АНАЛИЗ

site.btaНасилието в Косово създава нежелана от НАТО и Европа криза

Насилието в Косово създава нежелана от НАТО и Европа криза
Насилието в Косово създава нежелана от НАТО и Европа криза
Военнослужещи от КейФОР разпъват блодлива тел пред кметството в гр. гр. Звечан в Косово. Снимка: АП

Когато подразделения на НАТО за първи път влязоха в Косово през юни 1999 г. след продължилите 78 дни бомбардировки, никой не си мислеше, че 24 години по-късно многонационалните сили на алианса КейФОР (KFOR) ще продължат с опитите да държат сърбите и албанците далече едни от други. 

Първоначалната цел в Косово, също както и в Босна и Херцеговина, където са разположени по-малобройни части на НАТО, беше мисията на алианса да се изтегли още през 2000 г. и управлението да бъде предадено на ООН и на косовските власти. 

Вместо това сега НАТО изпраща още 700 военнослужещи, ако не и повече, за да подсилят контингента й от 4000 души. 

Миналата седмица в гр. Звечан избухнаха сблъсъци, при които бяха ранени повече от 30 натовски военнослужещи от Унгария и Италия. Това като че ли беше най-сериозният инцидент в годините след войната. Вниманието остава съсредоточено върху селищата в Северно Косово с преобладаващо сръбско население, които се превръщат в огнище на напрежение, докато НАТО и западните съюзници са се фокусирали върху войната в Украйна. 

Косово получи независимост през 2008 г., почти десетилетие след като албански бунтовници се противопоставиха на сръбското управление. Сърбия все още смята Косово за своя територия и обвинява Прищина в незачитане на правата на сръбското малцинство. 

Напрежението се засили след изборите през април, които бяха бойкотирани от етническите сърби. В резултат на това в четири района в Северно Косово с преобладаващо сръбско население бяха избрани кметове и общински съветници, които са етнически албанци.

Преди около две седмици те встъпиха в длъжност, при положение че изборната активност беше едва 3,5%. Този ход предизвика критики от страна на САЩ и Вашингтон реши да прекрати участието на Прищина в учение на НАТО.

Миналата седмица избухнаха сблъсъци, след като косовските власти, съпровождани от натовски военни, поеха контрола върху гражданските служби.

В петък западните страни, които са най-силно ангажирани в Косово - САЩ, Франция, Германия и Великобритания - осъдиха решението на косовските власти да осигурят силово достъп до общински административни сгради в Северно Косово въпреки призивите да се въздържат от подобни действия. Западните страни излязоха със съвместно изявление, в което изразиха загриженост от решението на Сърбия да повиши равнището на бойната си готовност по границата. 

Никога досега ентусиазмът от засилване на ангажиментите на Запада в Косово не е бил толкова слаб. Някои съюзници от години тихо призовават за прекратяване на мисията на КейФОР. Други се притесняват, че изтеглянето на военните части може да доведе до пълно разпадане на сигурността, като тези опасения се засилиха след хаотичното изтегляне на Запада от Афганистан през 2021 г. 

Изглежда, че косовските власти са останали глухи за призивите да намалят напрежението. Двете страни не обърнаха внимание и на увещанията да не използват подстрекателска риторика. Както правителството, така и опозиционните партии на етническите албанци в Косово заявяват, че западните страни нямат друг избор, освен да подкрепят страната, чиято независимост са признали през 2008 г., въпреки че възраженията на Русия, Китай и Сърбия попречиха на присъединяването ѝ към ООН като суверенна държава. 

Някои жители на Косово обвиняват Русия и правителството на президента Александър Вучич в умишлено ескалиране на напрежението. Миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров предупреди по време на визитата си в Кения, че ситуацията може да доведе до „голям взрив“ в сърцето на Европа и отново хвърли вината за създалата се ситуация върху намесата на НАТО през 1999 г. 

Успореден процес за военни престъпления 

Вучич заяви, че миналата седмица е прекарал една нощ заедно със сръбските военни, разположени до границата, и че правителството му продължава да призовава сръбските сили да бъдат допуснати в Косово. Според условията на резолюцията на ООН от 1999 г., която регулира присъствието на НАТО в страната, това ще изисква съгласието на Алианса, но засега той не дава зелена светлина. 

Допускането на сръбски сили почти със сигурност ще изостри ситуацията и в най-лошия случай ще отприщи конфликт. 

Същевременно Вашингтон отправи особено остри критики към властите в Прищина. 

Американският посланик в Прищина Джефри Ховение заяви, че САЩ „предвиждат последици“ от опита да се наложат етнически албанци за кметове и „силно препоръчват“ на премиера Албин Курти да не предприема подобни действия. Вашингтон заяви, че в отговор отменя участието на косовски представители в голямото военно учение „Защитник - Европа'23“, което протича в координация с НАТО. 

При сегашните обстоятелства САЩ „не са ентусиазирани“ да помагат на Косово да постигне по-широко международно признание, каза още Ховение.

Това обаче не освобождава НАТО от ангажиментите му и по-специално от мисията на КейФОР, която през по-голямата част от последното десетилетие се ръководи от Италия в координация с мисии на ЕС и ООН. 

Ясно е, че командирите на терен са се надявали присъствието им да намали насилието в близките няколко дни, но случаят не беше такъв с гр. Звечан, който е разположен на около 40 километра от Прищина. След като сръбски служители напуснаха косовската полиция, НАТО се оказа в незавидното положение да трябва да подкрепя гражданските власти, които изглеждат все по-конфликтно настроени. 

Конфронтацията настъпва в момент на все по-голямо объркване на нещата около първоначалната намеса на Алианса.

Бившият косовски президент Хашим Тачи, който е бил високопоставен командир от бунтовническата Армия за освобождение на Косово (АОК) по време на конфликта през 1998 и 1999 г., скоро беше изправен пред съда в Хага по обвинения в най-малкото частична отговорност за мъчения и убийства, извършени през този период. 

Западни представители, служили в Косово, казват, че АОК несъмнено е замесена в нападения срещу сръбски цивилни, макар че бунтовниците вероятно са извършили по-малко убийства, отколкото сърбите. Според западните служители така и не е станало ясно до каква степен е бил замесен Тачи. 

Избягване на ескалация

Приоритетът на Запада и на НАТО в краткосрочен план вероятно ще е предотвратяването на по-нататъшна ескалация. Навярно те се надяват, че САЩ и други страни ще окажат натиск върху правителството в Прищина и ще го накарат да отстъпи. Най-лошият възможен сценарии предвижда нападения срещу сърби и още атаки срещу военнослужещи от НАТО. 

През първите две години след кампанията от 1999 г. силите на НАТО се опитваха да държат разгневените сърби и косовските албанци в град Митровица настрана едни от други. Това е най-голямото сръбско селище в Косово и властта на косовското правителство няма особена сила отвъд северната страна на най-близкия до Сърбия мост. 

Миналата година в този регион възникна особено силно напрежение, след като правителството се опита да забрани сръбските регистрационни номера в границите на Косово. Според косовски официални лица периодично възникващите вълнения във връзка с това решение са били допълнително подхранвани от дезинформация в социалните мрежи, за която биват обвинявани Сърбия и Русия.

По-широката геополитическа картина е също толкова объркана. При управлението на Вучич Сърбия лавираше между Запада, Китай и Кремъл. По време на пандемията от коронавирус например Белград купи ваксини от всички тях. 

Според класифициран документ на Пентагона, който беше публикуван преди няколко седмици, Сърбия е изпращала оръжия на Украйна или е обмисляла подобен ход, въпреки изявленията си за неутралитет и отказа си да се присъедини към санкциите срещу Русия. Правителството отхвърли твърденията за оръжейните доставки. 

Докато се подготвя за годишната си среща на върха, която ще се състои през юли във Вилнюс, НАТО по-скоро ще се надява, че дотогава ситуацията в Косово ще се е успокоила. Алиансът едва ли ще рискува да бъде изпуснат фокусът на форума, който е насочен предимно към изграждането на защита от Русия.

Кремъл може би се надява на обратното.

/БТА/

/Николай Велев/

(*) Питър Апс е автор на рубрика в Ройтерс, който пише по въпросите на отбраната и сигурността от 2016 г. Освен това той е основател на мозъчен тръст "Проект за изучаване на XXI век", а от 2016 г. е активист на Лейбъристката партия и резервист от британската армия.

/ДИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:10 на 09.12.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация