Група от десет страни членки на ЕС, започна нов опит за реформиране на подхода на блока към вземането на решения в областта на външната политика и политиката на сигурност на фона на продължаващи от години спорове по този въпрос, съобщи Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Макар че реформата би облагодетелствала Франция и Германия, двете страни в ЕС с най-многобройно население, предишните опити за промяна на системата предизвикаха разделение.
В началото на май така наречената "Група на приятелите", начело на която е Германия и включва също Белгия, Финландия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Словения и Испания, отправи призив за преразглеждане на правилата за гласуване по Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) на ЕС. Тази седмица към групата се присъедини и Румъния.
Групата призова да бъде въведена система, наречена гласуване с квалифицирано мнозинство, вместо необходимото в момента единодушие по ключови въпроси на външната политика и политиката на сигурност. Тази система изисква 15 от 27-те държави да постигнат съгласие – стига да представляват повече от 65% от общото население на ЕС, което възлиза на около 450 милиона души.
"Целта е да се подобри ефективността и бързината на вземането на решения в областта на външната ни политика. На фона на агресивната война на Русия срещу Украйна и нарастващите международни предизвикателства, пред които е изправен ЕС, членовете на групата са убедени, че външната политика на ЕС се нуждае от адаптирани процеси и процедури, за да се укрепи ЕС като външнополитически фактор", се посочва в документа на "Групата на приятелите".
Като опозиция обаче се оформи коалиция от държави, които подкрепят запазването на необходимостта от единодушие. Според съобщения в медиите тя включва, наред с други, Полша и Унгария.
Променящата се геополитическа ситуация изисква повече бързина
Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок подчерта, че групата не предлага революция, а оценка на това какво може да се направи в рамките на съществуващите договори на ЕС, за да стане външната политика и политиката на сигурност на съюза по-ефективна. Съществуващите договори, съгласно така наречените "преходни клаузи" (passerelle clauses), позволяват преминаване от вземане на решения с единодушие към вземане на решения с квалифицирано мнозинство в определени области, включително при налагане на санкции.
Германският канцлер Олаф Шолц смята, че промените в процедурите за гласуване в ЕС са неизбежни. Не трябва да е възможно една отделна страна членка да спира всичко, заяви Шолц пред германски медии.
В реч пред Европейския парламент в Страсбург Шолц също така говори и за необходимостта от реформи в ЕС, включително за промени, необходими за приемането на повече страни в съюза, в който в момента членуват 27 държави. Повече решения ще трябва да се вземат с мнозинство, а не с единодушие, заяви той. Същевременно настояването за спазване на демократичните принципи и върховенството на закона е "незаменимо", добави той.
Испанският премиер Педро Санчес се изказа в същия дух по време на институционалното честване на Деня на Европа на 9 май. "Трябва да изберем решително гласуването с квалифицирано мнозинство и следователно трябва да бъдем последователни. Ако вървим към ЕС с повече от 30 държави, ще трябва да променим начина, по който вземаме решения за политиките, които прилагаме", заяви Санчес.
На борда, но внимателно
Засега Словения е част от "Групата на приятелите", "за да следи какво се случва", заяви в понеделник държавният секретар на словенското външно министерство Самуел Жбогар. "Като малка страна, искаме да заявим какви биха могли да бъдат нашите проблеми и да дадем ясно да се разбере, че се нуждаем от определени гаранции, че нашите интереси ще бъдат взети предвид", добави той.
"По-ефективен процес на вземане на решения, чрез използване на гласуване с квалифицирано мнозинство, би дал на ЕС възможност да действа бързо и да оказва въздействие", заяви румънският външен министър Богдан Ауреску. Той също така напомни, че в същото време за Румъния остава важно да осигури необходимите механизми за защита и гарантиране на националните ѝ интереси.
Италианският министър на външните работи и международното сътрудничество Антонио Таяни лично "подкрепя гласуването с квалифицирано мнозинство (във външната политика, бел. ред.), но сега не е моментът да се занимаваме с този въпрос", каза той. Таяни добави, че въпросът може да бъде разгледан отново "след края на украинската криза и след като приключим с разширяването на Балканите".
Що се отнася до Босна и Херцеговина, генералният секретар на Европейското движение в Босна и Херцеговина Харис Плакало смята, че промяната на правилата за гласуване няма да се отрази толкова силно на тази страна, тъй като през декември миналата година Босна и Херцеговина получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС, въпреки че не изпълни заложените критерии. "Няма нужда да се притесняваме, нито пък можем да се притесняваме, когато става въпрос за промяна на подхода към вземането на решения по външната политика в Съвета на ЕС, защото разширяването на ЕС към Западните Балкани е определено и дефинирано в много документи и стратегии, и е очертано като една от важните задачи на ЕС", добави той.
Запазване на правото на вето
Полският министър на външните работи Збигнев Рау заяви пред полски медии, че "има силна тенденция от страна на германските съседи (...) въпросите, които съгласно настоящите закони подлежат на единодушно гласуване, като данъчните въпроси и, което е най-важно за нас, тези, които се отнасят до сигурността и външната политика, да се решават с мнозинство. Ние в Полша, не можем да се съгласим с това", каза той.
България засега подкрепя правилото за единодушие, отбеляза изпълняващият длъжността министър на външните работи Иван Кондов. Той заяви, че според него това не бива да се променя, но добави, че следващото правителство в София трябва да реши (какво ще прави) оттук нататък. Очаква се скоро България да има ново ротационно правителство, на което да бъде съпремиер бившият европейски комисар Мария Габриел.
От присъединяването си към ЕС през 2007 г. София е използвала правото си на вето веднъж – във връзка със започването на преговорите за разширяване със Северна Македония миналата година. София и Скопие имат различия, като България и ЕС настояват, че за да се отворят първите преговорни глави, в конституцията на Северна Македония трябва да бъдат внесени промени, така че местното българско малцинство да бъде признато като едно от малцинствата в бившата югославска република.
Неманя Тодорович Щиплия от "Европейски Западни Балкани" (European Western Balkans), независим мозъчен тръст със седалище в Белград, който се фокусира върху страните от Западните Балкани, заяви, че дебатът за единодушието "се води от години, но няма признаци, че ще бъде решен в близко бъдеще. Вярно е, че той е свързан с темата за разширяването (...), но по-голямото му значение е за ситуациите, на които сме свидетели в момента – противопоставянето на Унгария на някои решения в областта на общата външна политика и политиката на сигурност".
Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто изрази "загриженост относно дебата за гласуването с квалифицирано мнозинство във външната политика на ЕС, като отбеляза важността на запазването на изискването за единодушие, за да бъдат защитени националните интереси". На пресконференция Сиярто съобщи, че е имало среща на ниво посланици за онези държави членки, които искат да запазят възможността да защитават собствените си интереси в процеса на вземане на решения в Брюксел.
Запитан дали Хърватия е участвала в тази среща, хърватският министър на външните работи и европейските въпроси Гордан Гърлич Радман отговори, че не знае за тази инициатива.
Гърлич Радман заяви, че Хърватия не подкрепя предложението за замяна на вземането на решения с консенсус с гласуване с квалифицирано мнозинство в някои области на външната политика на ЕС, тъй като единодушието е единственият механизъм, който гарантира равнопоставеността на по-малките държави. Въпреки това, подчерта той, "това не означава, че Хърватия не подкрепя единството на ЕС. Напротив, досега никога не сме блокирали каквото и да е решение и винаги сме били конструктивен сътрудник".
Сила в многообразието?
Австрийският канцлер Карл Нехамер заяви, че е против централизма и подкрепя разнообразието в ЕС, а следователно е и против вземането на повече решения с мнозинство. Според него борбата за постигане на консенсус в ЕС е трудна, но това гарантира демокрацията и разнообразието.
Австрийското външно министерство също изрази скептицизъм по отношение на предложението, като заяви, че гласуването с квалифицирано мнозинство не е панацея. "Само политическата воля е ключът към успеха, борбата за компромис е същността на ЕС. А след като се постигнат споразумения, те се подкрепят от всички. Това е особена ценност, особено в нестабилни времена като сега".
В миналото обаче високопоставени австрийски политици са се изказвали в полза на решенията, вземани с мнозинство.
"Групата на приятелите" заяви, че има за цел да координира действията си с институциите на ЕС и да работи в тясно сътрудничество с всички държави членки, като покани други държави да се присъединят към нейния стремеж за реформи. Ако обикновено мнозинство от страните в ЕС – 14 от 27-те държави членки, гласува в подкрепа на започване на процес на реформиране на договорите на ЕС, преговорите биха могли да започнат.
/ПГ/
news.modal.text
