Русия се споразумя с Израел да открие в Йерусалим консулска служба към посолството си в Тел Авив. Макар и засега да не е съвсем ясно каква е целта на този ход, анализатори и израелски медии видяха в това определени послания, насочени към страните от региона на Близкия изток, но и към конфликта в Украйна.
Планира се консулският отдел да бъде разположен в Западен Йерусалим, съобщиха дипломатическото представителство и израелското външно министерство, цитирани от Ройтерс.
Руското посолство в Израел уточни, че споразумението за парцел в Западен Йерусалим, който Русия е придобила през 1885 г., е било сключено с общината на 18 май след дългогодишен процес. Там ще бъде построен комплекс, обслужващ консулските служби на посолството.
Статутът на Йерусалим, който е свещен град за християни, евреи и мюсюлмани, е едно от най-големите препятствия за сключването на мирно споразумение между Израел и палестинците.
Израел, който окупира Източен Йерусалим по време на Шестдневната война през 1967 година, а по-късно го анексира, смята града за своя вечна и неделима столица. Палестинците искат източната част на Йерусалим за столица на бъдещата си държава.
Международната общност не признава суверенитета на Израел върху целия град и смята, че въпросите около статута на Йерусалим трябва да се решат чрез преговори.
Повечето чуждестранни посолства в Израел се намират в Тел Авив, но след като през 2017 г. САЩ признаха Йерусалим за израелска столица, Вашингтон премести посолството си в свещения град, след което още няколко държави последваха американския пример и направиха същото със своите дипломатически мисии.
Този ход на практика означаваше скъсване с политиката по въпроса, която САЩ водеха десетилетия наред. Тогава руският президент Владимир Путин изрази сериозно безпокойство и посочи, че „подобни действия могат да разрушат перспективите пред близкоизточния мирен процес“.
В изявлението на руското посолство се казва, че отварянето на консулска служба в Йерусалим „е в съответствие с неизменния курс на Русия към справедливо уреждане на ситуацията в Близкия изток“.
Професор Зеев Ханин, експерт по постсъветска политика и общество в университета „Бар Илан“, заяви пред израелската агенция ТПС, че има няколко фактора, поради които споразумението е било сключено точно сега.
„Много малко на брой са западните страни, които са готови да имат нещо общо с Русия. За Москва е важно, че Израел, като западна държава, е в състояние или е готов да подпише споразумение. Тя трябва да покаже на руската общественост някакъв успех по външнополитически въпрос. Това е, от което се нуждае тя в момента“, обясни Ханин.
Според него друга причина е, че „Путин отчаяно се опитва да постигне споразумения и да получи подкрепа от арабските страни, като например саудитския блок“. Откриването на консулство в Йерусалим е сигнал към арабите, че „Русия има и други възможности в Близкия изток“.
Ханин отбеляза факта, че споразумението за консулството е постигнато още преди месец, но се обявява чак сега, затова според него моментът на обявяването му може да е съзнателно избран и да е свързан с посещението в Израел тази седмица на украинската първа дама Олена Зеленска.
„Израел е заинтересован да поддържа балансирани отношения с Русия, което е важно за нашите интереси по северните граници като Сирия и т.н.", посочи Ханин, визирайки израелските въздушни удари на сирийска територия по обекти и групировки, свързани с Иран. Израел и Русия координират действията си в областта на сигурността, за да избягват да се обстрелват взаимно, но тази договореност беше поставена на изпитание от войната в Украйна.
Освен това съществува и въпросът за имотите на Руската православна църква в Светите земи.
Този въпрос, обясни експертът, възниква преди 20 години след обединението на Руската православна църква, която по време на болшевишката революция изпада в състояние на разкол. Църквата притежава десетки имоти в Йерусалим и още толкова в цял Израел, които са били закупени през 19 век.
„Сега Русия иска да си върне тези имоти. Някои от тях са върнати и е в интерес на Русия да получи обратно и останалите. Това има много общо с църковната политика“, смята Ханин. „Израел иска да затвори главата с църковните имоти“.
Ханин подчерта, че редица европейски държави също имат консулства в Йерусалим, така че фактът, че Русия прави същото, „не е драматичен“.
Русия неочаквано призна Йерусалим за столица на Израел през април 2017 г., но за разлика от САЩ остави посолството си в Тел Авив.
Само САЩ, Гватемала, Хондурас и Косово поддържат посолства в Йерусалим.
Други анализи също свързват момента на обявяването на новината за откриването на консулската служба с конфликта в Украйна.
Израел подкрепя Киев във войната, но го прави предпазливо – засега помощта му се ограничава до гласувания в ООН в подкрепа на Украйна и изпращане на хуманитарна помощ и системи за предупреждение за ракетни атаки.
Но Израел не желае да се ангажира с военна помощ за Киев поради руското присъствие в Сирия и голямата рускоезична еврейска общност в Израел.
Именно с оглед на тази деликатна ситуация едно от водещите израелски издания „Джерусалем пост“ допуска, че израелското външно министерство съобщава за споразумението за консулството чак сега.
Според друг авторитетен местен вестник „Аарец“ Израел не очаква кой знае каква негативна реакция от западните съюзници на новината за отварянето на дипломатическото представителство, тъй като според изданието тук става дума по-скоро за уреждане на имуществен въпрос между руската държава и общината в Йерусалим. Но изданието цитира и неназован правителствен представител, който посочва, че Израел е наясно, че е напълно възможно да има негативна реакция от страна на Киев.
Медиите в Русия не обръщат съществено внимание на въпроса за консулството, но някои от тях като „Независимая газета“ коментират друга новина, която може да придаде нова динамика в руско-израелските отношения, а тя е, че израелската военна промишленост обсъжда първата в историята продажба на израелски танкове „Меркава“ на европейски страни, чиито имена не бяха назовани. Според съобщението на израелското министерство на отбраната става дума за внушителните 200 броя от бойните машини.
Руското издание прави заключението, че едва ли непосредственият получател на тази техника е Украйна, но добавя, че въпросът с потенциалната сделка не може да не е свързан със ситуацията там. „Независимая газета“ коментира, че възможността те впоследствие да бъдат предоставени на Киев най-малкото е създала интрига дали правителството на Бенямин Нетаняху, който досега се стремеше да не си създава проблеми с Москва по оръжейни въпроси, не е решило да направи завой в досегашната политика.
/ПТА/
news.modal.text
