилват зависимостта на държавите в Централна Азия от Кремъл и така улесняват възможността на Москва  да укрепва политическото си влияние в целия регион.

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:44 на 22.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация