Германските власти са натурализирали миналата година около 168 500 души, като това е най-големият брой натурализации в Германия от 20 години, съобщи миналата седмица германската Федерална статистическа служба. Миналата година е регистрирано увеличение на натурализациите с 28%, става ясно от предварителни данни на статистическата служба. Данните са предварителни, тъй като още не е постъпила информация по този въпрос от една от 16-те германски провинции, предаде ДПА. Сред натурализираните има и 14 200 турци, които са пребивавали в Германия средно 24,2 години.
Подкрепата за Ердоган на изборите в Турция от страна на турците в Германия обаче подхранва дебата за тяхната интеграция, посочва телевизия "Франс 24".
В Германия, която е дом на най-голямата в света турска общност в чужбина, са регистрирани около 1,5 милиона гласоподаватели, а Ердоган е получил около 67% от подадените гласове. Това е значително над резултата от 52% процента от гласовете, който най-дългогодишният лидер на Турция спечели у дома, където му се наложи да преодолее силната конкуренция на претендента Кемал Кълъчдароглу.
Фактът, че толкова много гласоподаватели в една либерална европейска демокрация са гласували за управник, често обвиняван в провеждането на все по-авторитарна политика, предизвика нов дебат относно интеграционните политики на Берлин.
Повечето от празнуващите победата на Ердоган в Германия "са родени тук, ходили са на училище тук, радват се на свобода и просперитет, но смятат "Запада" за царство на злото", гласи коментар в консервативния всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Това е труизъм, който сега се повтаря и от левите, и от десните - нещо не е наред с интеграцията в Германия, коментира изданието.
Резултатите се превърнаха в повод за политически спор относно плана на ръководеното от лявата Германска социалдемократическа партия коалиционно правителство за облекчаване на процедурата за получаване на германско гражданство и улесняване на придобиването на двойно гражданство, което е почти невъзможно съгласно натоящите правила. "След тези избори в Турция (коалицията) би трябвало най-накрая да е разбрала: "турбонатурализацията" и двойното гражданство за всички са грешен път", заяви пред таблоида "Билд" Андреа Линдхолц, депутат от дясната партия Християнсоциален съюз.
Успехът на Ердоган в Германия беше подпомогнат до голяма степен от добре организирани и добре финансирани чуждестранни организации, казва Гокай Софуоглу, председател на организацията Турска общност в Германия, която се застъпва за по-големи права на хората от турски произход. "Разбира се, те могат да мобилизират много хора", посочва той.
Ердоган се представи като силен, успешен лидер по начин, който се харесва на турците в Германия, много от които са потомци на така наречените "гастарбайтери", пристигнали по икономическа програма през 60-те и 70-те години на миналия век, и произхождат от селски, консервативни общности.
Въпреки че мнозина турци в съвременна Германия имат високо ниво на образование, добра работа и прилични доходи, според критиците някои от тях все още изпитват разочарование от сравнително ниското ниво на участието си в политиката и гражданското общество.
За разлика от "емоционалния подход" на Ердоган към турската общност в най-многолюдната европейска страна, Германия изглежда няма какво да предложи, смята Ерен Гюверчин, турски журналист, живеещ в страната.
Мнозина германци дори не са се опитали да разберат моделите на гласуване на консервативните турци, посочва Юнус Улусой от Центъра за изследване на Турция и интеграцията (ZfTI) към Университета Дуисбург-Есен в интервю за "Дойче веле". Макар че е лесно "идеологически да се оценяват или скандализират" тези тенденции в гласуването, трябва да се положат повече усилия, за да се разбере какво мотивира избирателите, смята той. Улусой също така изказа предположение, че германската общественост се фокусира твърде много върху турските избирателни навици.
"Дали германските турци са единствените, които гласуват в родните си страни? Разбира се, че не. Италианците, живеещи в Германия, също могат да гласуват, а в Италия наскоро беше избрано дясно правителство. Въпреки това никой не знае как са гласували италианците, живеещи в Германия, и никой не е любопитен да знае", твърди Улусой.
По думите на експерта Ердоган изглежда запълва празнината, оставена от германската държава. "През последните 60 години германските политици изпитваха трудности да се обърнат към турския народ и да му кажат: "Вие принадлежите на тази страна, независимо дали сте основали "Бионтех" или сте младеж, който е участвал в бунтовете в новогодишната нощ. Дори и да сгрешите, вие все още сте един от нас". Ердоган им казва точно това: "Независимо къде се намирате или какво гражданство имате, вие сте част от нас".
Социологът Сабрина Майер от университета в Бамберг споделя подобно мнение. "За Ердоган е лесно да достигне до хората с корени в Турция, които копнеят да бъдат оценени заради турското си наследство", подчертава тя. Майер смята, че политическата класа в Германия никога не е давала на германските турци усещането, че принадлежат към германското общество.
Социоложката посочва, че в продължение на години германските политици не са успели да рационализират процеса на натурализация за турските граждани, живеещи във федералната република. Тя казва, че това е далеч от правата, предоставени на хората, живели в Русия и други бивши съветски държави, които благодарение на Член 116 от Основния закон на Германия могат да станат германски граждани с много по-малко усилия от турците.
Въпреки притесненията, предизвикани от резултатите от изборите за президент на Турция, някои наблюдатели твърдят, че подкрепата за Ердоган в Германия не бива да бъде повод за тревога. Мнозина от най-добре интегрираните турци всъщност са приели германско гражданство през годините, което ги лишава от правото да гласуват на турски избори, отбелязват наблюдателите.
Резултатът се вписва и в тенденцията на силна подкрепа за лидера сред турците в други части на Европа, където, както и в Германия, мигрантските общности произхождат от селски общности, посочва Улусой. "Те донесоха със себе си консервативни, религиозни нагласи в страните, в които мигрираха", казва той. В страни като САЩ и Великобритания, където турските мигранти обикновено произхождат от по-богати среди, опозицията обикновено се представя по-добре, заключава Улусой.
