site.btaЕвропейски нюзрум: Европейците отдават по-голямо значение на изборите за Европейски парламент преди вота през 2024 г.

Европейски нюзрум: Европейците отдават по-голямо значение на изборите за Европейски парламент преди вота през 2024 г.
Европейски нюзрум: Европейците отдават по-голямо значение на изборите за Европейски парламент преди вота през 2024 г.
На пресконференция председателката на Европейския парламент Роберта Мецола се обърна към журналисти чрез видеообръщение. Снимка: Европейски нюзрум

Данните, съдържащи се в пролетното проучване на Евробарометър, публикувано във вторник - точно една година преди изборите за Европейски парламент през 2024 г., показват повишени нива на интерес и информираност за тези избори, както и за въздействието на Европейския съюз върху ежедневието. Следващите избори в ЕС ще се проведат на 6-9 юни 2024 г., когато изтича настоящият петгодишен мандат, съобщи Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

По-високият интерес вероятно е свързан с повишената видимост на ЕС през последните години поради многобройните кризи, включително пандемията от КОВИД-19 и войната на Русия в Украйна, заяви говорителят на Европейския парламент и генерален директор по комуникациите Жом Дук Гийо.

Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола подчерта значението на изборите в ЕС, когато обяви резултатите от Евробарометър чрез видеопослание на пресконференция в Брюксел, организирана от Европейския нюзрум (enr). Тя заяви, че участието в изборите е шанс да се обърне внимание на всички важни за гражданите на ЕС въпроси. Тя призова "всички, особено младите хора, да гласуват и по този начин да оформят Съюза, в който искат да живеят".

Според Жом Дук Гийо младите европейци трябва да осъзнаят, че изборите за ЕС през 2024 г. ще окажат влияние върху ЕС през следващото десетилетие и ще имат ключово значение за живота им.

 

Готови ли са избирателите да гласуват?

Шейсет и седем процента от европейците заявиха, че вероятно ще гласуват на изборите за Европейски парламент, ако те се проведат следващата седмица. Преди предишните избори през 2019 г. 58% заявиха, че са заинтересовани да гласуват, а действителната избирателна активност в крайна сметка беше около 51%. Готовността за гласуване е различна в различните части на Европа:

В Белгия, където се прилага задължително гласуване, 73% от анкетираните заявяват, че биха гласували. Общо 58% от словенските избиратели са заявили, че вероятно ще гласуват на европейските избори, ако те се проведат тази седмица, което е с девет процентни пункта под средната стойност за ЕС. Малко повече от половината избиратели в Хърватия (53%) заявиха, че вероятно ще отидат до урните, ако европейските избори се проведат следващата седмица. Единствено Чехия отбеляза по-нисък резултат от Хърватия, като 50 % от нейните граждани заявиха, че вероятно ще гласуват, ако изборите се проведат следващата седмица.

Според проучването 64% от италианците са заявили, че вероятно ще гласуват, когато и да се проведат европейските избори, което е малко по-ниско от средното за ЕС. Италия е сред страните, в които интересът към европейската политика е нараснал най-много след войната в Украйна и пандемията, като се е увеличил от 47% през 2018 г. до 58% днес, което е повече от средното за ЕС ниво от 56%.

Запитани какво ги мотивира да излязат и да гласуват на европейските избори, повечето респонденти посочват "гражданския дълг" да гласуват, навика да гласуват на избори и желанието да подкрепят дадена политическа партия. Тези три фактора са по-важни от "желанието да се променят нещата", подкрепата за конкретен кандидат или изразяването на подкрепа за ЕС.

За разлика от тях, причините, които поддържат по-ниска избирателната активност на европейските избори в сравнение с други избори на национално равнище, включват убеждението, че гласуването няма да промени нищо, липсата на интерес към политиката като цяло и недоверието към нея, както и убеждението, че това, което се случва в Европейския парламент, "не ги засяга". Мнозинството от българите (57%), например, не се интересуват от европейските избори, които ще бъдат произведени през юни 2024 г.

На предишни избори за Европейски парламент Словакия винаги е имала най-ниската избирателна активност. Въпреки че интересът на словаците към изборите за Европейски парламент се е повишил след последния вот - проучването показва, че 26% от словаците се интересуват от гласуване на изборите през 2024 г. – това число все така поставя Словакия на последно място по избирателна активност.

Запитан какво трябва да направят словаците, за да се обърне тази неблагоприятна тенденция, Дук Гийо заяви, че "вътрешното решение" е главно в ръцете на политиците, правителството, парламента и медиите. "Хората все още се доверяват най-много на медиите или на част от тях. Те трябва да си вземат поука от последните четири-пет години, когато действията на ЕС при различни кризи имаха ясно отражение върху ежедневието на хората", каза той.

 

Подкрепата за Украйна повишава числата

Дук Гийо отбеляза, че ЕС се е справил с последиците от Брекзит, кризата с коронавируса и необходимостта да се гарантира, че населението е ваксинирано, а икономиките се възстановяват след пандемията. В момента той реагира единно на агресията на Русия срещу Украйна.

"Всички тези елементи показват, че днес ЕС е много по-важен за хората, отколкото преди пет години, което означава, че значението на Европейския парламент и неговите членове е нараснало и ще продължи да нараства", заяви Дук Гийо.

Повече респонденти одобряват подкрепата на ЕС за Украйна - средно 76% в целия блок. Процентите на одобрение обаче се различават в отделните държави членки. В Швеция 97 % подкрепят помощта на ЕС за Украйна, докато в Словакия този процент е 51 %, а в Германия - 68 %. Шестдесет и един процента от италианците оценяват положително подкрепата на ЕС за Украйна. В България подкрепата за Украйна е 54%, а неодобрението - 39%.

 

Кризата с разходите за живот понижава удовлетвореността

Проблемите с разходите за живот фокусират вниманието на европейските избиратели една година преди да отидат до урните, за да изберат нов Европейски парламент. Според резултатите половината от 26 376-те респонденти, анкетирани във всички 27 държави от ЕС за целите на проучването на Евробарометър, "виждат, че собственият им стандарт на живот се влошава, и очакват той да спадне още повече".

"Всичко това наистина тежи на хората", признава Филип Шулмайстер, директор на кампанията и бивш ръководител на отдела за наблюдение на общественото мнение в Европейския парламент. "Гражданите много бързо виждат колко пари им остават в портмонето в края на месеца", добави той.

Данните показват, че 81% от анкетираните в България са недоволни от националните мерки срещу по-високите разходи за живот. Повече от половината (61%) от българите са заявили, че са недоволни от мерките, предприети на европейско ниво.

Във Франция 74% не са доволни от начина, по който тяхното правителство се справя с кризата с разходите за живот, а в Германия 59% са недоволни. В Белгия 54% от анкетираните не са доволни от мерките, които тяхното правителство е предприело за справяне с високите разходи за живот, а 55% от белгийците са недоволни от това, което ЕС е направил в това отношение. В Хърватия 38% от анкетираните са заявили, че са доволни от начина, по който работят нещата в ЕС, а 48% не са доволни.

В Испания 66% от анкетираните - същият дял като в Гърция и изпреварен само от 76% в Кипър - заявяват, че жизненият им стандарт вече се е влошил или че ще се влоши през следващата година.

Въпреки това в данните се съдържа "оптимизъм", "че Европейският съюз ще успее да постигне резултати", подчерта Шулмайстер. "Не става дума за това, че всичко е наред, а за очаквания, а също и за възприето доверие", каза той. Шейсет и четири процента от европейците заявиха, че смятат, че нещата в живота им вървят "в правилната посока", а например 69 процента от испанците споделят това чувство на оптимизъм.

 

Дук Гийо: резултатите от проучването не са повлияни от "Катаргейт"

Дук Гийо заяви, че проучването не показва, че доверието на европейските гласоподаватели в институциите на ЕС е било разклатено от скандала с подкупи в Европейския парламент, известен като "Катаргeйт".

Няколко депутати и парламентарни сътрудници бяха арестувани в рамките на белгийско разследване по подозрения за подкупване на членове на ЕП с цел насърчаване на интересите на Катар и Мароко. И двете държави отричат да са извършили каквото и да било нарушение.

Въпреки това 60 % от анкетираните заявиха, че не са доволни от борбата на блока с корупцията, включително 22 %, които "изобщо не са доволни". Повече от половината българи - 53% - заявиха, че не са доволни от борбата с дезинформацията, а 60% - от усилията срещу корупцията. Само 22% от словенските респонденти са доволни от борбата с корупцията, което е с 13 пункта по-малко, отколкото в целия ЕС.

/НС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:46 на 29.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация