ОБЗОР

site.btaОбнародваното преименуване на молдовския език в румънски наелектризира проруската опозиция и Кремъл, който пак извади картата с Приднестровието

Обнародваното преименуване на молдовския език в румънски наелектризира проруската опозиция и Кремъл, който пак извади картата с Приднестровието
Обнародваното преименуване на молдовския език в румънски наелектризира проруската опозиция и Кремъл, който пак извади картата с Приднестровието
Главният град на Приднестровието - Тираспол. Снимка: АП

Обнародваното на 24 март решение на парламента в Кишинев за официално преименуване на молдовския език в румънски накара вчера опозиционната Партия на социалистите в Република Молдова да сезира Конституционния съд дали законодателният акт за държавния език съответства на основния закон на бившата съветска република. Същия ден руският министър на външните работи заяви в интервю за ТАСС, че украинското ръководство демонстрира готовност да се намесва в ситуацията в Приднестровието, включително и с употреба на  сила. 
Сергей Лавров подчерта, че Русия носи отговорност за сигурността в Приднестровието  в пълно съответствие с мандата, „който имат нашите военнослужещи. Ще се ръководим от този мандат“, увери руският първи дипломат. Лавров допълни, че в Приднестровието живеят около 250 000 руски граждани, а миротворческият контингент и групата войски охраняват огромния склад за боеприпаси в Колбасна.
Пак на 28 март лидерът на молдовската опозиционна партия „Шор“ Илан Шор призова във видеообръщение властите в Кишинев да спрат процеса на интеграция на страната в ЕС докато кризата не приключи и обеща внасяне на законопроект за прекратяване на всякакви интеграционни процеси – „европейски, натовски и т.н.“
Още преди година руската служба на Би Би Си определи Приднестровието като възможен „втори Донбас“ и изтъкна, че от всички страни, граничещи с Украйна, след руската инвазия Молдова се е оказала в най-уязвимо положение. Това е единствената държава от западните украински съседи, която не е член нито на ЕС, нито на НАТО, а заради слабата си икономика и енергийна зависимост от Москва, не може да се прави с многохилядния наплив на бежанци, бягащи от войната. Но най-главното е, пише Би Би Си, че Молдова има „ахилесова пета“ – проруското Приднестровие. Това е първото самопровъзгласило се образувание на територията на бившия СССР, което е с предимно рускоезично население и силни проруски настроения.
За 30 години съществуване Приднестровието не е признато за независим субект дори и от Русия, но мнозинството жители там продължават да се надяват на това. А основания за такива надежди има предостатъчно, посочва Би Би Си: през 2008 г. Москва призна Абхазия и Южна Осетия, през 2014 г. анексира Крим, през 2022 г. призна самопровъзгласилите се в източна Украйна Луганска народна република и Донецка народна република. Медията обръща внимание и на друг епизод  от 1 март 2022 година. Тогава на заседание на Съвета за сигурност на Беларус президентът Александър Лукашенко представя на подчинените си карта на бойните действия в Украйна, на която има стрелка от Одеска област към молдовската граница и Приднестровието. На следващия ден в МВнР на Молдова е извикан беларуският посланик, който е принуден да се извинява и да се оправдава с небрежност на служители, които подготвили некоректна карта.
Няколко днес след това, на 6 март 2022 г., съветникът на украинския президент Олексий Арестович  коментира в медиен ефир, че руската армия разчита да започне да напредва към Одеса, а после, вероятно, и към Приднестровието, в рамките на т.нар. „Бесарабска операция“.
От 1995 г. в Приднестровието е разположена Оперативна група руски войски с щаб-квартира в главния град Тираспол. Не е чудно, че в Молдова има опасения, че руският военен контингент може в удобен момент „да отвори вратата отвътре“, коментира Би Би Си.
Според Кишинев обаче, с изключение на няколко десетки души от висшия команден състав, военнослужещите са местни хора (от Молдова) с руски паспорти, наети по договор. Те имат в Приднестровието семейства, домове, изграден живот и е близко до ума, че не искат война, смята бившият молдовски вицепремиер Александру Фленкя.
Според журналиста и политолог от Приднестровието Николай Кузмин, като цяло хората над 35-годишна възраст подкрепят действията на Русия, а през 2022 г. неочаквано за мнозина властите в Тираспол са заели „твърде неутрална позиция“. Кузмин отбелязва за Би Би Си, че тези хора не наричат случващото се в Украйна война или специална военна операция, а „ситуация“ или „изпитание“.
До 2020 г. желязно е действало правилото, че приднестровски политик, отказал се от проруския курс, е мъртъв политик, обобщава Кузмин. Но след руската инвазия нещата са се променили. Политологът обяснява, че регионът е специфичен, „прищипан“ между Молдова и Украйна, и силно ориентиран към експорт в Молдова и ЕС. Кузмин изтъква, че приднестровският бизнес елит има недвижими имоти извън региона, които също може да се окажат обект на санкции.
Анализаторът смята, че властите в Приднетровието са се оказали в много сложна ситуация, защото трябва да избират между продължаване на проруският курс и сериозни политически последици лично за тях, а и за региона.
Иначе, подписвайки указа за преименуване на държавния език, молдовският президент Мая Санду написа във „Фейсбук, че онези, които от десетилетия твърдяха, че „ние, гражданите на Молдова, говорим на „молдовски“, а не на румънски, целяха само едно – да ни разделят“. Разделеният народ не е единна сила, способна да се защитава, посочи Санду. „Тези, които се опитаха да ни разделят, не се тревожеха за лингвистиката, а за това как да държат Молдова във вечна национална вражда“. За ден написаното от държавния глава събира 12 000 „лайка“ и 1500 коментара, повечето от които започват с „Поздравления!“.
Извън това, решението за държавния език практически не предизвиква никаква реакция в молдовското общество, обобщава Би Би Си. За хората в Молдова словосъчетанието „румънски език“ е устойчиво още от 90-те години. А в периода 2009-21 г. румънско гражданство са получили над 1 милион жители на Молдова – около 39,5% от цялото население. Като се прибавят и румънските паспорти, издадени в по-ранен период, към днешна дата румънски граждани са поне половината молдовци. 
Голяма част от обществото отдавна се асоциира плътно с Румъния, затова промяната в статута на държавния език изглежда съвсем естествена.
На протест на противници на преименуването на езика пред сградата на Конституционния съд в Кишинев в началото на март се събраха стотина души, свидетелства Би Би Си.
Същевременно говорителката на руското МВнР заяви, че „сегашният режим“ в Кишинев трябва да се придържа към историческата логика и да нарича румънския език молдовски, а не обратното. Според Мария Захарова, по парадоксален начин молдовският език официално се съхранява единствено в Приднестровието.
През февруари молдовският журналист Игор Боцан каза в интервю за БНР, че от април 2022 г., когато силите на Москва успяха да окупират Змийския остров в Черно море, те са имали готовност да влязат в Южна Молдова. Боцан се позовава на казаното от ръководителя на молдовското разузнаване в телевизионно предаване. Журналистът посочи още, че бюджетът на молдовското военно ведомство в Кишинев за 2023 г. е увеличен с 40 на сто, а идеята на молдовските управляващи е да увеличат капацитета на министерството на отбраната и на службите за сигурност, така че Молдова да може да издържи поне известно време, докато международните й партньори решат да се намесят.
Боцан отбелязва, че проруският сегмент в молдовското общество е към 30%, но около милион гласоподаватели живеят в други европейки държави и всички те подкрепят евроинтеграцията на Кишинев. Ако те се прибавят към 53-е процента, които не са емигрирали и са за приобщаване към евроструктурите, се получават 70 на сто от молдовското население, които са за влизане в ЕС, и 60 на сто, които подкрепят Украйна.
Според молдовския журналист в сегашната ситуация, когато Украйна на практика е блокирала Приднестровието, сепаратисткият режим там може да запази международните си връзки единствено през Кишинев.
Молдова е готова да утвърди автономен статут на областта, какъвто има Гагаузия, отбелязва Боцан. В Тираспол обаче, не искат това, а да са част от евентуална федерация. Журналистът обяснява, че Русия има план да раздели Молдова на федерация от три части с цел решенията да се взимат не единствено в Кишинев, а също и в Тираспол и главния град на Гагаузия Комрат. Така Кремъл ще разполага с два проруски центъра срещу един проевропейски, обобщава Игор Боцан пред БНР.
Кишинев отхвърля подобен план и затова ситуацията в Приднестровието остава замразена. Ако Украйна издържи и руските планове не се осъществят, тогава ще има коренно различна ситуация за реорганизиране на конфликта в Приднестровието с участието и на ЕС, прогнозира Боцан.
На 27 март, когато по случай годишнината от влизането на територията на днешна Молдова в състава на Румъния през 1918 г. бяха открити паметници и парк в предградие на Кишинев, молдовският вицепрезидент Олег Серебрян обяви по телевизията, че се готвят уточняващи корекции в утвърдените по-рано санкции за сепаратизъм, за да се улеснят преговорите за уреждане на конфликта в Приднестровието. Серебрян каза, че това се налага заради острата критика срещу това решение от страна на Тираспол.
През февруари в Молдова влязоха в сила поправки в наказателния кодекс, предвиждащи от 2 до 6 години затвор за сепаратизъм. Криминализирано беше и разпространяването на информация, подстрекаваща към сепаратизъм и неговото финансиране.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:37 на 28.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация