site.btaЗападният печат коментира решението на Нетаняху да отложи приемането на спорната правосъдна реформа

Нетаняху обяви, че отлага приемането на знаковата си правосъдната реформа, пише в. "Гардиън".

Британското издание отбелязва, че израелският премиер Бенямин Нетаняху е отложил спорните си предложения за промени в правосъдието за следващата парламентарна сесия в резултат на масовите протести, залели Израел.

"Гардиън" посочва, че изпадналият в тежко положение министър-председател е обявил отсрочката от страна на крайнодясното си правителство в прокарването на реформата след 12 седмици на непрестанно изостряща се политическа криза.

Вестникът допълва, че при обявяването на новината в телевизионно обръщение снощи към нацията израелският премиер е изглеждал изтощен и е говорил с необичайно равна интонация и цитира думите му от обръщението, с които е мотивирал отлагането на реформата: "Не искам разпад на страната. Щом има възможност да се избегне братоубийствена война чрез диалог, аз като министър-председател ще отложа временно намеренията си, за да дам път на диалога."

Израелският премиер отлага спорната правосъдна реформа след масови протести, пише в заглавие по темата друг британски всекидневник - "Индипендънт".

Изданието коментира, че отсрочката в приемането на предизвикалите полемика в израелското общество промени ще успокои напрежението в Израел и ще даде известно време на Нетаняху да постигне компромис с политическите си опоненти.

Но ако приемането на реформата се забави прекалено много, той рискува да ядоса твърдолинейните си партньори в управляващата коалиция като министъра на вътрешната сигурност и лидер на крайнодясната религиозна партия "Еврейска сила" Итамар Бен-Гвир. Това от своя страна би застрашило стабилността на кабинета и крие опасност от нови избори, коментира вестникът.

Всякакви нови избори неизбежно отново ще се превърнат в референдум за и против подходящ ли е Нетаняху да управлява, допълва изданието.

Израелският премиер направи крачка назад в знаковата си реформа след ден на хаос в Израел, пише в. "Дейли телеграф".

Британският всекидневник отбелязва, че израелският премиер е спрял временно прокарването на правосъдната реформа, за да се избегне по думите му "гражданска война", след като демонстрациите са парализирали цялата страна.

Изданието заключава, че с решението си Нетаняху на практика е отстъпил под натиска на протестите. Водачите на протеста обаче не са доволни от отсрочката и обявиха, че ще продължат с демонстрациите, докато не премиерът не се откаже напълно от намерението си да прокара реформата. Според демонстрантите реформата ще превърне Израел в "диктатура" чрез неутрализирането на Върховния съд и увеличаване на влиянието на правителството при назначаването на съдии.

В. "Вашингтон пост" също коментира, че Нетаняху е бил принуден да отстъпи пред вълната от безпрецедентни стачки и протести, и отбелязва в тази връзка, че е имало заплаха целият живот в страната да бъде парализиран.

Американският всекидневник допълва в друга статия, че Израел на Нетаняху е намерил сродни души в Унгария и Полша. Авторът на коментара Ишан Тарур обобщава, че желанието на управляващата в Израел крайнодясна коалиция да реформира по този начин правосъдната система е вдъхновено от успеха на антилибералните националисти на други места, като например в тези две източноевропейски страни.

В. "Ню Йорк таймс" помества материал по темата, в който разказва каква е била ролята на САЩ за вчерашното решение на Нетаняху чрез упражняването на засилен натиск върху него.

В статията се посочва, че президентът Джо Байдън и съветниците му са засипали израелските управници с предупреждения, че с действията си те застрашават международната репутация на Израел и застрашават израелската демокрация.

В неделя вечер Белият дом разпространи изявление, малко след като Нетаняху уволни военния си министър заради позицията му против реформата, в която беше отбелязано, че още преди седмица Байдън е казал в телефонен разговор на израелския премиер, че демократичните ценности "винаги са били и трябва да останат и занапред основният елемент в американско-израелските отношения". Всякакви мащабни промени в системата, е посочил президентът на САЩ, "трябва да се правят само при възможно най-широка обществена подкрепа".

Подобни думи са поразителни, защото обикновено стандартната позиция на Белия дом - както когато там е демократ, така и когато там е републиканец - е, че Вашингтон не се меси във вътрешната политика на съюзниците си. Но това невинаги е вярно, отбелязва "Ню Йорк таймс", и допълва, че САЩ се намесват постоянно, само че обикновено го правели зад кулисите. В този случай, коментира изданието, Байдън и съветниците му оставиха настрана всякакви преструвки и влязоха в открита конфронтация с Нетаняху, въпреки че той претендираше в диалога си с представителите на американското правителство, че е човек на компромиса.

Представители на администрацията на Байдън споделят пред изданието, че разговорите с правителството на Нетаняху са били дори още по-безцеремонни, отколкото се съобщава, което е ясна индикация, че според Вашингтон на карта е била заложена репутацията на Израел на единствената демокрация в Близкия изток.

В. "Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че замразяването на правосъдната реформа изглежда е успокоило напрежението след протестите и националните стачки, разтърсили Израел.

Американското издание обаче цитира политически коментатори, според които ако по въпроса междувременно не бъде постигнат компромис, конфликтът може отново да се разгори и дори да се изостри още повече.

"Това прилича по-скоро на примирие, отколкото на вътрешен мир между израелците", каза Йоханан Плезнер, председател на израелския мозъчен тръст Израелски институт за демокрация, по повод снощното обръщение на Нетаняху. "Твърдо рано е да се каже дали кризата е приключила."

В. "Файненшъл таймс" коментира, че в обръщението си към нацията израелският премиер е направил крачка назад за реформата, но е дал ясно да се разбере, че не отстъпва изцяло, като е нападнал участниците в протестите в Израел с думите, че демонстрациите са дело на "екстремистко малцинство", което се опитва да разедини страната.

Британският всекидневник цитира и изказване на бившия израелски министър-председател Ехуд Барак, който е определил сегашната криза като най-тежката от създаването на Израел през 1948 г.