site.btaЕвропейски нюзрум: Бъдещето на изкуствения интелект - световните лидери разговарят за рисковете, регулациите и сътрудничеството

Европейски нюзрум: Бъдещето на изкуствения интелект - световните лидери разговарят за рисковете, регулациите и сътрудничеството
Европейски нюзрум: Бъдещето на изкуствения интелект - световните лидери разговарят за рисковете, регулациите и сътрудничеството
Снимка: Европейски нюзрум

Страните от Г-7 се споразумяха за поведенчески кодекс на разработчиците на изкуствен интелект (ИИ). Лидерите призоваха ЕС да действа по-бързо в законодателната област, но изтъкнаха, че прекаленото регулиране може да бъде вредно, особено като се има предвид конкуренцията от страна на Китай и САЩ. В Обединеното кралство политическите и индустриалните лидери се събраха, за да обсъдят ИИ на първата в света глобална среща на върха за безопасността на ИИ, като се ангажираха със сътрудничество.

 

Макар потенциалът на изкуствения интелект да поражда много надежди, особено в медицината, неговото развитие се разглежда като до голяма степен неконтролируемо, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Тази седмица ИИ зае централно място с доброволния кодекс за поведение на Г-7, тристранната среща между министрите на Франция, Германия и Италия в Рим, както и "знаковия указ" на президента на САЩ Байдън и международната среща на върха за ИИ в "Блечли Парк" северно от Лондон.

В края на октомври ООН създаде и експертна група, която да отправи препоръки в областта на изкуствения интелект - технология с "трансформационен потенциал", но и с големи рискове за демокрацията и правата на човека. Генералният секретар Антониу Гутериш призова експертната група да се надпреварва "с времето" и до края на 2023 г. да изготви препоръки за това как да се регулира използването на изкуствения интелект, като определи рисковете, които той създава, и възможностите, които предоставя.

Г-7: Доброволен кодекс за поведение на разработчиците на ИИ

В понеделник страните от Г-7 (Германия, Канада, САЩ, Франция, Италия, Япония и Обединеното кралство) се споразумяха за международни ръководни принципи и кодекс на поведение за компаниите и институциите, които разработват системи с ИИ в рамките на Хирошимския процес за ИИ. Насоките имат за цел да намалят рисковете, произтичащи от тази технология, като дезинформация и нарушаване на неприкосновеността на личния живот или интелектуалната собственост.

Тази пътна карта има за цел да насърчи разработването на "безопасни и надеждни" системи за ИИ в международен план и да "управлява рисковете, свързани с тях", се посочва в съвместното изявление, което също така призовава всички участници в сектора на ИИ да се ангажират с нейното спазване.

Г-7 подчертава "иновативния и трансформационен потенциал" на усъвършенстваните системи за ИИ, и по-специално на генеративните модели като чатбота Чат Джи Пи Ти (ChatGPT), като същевременно признава необходимостта от "защита на индивидите, обществото и споделените принципи", в допълнение към това "хуманността да остане в центъра" на нещата.

"Радвам се да приветствам международните ръководни принципи и доброволния кодекс за поведение на Г-7, които отразяват ценностите на ЕС за насърчаване на надежден ИИ. Призовавам разработчиците на ИИ да подпишат и приложат този поведенчески кодекс възможно най-скоро", се казва в изявление на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя припомни и че "ЕС, който вече е пионер в регулаторните въпроси със Закона за ИИ, също допринася за създаването на предпазни механизми и за управлението на ИИ в световен мащаб".

ЕС: Прекомерното регулиране вреди на способността за конкуренция в световен мащаб

Германия, Франция и Италия искат да си сътрудничат по-тясно по темата за ИИ, за да може Европа да се конкурира по-успешно със САЩ и Китай. Планираният закон на ЕС за регулиране на изкуствения интелект трябва да се основава на "благоприятстващ иновациите" подход, заявиха в понеделник министрите на икономиката на трите най-големи икономики в ЕС, като същевременно призоваха за повече инвестиции в новата технология.

След среща в Рим министрите на икономиката Роберт Хабек, Брюно Льо Мер и министърът на предприятията и на "произведено в Италия" Адолфо Урсо приветстваха първия в света закон, обхващащ изкуствения интелект, който се очаква да бъде одобрен до края на годината. Те обаче казаха в съвместно изявление, че е "от първостепенно значение да се гарантира, че законодателството в ЕС е разработено без излишна бюрокрация и че съществуващата бюрокрация се намалява".

Законът ще регулира изкуствения интелект в зависимост от степента на риска: колкото по-голям е рискът за правата или здравето на хората, например, толкова по-големи са задълженията на системите.

Министрите последователно подчертаха, че Европа може да се справи на международно равнище, когато става въпрос за ИИ. Хабек заяви: "Не е нужно да се крием. Имаме компании, които в много области са по-добри от американските технологични гиганти". В същото време той призова за по-бързо вземане на решения на европейско равнище. "Ако се наложи да чакаме три години и половина, вече нямаме шанс", каза той. "В крайна сметка ще регулираме пазар, който вече не съществува."

Френският министър Льо Мер изтъкна, че в САЩ в момента се инвестират десет пъти повече средства в изкуствен интелект, отколкото в Европа, като заяви, че САЩ са инвестирали 50 млрд. евро (53 млрд. долара) в изкуствен интелект през миналата година, в сравнение с петте милиарда евро на ЕС и десетте милиарда евро на Китай. Тримата министри призоваха за опростяване на процедурите за многонационални проекти, за да се подпомогнат европейските стартиращи предприятия. Италианският министър Урсо, който беше домакин на разговорите в понеделник, заяви, че ИИ ще бъде приоритет за председателството на страната му на Г-7 през 2024 г.

В края на октомври българският министър на електронното управление Александър Йоловски също заяви, че ЕС трябва да регулира използването на технологиите, тъй като те представляват висок риск за основните права и европейските ценности, но не трябва да се ангажира със свръхрегулация.

В Словения от 2020 г. в Любляна беше открит Международен изследователски център за изкуствен интелект под егидата на ЮНЕСКО. Това лято се проведе първото Европейско лятно училище по изкуствен интелект с над 630 участници от 42 държави.

"Макар че по-малките държави може да не разполагат с ресурсите на големите играчи, специализацията и ангажиментът към образованието и научните изследвания могат да им осигурят конкурентно предимство в конкретни области на изкуствения интелект", заяви неотдавна словенската министърка на цифровата трансформация Емилия Стоменова Дух.

САЩ: "знаков" указ за регулирането на ИИ, стремеж към работа със съюзници по международни правила

В понеделник президентът Джо Байдън издаде указ за регулиране на изкуствения интелект, като целта е САЩ да "поемат водеща роля" в глобалните усилия за управление на рисковете, свързани с тази технология.

"Знаковия" указ възлага на федералните агенции да определят нови стандарти за безопасност на системите за изкуствен интелект. Той също така изисква от разработчиците да предоставят на правителството на САЩ резултатите от тестовете си за безопасност и друга важна информация, се посочва в изявление на Белия дом.

Обединеното кралство: Среща в "Блечли Парк" - "начало" или "пропуснати възможности"?

В сряда държави, сред които Обединеното кралство, Съединените щати и Китай, се обединиха около "необходимостта от международни действия", докато политически и технологични лидери се събираха за първата в света среща на върха по въпросите на безопасността на изкуствения интелект (ИИ). Министърката на технологиите на Обединеното кралство Мишел Донелан заяви, че декларацията "наистина очертава за първи път обединяването на усилията на света за идентифициране на този проблем".

Целта на двудневната среща, която се проведе в историческия "Блечли Парк", северно от Лондон, където по време на Втората световна война е разбит кодът "Енигма" на нацистка Германия, беше да се намери "международен консенсус" за предизвикателствата, свързани с изкуствения интелект, и начините за справяне с тях, а за последващи действия ще се предложи създаването на глобална експертна група, която да изготвя периодични доклади.

Британският министър-председател Риши Сунак защити поканата към Китай - страна, която някои обвиняват в технологичен шпионаж - "защото не може да се разработи сериозна стратегия, ако не се включи глобалният потенциал" на сектора.

След неотдавнашното тристранно споразумение между Италия, Германия и Франция срещата в "Блечли Парк" бележи "началото на процес на включване на други континенти, за да постигнем това, на което се надяваме: нов глобален съюз, както за климата, относно правилата и защитата, които трябва да бъдат приети в отговор на предизвикателството на изкуствения интелект", отбеляза Урсо.

Повече от 100 британски и международни организации, експерти и активисти обаче публикуваха в понеделник отворено писмо до Сунак, в което заклеймяват срещата на върха като "пропусната възможност" и твърде съобразена с "големите технологии". Коалицията - която включва профсъюзи, правозащитни организации като "Амнести Интернешънъл" и гласове на технологичната общност - предупреди, че "общностите и работниците, които са най-засегнати от ИИ, са били маргинализирани", а поканите са били "избирателни и ограничени".

ИИ извън Европейския съюз

В Европа държавите, които не участват пряко в регулаторни въпроси като Закона за ИИ на ЕС или в срещата на Г-7, все пак предприемат свои собствени стъпки за справяне с ИИ.

В Република Северна Македония например, по инициатива на Фонда за иновации и технологично развитие, през септември 2021 г. беше сформирана работна група за създаване на първата национална стратегия за изкуствен интелект. Освен това страната ще бъде домакин на Шестата регионална конференция за електронна търговия в Скопие на 14 ноември, която ще бъде посветена на използването на потенциала на ИИ. На конференцията ще говорят представители на компании като "Нестле", "Мета", "Заландо", "Алегро" и "Рийбок" и др. Очаква се проявата да събере повече от 600 предприемачи, собственици на компании за електронна търговия, директори на компании и представители на правителството от Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Черна гора, Румъния и Сърбия.

Междувременно Албания се стреми да стане част от програмата на Европейския съюз "Цифрова Европа", която ще се изпълнява до 2027 г. Албанското правителство вече одобри проектозакона за ратифициране на споразумението между Република Албания и Европейския съюз за участие в програмата на Съюза "Цифрова Европа", който в момента получава одобрението на комисиите на албанския парламент.

/НС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:02 на 01.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация