Неотдавнашната среща на върха на БРИКС показа, че броени седмици преди световните лидери да се съберат на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН, се появяват нови геополитически блокове, съобщи Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Руската инвазия в Украйна и климатичната криза са основните двигатели на промените в новия геополитически ред. Каква роля ще играе Глобалният Юг в бъдещата политика?
Китайският лидер Си Цзинпин и руският президент Владимир Путин отправиха предизвикателство към Запада по време на срещата на върха на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка) тази седмица в Йоханесбург. Някои наблюдатели вече я определиха като "срещата на върха на Южното полукълбо". Впрочем Путин не участва лично в срещата на върха, тъй като щеше да бъде застрашен от заповедта за арест, издадена срещу него от Международния наказателен съд (МНС) за извършване на предполагаеми военни престъпления.
Срещата на БРИКС от 22 до 24 август определено бе най-значимото събитие за Русия и Глобалния Юг от началото на руската инвазия в Украйна през 2022 година. Тя послужи като платформа за среща между Русия и четири страни, които не само отказват да застанат на страната на Запада срещу Москва, но и се стремят да изградят, както гласеше темата на събитието, "приобщаващ мултилатерализъм". БРИКС обяви че ще се разшири през 2024 г. с шест нови членове (Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства). Накратко казано, това представлява предизвикателство към господството на Запада, дори и да не е възможно истинско скъсване на отношенията в свят на взаимосвързани интереси.
Неизбежно, голяма част от вниманието беше насочено към Путин, който с нахлуването в Украйна преди почти 18 месеца постави началото на една от най-големите войни в Европа от 1945 г. насетне. Руският лидер се включи в срещата на върха чрез видеовръзка и осъди западните страни за това, което нарече "незаконни санкции, които потъпкват всички правила на международната търговия", както и за водената от тях политика, която според него подхранва инфлацията. Според руския лидер решаваща стъпка към един многополюсен свят е дедоларизацията. Процес, който по негово мнение "вече необратимо напредва", за което свидетелства фактът, че през 2022 г. американската валута е била употребявана за едва 28,7% от общия оборот на търговията между петте държави от БРИКС.
Русия непрекъснато отправя атаки срещу Запада, в търсене на приятели
Русия възнамерява да продължи да се представя като алтернатива на западните страни, осъждайки техните неоколониални политики. В своето видеообръщение на срещата на върха на БРИКС Путин настоя, че Русия не е виновна за продоволствените кризи в света. Той обяви - в знак на добра воля и като сигнал към Южното полукълбо - че Москва ще достави безплатно хиляди тонове зърнени култури на шест африкански страни.
Миналия месец Русия прекрати постигнатото с посредничеството на ООН споразумение за изнасяне на жизненоважно зърно от блокираните украински пристанища. Турция, заедно с ООН, посредничи за сключване на замразената сделка за износ на зърно между Украйна и Русия и се възприема като посредник във войната. По-рано президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че очаква да убеди руския президент Владимир Путин да поднови сделката за зърното. До момента Москва не е потвърдила, че съществуват подобни планове.
От февруари 2022 г. насетне реториката на Путин става все по-войнствена и заплашителна. САЩ и европейските страни му отвърнаха, като наложиха мрежа от финансови и търговски санкции. Миналата година германският канцлер Олаф Шолц заяви, че мирогледът на Путин е изкривен от "мания за велика сила и империализъм".
В средата на август Путин използва и откриването на 11-ата Московска конференция по международна сигурност, за да отправи известни нападки срещу западните сили, като ги обвини, че подклаждат размирици по света. Конфликтите на много места по света са причинени единствено от "геополитическите авантюри и егоистичното, неоколониално поведение на Запада", заяви Путин в свое видеопослание. Ръководителят на Кремъл отдавна обвинява Запада, че заговорничи срещу всичко руско.
Русия и Китай - партньорство без граници?
Изглеждаше, че Русия се опитва да използва конференцията по сигурността в Москва, за да укрепи съюзите си. Сред участниците в конференцията беше и новият китайски министър на отбраната Ли Шанфу.
Китай е най-големият търговски партньор на Русия и не наложи санкции срещу нея. Ръководството на Китай не осъди публично нахлуването на Русия в Украйна, а се съсредоточи върху ролята на посредник между двете враждуващи страни. Пекин и Москва обявиха партньорство "без граници" малко преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари 2022 година. Путин откри, че китайският президент е на негова страна, като Си Цзинпин, в своя реч, прочетена от неговия министър на търговията Ван Вънтао, потвърди готовността си да "насърчава демократизацията на международните отношения и многополярността".
Тези дни обаче китайският гигант се бори с криза, която би могла да бъде предизвикана от рецесията в сектора на недвижимите имоти. С общ БВП, възлизащ на около 26% от световния БВП, петте страни от БРИКС все още са далеч от общия сбор на този на страните от Г-7 и останалите страни от ЕС. По отношение на конфликта в Украйна обаче Пекин не променя мнението си. На 17 август китайският министър на отбраната Ли Шанфу посети и съюзника на Русия Беларус.
"Приятели" срещу американския хегемон?
В своя реч, прочетена от китайския министър на търговията на срещата на върха на БРИКС, Си разкритикува САЩ, без изрично да назовава страната. "Има една държава, която иска да запази хегемонията си и прави всичко, за да осакати нововъзникващите пазари и развиващите се страни", каза той. "Тези, които се развиват бързо, са ограничавани от тях. Тези, които наваксват, са възпрепятствани".
Беларус и Китай са на едно и също мнение по отношение на изграждането на многополюсен свят, заяви наскоро беларуският лидер Александър Лукашенко. Подобно на Путин, Лукашенко често се изказва срещу това, което той също описва като хегемония на САЩ. На 17 август в Минск китайският министър на отбраната Ли Шанфу и Лукашенко приветстваха плановете за засилване на военното сътрудничество между двете страни. Очаква се през 2024 г. да се проведат съвместни военни учения, заяви беларуският президент. Автократичният лидер подчерта, че Беларус разчита преди всичко на своите "приятели" Русия и Китай за военна подкрепа.
Какво да очакваме от Общото събрание на ООН?
През февруари 2023 г., една година след началото на руската инвазия в Украйна, Общото събрание на ООН призова за незабавно прекратяване на войната в Украйна, като 141 държави членки гласуваха "за", а седем гласуваха "против" (Беларус, Северна Корея, Еритрея, Мали, Никарагуа, Русия и Сирия). Сред 32-те страни, които гласуваха "въздържал се", бяха Китай, Индия и Пакистан.
В седмиците преди предстоящото Общо събрание на ООН генералният секретар на ООН Антониу Гутериш присъства на срещата на върха на БРИКС, за да призове към сътрудничество в условията на криза. В рамките на събитието той се срещна с различни лидери. "Дойдох в Йоханесбург с едно просто послание: В един раздробен свят с непреодолими кризи просто няма алтернатива на сътрудничеството. Трябва спешно да възстановим доверието и да дадем нов тласък на мултилатерализма за 21-ви век", заяви Гутериш вчера в речта си на срещата на върха на БРИКС.
Гутериш призова за реформа на структурите за глобално управление, които са "отражение на света от вчера", оформил се непосредствено след края Втората световна война, и предупреди, че "без такава реформа фрагментацията е неизбежна". "Това важи с особена сила за Съвета за сигурност на ООН и институциите от Бретън Уудс", заяви ръководителят на ООН, визирайки Световната банка и Международния валутен фонд, които са доминирани от Запада.
Словения ще заеме мястото си на непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2024 г. и 2025 г. за втори път в историята си. Дипломацията на Словения води кампания за запазване на международния мир и сътрудничество. В нея бяха включени и въпроси от сферата на сигурността като климата, енергетиката и продоволствената сигурност, както и интеграцията и насърчаването на международната солидарност. Тя ще трябва да се справи с много предизвикателства, включително с променящите се геополитически отношения.
Словения неведнъж е показвала, че като член на ЕС и НАТО застава на страната на атакуваната Украйна. Въпреки това, след избирането на Словения за член на Съвета за сигурност на ООН през юни, министърът на външните работи Таня Файон заяви, че е необходимо да се намери начин за разговори и сътрудничество с Русия, защото без диалог не е възможно да се решат световните предизвикателства.
Освен върху Украйна, Общото събрание на ООН ще се съсредоточи и върху климатичната криза
Няколко седмици преди Общото събрание на ООН Европейската комисия загуби "г-н Зелена сделка", най-видимото лице в борбата срещу климатичната криза, нидерландският социалдемократ Франс Тимерманс, се оттегля от поста си в ключов момент за европейското законодателство за климата. Сега той е водещият кандидат на лявата коалиция на изборите в Нидерландия през ноември. Словакът Марош Шефчович, който понастоящем е заместник-председател на Европейската комисия, ще го наследи на поста комисар на ЕС, натоварен със задачата да задейства Европейската зелена сделка.
В средата на август бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва разговаря по телефона с американския си колега Джо Байдън и подчерта, че е важно да се постигне сериозен напредък в дебата за климатичната криза преди следващата сесия на Общото събрание на ООН. В телефонния разговор Лула подробно описа дискусиите, проведени на срещата на върха за Амазонка, състояла се в бразилския град Белем в началото на август с участието на представители на осемте страни, в които е разположена най-голямата тропическа гора на планетата. Бразилският президент Лула предложи и реформа на Съвета за сигурност на ООН.
(Тази статия е подготвена от АФП, АНСА, ДПА, ЕФЕ и СТА)
/БЗ/
news.modal.text
