Украинският президент Володимир Зеленски предприе смело пътуване от опустошената си родина до японския град Хирошима, прекосявайки половината земно кълбо, за да поиска помощ от Г-7, пише в днешния си брой в. "Ню Йорк таймс".
"Всички ние от Г-7 заставаме зад Украйна и обещавам, че няма да я изоставим“, заяви Байдън пред украинския си колега, докато обявяваше нова помощ в размер на 375 милиона долара, която включва артилерия, снаряди и други оръжия.
До Зеленски дойдоха мрачни новини от Украйна и твърденията на руски представители, че Бахмут е напълно превзет. Той отхвърли въпросната информация, но заяви, че разрушенията в града са толкова големи, че вече едва ли би си струвало за руснаците да го завладеят, дори и това да беше истина, пише американското издание.
"Разберете, там няма нищо“, каза Зеленски пред журналисти. "Те са разрушили всичко. Там няма сгради. Жалко, това е трагедия, но днес Бахмут е само в сърцата ни", допълни украинският президент.
Макар че Зеленски затвърди решимостта на страните от Г-7 да продължат с подкрепата си за Украйна, той не постигна видим напредък в това да спечели на своя страна по-скептичните лидери, присъстващи на срещата като наблюдатели, отбелязва "Ню Йорк таймс". Срещата му с индийския премиер изглеждаше дружелюбна, но след края на разговора Нарендра Моди акцентира главно върху "диалога и дипломацията" и предложи само "хуманитарна", но не и военна помощ, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Изглежда, че Зеленски не е успял да убеди и лидерите на Бразилия и Южна Корея, които се противопоставиха на изпращането на оръжия, коментира американското издание.
"Бих искал всички страни, които имат възможност, да ни окажат помощ", каза Зеленски и призна, че някои държави, включително и Япония, имат законодателни или конституционни ограничения за подобна подкрепа. Той обаче добави, че е получил обещания за по-голяма военна помощ и без да оповестява подробности, заяви, че "ще бъдат предоставени оръжия с високо качество".
Украинските сили контролират малки опорни пунктове в опустошения град Бахмут, който се превърна в най-кървавото бойно поле на войната въпреки ограниченото си стратегическо значение, пише в днешния си брой в. "Вашингтон пост“. Според властите в Киев обаче украинските сили са постигнали победи срещу руските флангове в стремежа си да обкръжат Бахмут и да разширят бойните си действия в града.
Командващият сухопътните войски на Украйна генерал-полковник Олександър Сирски вчера направи изненадващо посещение на фронтовата линия и призна, че Украйна контролира само "малка част" от Бахмут. Той обаче посочи, че новата цел е "тактическо обкръжение" на града.
Борбата за Бахмут обърка някои анализатори, които казваха, че тя е стратегически ирелевантна, ако войната се разгледа от по-широка перспектива, отбелязва "Вашингтон пост“.
В момента Украйна подготвя дългоочакваната пролетна контраофанзива, с която се надява да пробие руската отбрана поне в една част от 200-километровата фронтова линия. Ако фокусът на руските сили остане основно върху Бахмут, това може да навреди на готовността им на други места, смятат някои експерти.
Руската армия може да се изправи пред още по-големи трудности в запазването на контрола върху града, предвид твърдението на Пригожин, че възнамерява да изтегли бойците на Вагнер от града в полза на нови бизнес възможности в Судан, прогнозира "Вашингтон пост".
Ако изключим някои прояви на песимизъм, Украйна изглежда готова да продължи борбата, заключава американското издание.
Британският в. "Дейли телеграф" се спира на темата за предоставянето на изтребители Ф-16 на Украйна.
Въпросните самолети, които се произвеждат от американската компания "Локхийд Мартин", отдавна са на първо място в списъка на Зеленски с желания за доставки от Запада, отбелязва изданието. Малък брой европейски държави обаче разполагат с Ф-16. Сред тях е Нидерландия, която е готова да предостави част тези свои изтребители на Украйна. Великобритания от своя страна заяви, че може да помогне с обучението.
САЩ трябва да одобрят всеки подобен трансфер за Украйна от трета страна заради секретната технология на самолетите, отбелязва "Дейли телеграф". Вестникът припомня, че първоначално Байдън не е искал да позволи на европейски държави да реекспортират изтребители Ф-16 за Украйна.
Британският всекидневник се спира и на някои критики срещу решението на западните съюзниците за изтребителите.
Руският заместник-външен министър Александър Грушко определи този ход като "колосален риск" за Запада.
Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва, който обвини Запада, че "насърчава войната", не се срещна с украинския си колега. Нежеланието на Лула да се присъедини към прозападния дневен ред остава непоколебимо, коментира вестникът. Той заяви пред Г-7, че решението на настоящите системни заплахи "не се крие във формирането на антагонистични блокове или отговори, които са планирани от малък брой държави". Лула призова за реформа в състава на основните органи за глобално управление като Международния валутен фонд и Съвета за сигурност на ООН, пише още "Дейли телеграф“.
/НС/
news.modal.text
