site.btaЕФЕ: Жертвите на насилствената стерилизация в Перу се надяват на справедливост в Междуамериканския съд

ЕФЕ: Жертвите на насилствената стерилизация в Перу се надяват на справедливост в Междуамериканския съд
ЕФЕ: Жертвите на насилствената стерилизация в Перу се надяват на справедливост в Междуамериканския съд
Бившият президент на Перу Алберто Фухомори по време на процеса, на който получава 25-годишна присъда за извършени от властите убийства по веремето, когато е бил държавен глава. Снимка: АП

Дъщерите на Селия Рамос, която умира през 1997 г. дни след насилствена стерилизация, са доволни, че случаят на майка им ще бъде разгледан от Междуамериканския съд по правата на човека (IACHR), предава испанската новинарска агенция ЕФЕ. 

Заедно с правозащитни организации и активисти, дъщерите се надяват, че делото ще помогне да се въздаде справедливост на хилядите жертви на насилствена стерилизация, за която се твърди, че е извършена в Перу по време на управлението на бившия президент Алберто Фухимори.

„Доволна съм, защото след толкова много години най-накрая има международeн натиск върху перуанската държава да признае истинността на фактите, не само в случая с майка ми, но и във всичко, което се е случило около тази програма“, казa Марисиела Монсон Рамос, дъщеря на Селия Рамос. 

На 18 август Междуамериканската комисия по правата на човека обяви, че ще изпрати делото на Рамос срещу държавата Перу за разглеждане в съда.

На пресконференция в седалището на Националния координатор по правата на човека в Лима семейството на Селия Рамос, Центърът за репродуктивни права, Центърът за правосъдие и международно право и феминистката организация „Демус“ изразиха задоволството си, че делото ще бъде разгледано след 26 години търсене на истината.

По време на втория мандат на Фухимори, продължил от 1995 г. до 2000 г., перуанското правителство прилага Национална програма за семейно планиране и сексуално и репродуктивно здраве, в рамките на която са извършени принудителни стерилизации на над 200 000 души, повечето от които са представители на коренното население, говорещи кечуа, хора с нисък социален статус и жители на селските райони.

„Още на ранна възраст станах свидетел на натиска, който беше оказван върху майка ми да се подложи на тази процедура. Дезинформацията беше такава, че процедурата се сравняваше с изваждането на зъб. Спомням си го много ясно“, каза Монзон и добави, че майка ѝ се е съгласила под натиск, оказан от здравни работници, посещавали дома им.

Милтън Кампос, адвокат, представляващ феминистката организация „Демус“, посочи, че в докладите на властите се заключава, че в същия ден на операцията на Рамос, извършена против волята ѝ, 15 други жени са били оперирани в здравен център, който не е бил подготвен за този вид медицински манипулации.

Лусия Ернандес, правен съветник на Центъра за репродуктивни права, заяви, че съдът трябва да идентифицира отговорните за политиките, които „анулират репродуктивната автономия на бедните жени чрез принуда и заплахи“, и да гарантира, че подобни събития няма да се повтарят в бъдеще.

„Фактът, че случаят е стигнал до съда е уникална възможност за дъщерите на Рамос да бъдат чути и да получат справедливост. Решението трябва да доведе и до разработването на и стандарти, които да бъдат приложени и при други сходни случаи в Перу“, заяви Мария Исабел Седано, която също е адвокат на „Демус“. Седано допълни, че това е мега дело, което включва над 3000 жалбоподатели. 

(Тази новина се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)

/НВ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:41 на 11.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация