ОБЗОР

site.btaРуското общество върви към президентските избори, мобилизирано от Кремъл, а той – мобилизиран от неосталинизъм

Руското общество върви към президентските избори, мобилизирано от Кремъл, а той – мобилизиран от неосталинизъм
Руското общество върви към президентските избори, мобилизирано от Кремъл, а той – мобилизиран от неосталинизъм
Привърженици на комунистическата партия поднасят цветя на гроба на съветския лидер Йозеф Сталин близо до Кремълските стени на Червения площад в Москва, 21 декември 2023 г., по случай 144-ия рожден ден на Сталин. Снимка: АП/Alexander Zemlianichenko.

С наближаването на президентските избори в Руската федерация през март става все по-отчетливо, че макар съветският диктатор Йосиф Сталин да е покойник от 70 години, неговото присъствие изглежда вездесъщо във все по-авторитарната Русия на Владимир Путин, отбелязва в аналитичен материал Радио „Свободна Европа“.

Трайното наследство на Сталин в Русия включва зависимост, подчинение, индивидуална изолация и объркване, обобщава през август 2023 г. в есе за Idel.Realii (регионален информационен бюлетин на татарско-башкирската служба на RFE/RL) Руслан Айсин – татарски активист, публицист и политолог, който понастоящем живее в Турция. „Определено живеем в завещаното ни от Сталин“, посочва Айсин, „където основните неща са страхът, човешката атомизация, подчинението и други социални злини“.

В Русия е в ход парадоксално и продължаващо взаимодействие с човек, починал преди 70 години, чието наследство обаче не престава да докосва и дори да оформя живота на твърде много от нейните граждани, коментира РСЕ. Ключови елементи на това наследство биват манипулирани от Кремъл под ръководството на Путин, който лансира етатична, националистическа, милитаризирана визия на Русия, която според много анализатори е практически, ако не идеологически, „неосталинистка“.

В днешна Русия Ленин е просто фигура в мавзолея и музеите и нищо повече“, подчертава в авторски текст за руската редакция на РСЕ избягалият от родината си бизнесмен Леонид Невзлин. Според него Сталин въплъщава руската всекидневна реалност. Режимът на Путин, пише Невзлин, има напълно определена връзка със Сталин, със сталинистите и сталинизма. „Тази връзка е най-вече с корените на режима. КГБ (и други агенции по сигурността) не могат да са срещу „Сталин“ като идея и като практика. Сталин е техният покровител, тяхната съдба, тяхната биография. „Сталин“ е специална операция, в рамките на която населението бива въвличано в процеса на сталинизация и хората биват вербувани да станат неосталинисти“, заключава Невзлин и допълва, че в „културно-психологически смисъл ние си оставаме сталинистко общество“.

Реабилитирането на Сталин е отличителна черта на ерата на Путин откакто бившият офицер от КГБ дойде на власт преди близо четвърт век. През 90-те години независимата социологическа агенция „Левада център“ започва да пита руснаците коя поред тях е най-великата фигура на всички времена и народи, припомня РСЕ. През 1994 г. съветският диктатор събира около 20% одобрение и е на скромното четвърто място в класацията. Към 2012 г. обаче излиза начело и оттогава не е мръднал оттам. Към 2021 г. Сталин е „върхът“ за повече от 40% от руснаците. През 2023 г. 47% от анкетираните казват, че се отнасят към Сталин с „респект“. А респект в съвременния език означава топло, искрено чувство, но и признание за изключителната мощ на обекта на респект, обобщава през август 2023 г. за РСЕ Алексей Левинсон – главният аналитик на „Левада център“. В днешно време често се чува фразата „страх ги е от нас, което означава, че ги респектираме“, посочва Левинсон.

Начинът на манипулация на образа на Сталин и на психологическото наследство от съветския опит за руския народ еволюираха откакто Путин стана президент в последния ден на 1999 г., отчитат наблюдатели. В периода на ранния Путин Сталин беше популяризиран като „ефективен управленец“, извел СССР до победата над нацистка Германия. Образът му почти винаги беше обвързван с Втората световна война и все по-често се появяваше на знамена и плакати, илюстрирайки възхваляването на съветската роля във войната от правителствата на Путин.

С течение на времето обаче, тясната връзка между Сталин и войната се разхлаби и Сталин и сталинистката образност настъпиха в много по-широк контекст – от рекламата до изкуствата. Той присъства позитивно и на видно място в десетките шовинистични изложби „Русия: моята история“, които правителството организира из цялата страна, отбелязва РСЕ.

Докторантът по история в Забайкалския държавен университет в Чита Олег Ячменев казва пред РСЕ, че много от преподавателите му са „активни путинисти“. За съжаление, да възхваляваш сталинската ера се превърна в норма, защото хората не знаят истината за лагерите и репресиите. Днес, ако искам да получа информация за хора, които са били екзекутирани, и отида в архива, не след дълго се появяват лица с пагони, които питат дали не съм „чуждестранен агент“, който се опитва да очерни  Сталин – гордостта на Русия, разказва Ячменев.

Още през 2021 г. директорът на „Левада център“ Денис Волков отбелязва в интервю за РСЕ, че Сталин постоянно се появява в публичното пространство. Фолклористът Александър Архипов е преброил близо 150 негови паметници. Понякога това са местни инициативи, понякога комунистическата партия помага, но основно става дума за сталинизъм на базисно обществено равнище. Носталгия по вожда, по силната ръка.

Създателят на редица научно-образователни програми по биология Иля Колмановски смята, че при управлението на Путин Русия е достигнала стадий, който може да бъде описан като „зрял авторитаризъм“. Ефектът от всичко това е, че „обществото не живее всекидневния си живот, а съществува в състояние на мобилизация“, посочва директорът на Левада център“. Държавата държи хората в състояние на мобилизация, под заплахата от нападение, което пък от своя страна оправдава автокрацията и необходимостта от силна ръка“. 

Преподавателката по биология в Магадан – град на бреговете на Охотско море, Ирина Жуланова казва за РСЕ, че темата за сталинските репресии в последно време е активно заглушавана, „защото ние отново живеем в престъпна държава. Путин е истинско бедствие. Достатъчно възрастна съм, за да съм живяла по времето на Сталин. Родена съм през 1942 г. край Сталинград. Бях четвъртокласничка, когато през 1953 г. Сталин умря. Сега виждам, че хората отново се страхуват и предпочитат да си мълчат“.

Откакто през 2022 г. Путин започна пълномащабното си нашествие в Украйна десетки паметници на жертви на сталинизма бяха вандализирани, разрушени или преместени от властите. Проектът „Последен адрес“, в рамките на който се поставят малки паметни плочи на фасадите на сгради, където са живели жертви на политически репресии по времето на Сталин, констатира, че „практически всяка седмица изчезва по една такава плоча“.

В репортаж от Москва агенция „Франс прес“ пише, че през последните две години в руската столица се вихрят вандалски прояви срещу сгради, на чиито фасади с разрешението на обитателите им са изписани имената на жертви на сталинизма, живели там. По данни на „Последен адрес“ от началото на проекта, стартирал през 2014 г., около 200 от общо 1300 табели са били изтръгнати или осквернени. Както разказва участникът в проекта Алексей Орлов, понякога на стената на мястото на възпоменателния знак извършителите изписват „предател“ или „шпионин“. Термини, напомнящи както за сталинските репресии, така и за лексиката, използвана в Русия на Владимир Путин за очерняне и осъждане на противниците, коментира АФП.

Агенцията отбелязва и това, че не може да не се забележи, че това явление и безнаказаността, на която се радват извършителите, се случват в разгара на засилващи се репресии срещу критиците на Кремъл, особено срещу онези – известни личности или редови граждани, - които осъждат руското нахлуване в Украйна.

Както посочва пред АФП координаторката в „Последен адрес“ Оксана Мотиевска, „Кремъл не отрича сталинските репресии, но ги омаловажава, представяйки ги като трагедия без истински виновници“. Мотиевска е на мнение, че „държавата иска да контролира колективната памет като представя Сталин не като тиранин, а като силен лидер“.

През 2021 г. „Мемориал“ – мрежата от автономни НПО в Русия, както и 11 зад граница, която документира и изследва сталинските репресии и през 2022 г. беше сред отличените с Нобелова награда за мир, беше закрита в Русия заради, както се твърди, нарушаване на закона за „чуждестранните агенти“.

На последното съдебно заседание по делото срещу „Мемориал“ прокурорът заявил, че тази неправителствена мрежа „омърсява нашата история“. „Тя принуждава нас – поколение на победители и наследници на победители, да търсим оправдание за историята ни“.

Според Александра Поливанова – ръководителка на „Мемориал“, цитирана от РСЕ, „страната преживява много съществен сблъсък на ценности“. Поливанова изтъква, че когато срещу украински градове бъде извършено особено ужасяващо нападение, когато ракети паднат върху жилищни блокове и отнемат живота на много украинци, хората в Русия започват да носят цветя на паметници. Обикновено ги поднасят на монументите на Леся Украинка и Тарас Шевченко, но твърде често полагат цветя и на паметници на жертвите на съветския терор.

Журналистът от РСЕ Робърт Коулсън разказва, че в Набережние Челни, град в състава на Приволжкия федерален окръг (на татарски името му е Яр Чаллъ\Каменист бряг, наричан в периода 1982–88 г. Брежнев, бел. авт.) – втори по големина в руската Република Татарстан, има необикновена статуя на Сталин. Тя е поставена на територията на нелицензирано частно училище. Фигурата на Сталин е представена седнала непринудено на пейка, сякаш готова да поговори с всеки, приседнал до нея. Позата и жестът трябва да внушат, че тиранинът е едновременно готов да се вслуша, но и да обяснява търпеливо – рязък контраст с бруталната реалност на неговото управление, подчертава кореспондентът на РСЕ.

Медията припомня и това, че през 2020 г. бизнесмен комунист издига 3-метрова бронзова статуя на Сталин в частен имот в град Бор, на левия бряг на река Волга в Нижегородска област. Кметът се противопоставя на поставения без разрешение паметник и възлага полицейско разследване. Полицейските следователи обаче докладват, че няма данни за нередност, защото статуята е „декоративна градинска фигура“. И тя остава. Три години по-късно инициаторът за поставянето й започва изграждане на частен музеен комплекс, наречен „Сталин център“, и съобщава, че в музея ще бъдат разположени експонати от „частната му колекция“.

При обявяването на проекта през 2021 г. той предизвиква оживена дискусия в местни социални медии. Както пише потребител, цитиран от РСЕ, „това е част от нашата история и между другото не е най-лошата част. Епохата на изграждане на великия СССР. До момента имаме само паметник на неговото рухване – „Елцин център“.

Открит в Екатеринбург през 2015 г., „Елцин център“ отдавна е критикуван от руски националисти и комунисти, които са правили и живи вериги около него. През 2018 г. комунистическият кандидат за президент Павел Грудинин настоя центърът да бъде затворен. През юни 2023 г. министерството на правосъдието обяви, че разследва обекта по закона за „чуждестранните агенти“. А друг потребител е написал в социалните медии, че „Сталин център“ трябва да бъде построен точно срещу „Елцин център“ и тогава да се види кой колко посетители има, отбелязва РСЕ.

На почти 6000 километра от град Бор е селището Дебин в Магаданска област, на брега на река Колима. Създадено през 1935 г., то е било голям трудов лагер, където затворниците трябвало да копаят злато при неописуеми условия. Най-голямата сграда в Дебин е триетажна и сега в нея се помещава туберкулозна болница. Това е историческа сграда, обяснява за РСЕ историкът Иван Джуха. Навремето тя е била най-голямата в целия регион на Колима и там са живеели надзирателите. По-късно в нея откриват болница и по някакво чудо там е изпратен  писателят Варлам Шаламов. Джуха разказва, че при пристигането си Шаламов бил направо като ходещ мъртвец, но в болницата го върнали към живота и там той пише стихове и разкази, въпреки че е затворник. През повечето време в периода 1937–51 г. Шаламов е заточен в региона на Колима. Оцелява благодарение на това, че местен лекар го обучава за фелдшер и той може да работи в болницата през последните 5 години от престоя си. До смъртта на Сталин през 1953 г. не му позволяват да се върне на територията на Европейска Русия. А сборникът му „Колимски разкази“ е публикуван чак през 1987 г. в ерата на гласността.

През 2005 г. местни ентусиасти създават в болницата, където е работил, малък музей, посветен на Шаламов. В стаята, където е музеят, са изложени предмети от всекидневието на затворниците в ГУЛАГ и книги от библиотеката на Шаламов, копия от негови ръкописи и бележници.

През ноември 2023 г. обаче, местните власти затварят музея, обогатяван в продължение на 20 години от доброволци, без обяснение. Историкът Джуха смята, че причината е вестникарска публикация за музея, привлякла вниманието и към порутената болница. В навечерието на президентските избори властите нямат нужда от скандал, заключава Джуха, цитиран от РСЕ.

Иначе, през 2023 г. в Русия нямаше масови протести, обобщава в друг материал РСЕ. Нямаше стряскащи сцени на полиция за борба с безредиците в пълно снаряжение, която бие студенти и подкарва възрастни демонстранти към камионетките. Въпреки това, суровото потискане на инакомислието беше част от всекидневната работа на силите за сигурност на президента Путин, а дейността се измести към центровете за предварително задържане, съдилищата и местата за лишаване от свобода.

„Това е връщане към репресивната система на постсталинския период“, казва правозащитникът от „Мемориал“ Александър Черкасов. Според него логиката е същата като при кампаниите от времето на Съветския съюз. „Сега Путин се върна към същото нещо, с тази разлика, че не само поддържа някаква стабилност, но и се захваща със социално инженерство, с изграждане на нова държава. Както изглежда обхватът на репресиите е достатъчен: пращаш в затвора един и така връзваш ръцете и на други 100, защото те вече са осъдени за административно нарушение и следващо нарушение означава затвор. Това работеше в СССР. Работи и сега“. 

Освен това през 2023 г. бяха издадени редица дълги ефективни присъди, смятани от мнозина за политически мотивирани, посочва РСЕ. През април опозиционният политик Владимир Кара-Мурза получи 25 години затвор, основно за държавна измяна, през август Алексей Навални беше осъден на 19 години по обвинения в екстремизъм, а през ноември художничката от Санкт Петербург Александра Сколиченко беше наказана със 7 години зад решетките за антивоенен протест.

Според ОВД-Инфо – независим правозащитен медиен проект, който следи репресиите в Русия, през 2023 г. обичайната присъда за антивоенна дейност е била между 36 и 77 месеца затвор, а за публикации в интернет – между 34 и 66 месеца. През изминалата година са заведени поне 2830 дела за дискредитиране на въоръжените сили. Образувани са и най-малко 16 наказателни дела за „оправдаване на тероризма“.

Най-малко 43 журналисти бяха мишена на репресии по различни обвинения, обикновено свързани с изявления за войната срещу Украйна, а 217 физически лица и организации бяха прибавени към списъка с „чуждестранни агенти“. 53 организации са обявени през 2023 г. за „нежелани“, при 23 година по-рано.

Има и поне 45 дела по закона срещу „реабилитацията на нацизма“. Сред пострадалите е и мъж от Курган, глобен 2 милиона рубли (22 300 долара), защото си запалил цигара от вечния огън на местен мемориал.

РСЕ припомня, че през април Съветът на ООН по правата на човека назначи българската журналистка и правозащитничка Мариана Кацарова за първия специален докладчик за положението с човешките права в Русия. Кацарова каза пред рускоезичната мрежа „Кърънт тайм“, управлявана от РСЕ съвместно с „Гласът на Америка“, че „войната стана възможна благодарение на огромните репресии в руското общество“ и че „фундаментът на гражданското общество (в Русия) е разрушен“.

Един от пространните материали по тази тема и по темата за реабилитацията на Сталин, публикуван на сайта на РСЕ, е озаглавен „Чудовището се завръща: Сталин надвисва все повече над Русия на Путин“.

В новогодишното си послание в „Телеграм“ Навални изпрати „арктически прегръдки“ на привържениците си. Той е въдворен в „Полярен вълк“ – затвор със строг режим зад Полярния кръг в селището Харп в Ямало-Ненецки автономен окръг. „Веднага щом прекрачиш прага, ти дават да разбереш, че си в чистилище, където нямаш права и няма на кого да се оплачеш“, свидетелства украинският кинорежисьор Олег Сенцов, прекарал 5 години в друг местен затвор – „Полярна мечка“. 

„Полярен вълк“ е създаден през 1961 г. на мястото на трудов лагер от сталинската система ГУЛАГ.

 

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:25 на 21.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация