ОБЗОР

site.btaИнтензивният двустранен дипломатически балет в ЕС очерта горещите теми за съюза през 2023 г.

Интензивният двустранен дипломатически балет в ЕС очерта горещите теми за съюза през 2023 г.
Интензивният двустранен дипломатически балет в ЕС очерта горещите теми за съюза през 2023 г.
Снимка: АП

Интензивна двустранна дипломатическа активност в ЕС имаше в първите седмици на новата година. По време на този дипломатически балет се откроиха две водещи и наболели теми, освен тази за войната в Украйна, а именно –  миграцията и отговорът на американския Закон за намаляване на инфлацията, предвиждащ огромни субсидии за зеления бизнес в САЩ. 

На 18 януари френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджа Мелони проведоха телефонен разговор -  първи официален двустранен контакт между тях след неформалната им среща в Рим през октомври и след кратки виждания в кулоарите на срещи на високо равнище. Телефонният разговор понамали както изглежда напрежението между двамата лидери, породено от грандиозен миграционен спор, в края на който Франция бе принудена за първи път да приеме кораб на неправителствена организация, спасил мигранти в Средиземно море, след като Италия отказа да го направи. По време на телефония разговор Макрон и Мелони изразиха пълната си подкрепа за Украйна и изтъкнаха  спешната необходимост на европейско ниво да бъдат намерени ефикасни решения за противодействие на незаконната имиграция чрез ефективен контрол на външните граници на ЕС и за подкрепа на конкурентноспособността на европейските компании, предаде АНСА.  

След телефонния разговор на Макрон и Мелони имаше двустранно раздвижване. Миналата седмица стана ясно, че системата за противоракетна отбрана САМП-Т, която е италиано-френско производство, ще бъде предоставена на Украйна през пролетта на настоящата година. Новината съобщи италианското министерство на отбраната след телефонен разговор на министрите на отбраната на двете страни Гуидо Крозето и Себастиан Льокорню, предаде РАИ Нюз. Това е единствената система европейско производство, която може да прехваща балистични ракети. Киев поиска да му бъдат изпратени такива системи още през ноември.

Ден след телефонния разговор на Макрон и Мелони в Барселона Франция и Испания тържествено сключиха договор, чрез който издигнаха двустранните отношения до ново равнище. Подобни договори Франция има само с Германия и Италия, а Испания – само с Португалия. Договорът от Барселона предвижда засилване на двустранното сътрудничество по миграционните въпроси, по въпросите, свързани с отбраната и с енергетиката. До сключването на договора се стигна, след като двете страни преодоляха разногласията си заради провален проект за общ газопоровод, заменен с проект за общ тръбопровод за зелен водород. Сега Мадрид ще подкрепя Париж, в частност идеите на Макрон за постигане на една по-силна европейска отбраната, а също и за постигане на стратегическа автономия на ЕС не само в отбранителната сфера, но и в сферата на икономиката и конкурентноспособността на европейския бизнес, отбелязва Ройтерс. В замяна Париж ще настоява в ЕС за общи решения на миграционните въпроси, които ще са от полза за страните на първа линия на миграционната вълна през Средиземно море (сред които са и Испания и Италия), допълва агенцията. Макрон освен това получи и подкрепа от Мадрид за обща линия за действие относно европейския отговор на американския Закон за намаляване на инфлацията, отбелязва Франс прес. Според Макрон в този закон има суперагресивни мерки в подкрепа на американския зелен бизнес, които въпреки че не са били замислени целенасочено срещу Европа, ще имат като последствие бягство от Европа към САЩ на компании от зеления бизнес, поблазнени от масираните американски субсидии, посочва Франс прес. По време на срещата с Макрон в Барселона испанският премиер Педро Санчес приветства САЩ, че се връщат към зеления преход, но предупреди,че това не трябва да води до лишаване на Европа от собствена индустрия в тази насока. Той освен това изтъкна, че ЕС трябва да реформира собствената си политика по отношение на държавните помощи, за да изпрати на компаниите посланието, че Европа е доброто място за инвестиции. 

Три дни по-късно в Париж Макрон и германският канцлер Олаф Шолц потвърдиха привързаността на Франция и Германия към Елисейския договор, установил още преди 60 години между тях здраво партньорство и превърнал ги в двигател на ЕС през годините. Така бе отбелязано своеобразно сдобряване на двете страни след поредица от разногласия по редица въпроси. Макрон и Шолц поеха ангажимента да станат пионери в реформирането из основи на Европа, а партньорството между двете страни те обрисуваха като локомотив на една единна Европа и като две души в една и съща гръд. Отвъд поетичните метафори това означаваше, че двете страни дефинират обща линия в подкрепа на амбициозен и бърз европейски отговор на американските субсидии за зелените бизнеси, посочва Франс прес.  Но въпреки това сплотяване по една от двете наболели теми в Европа, различията между Париж и Берлин си останаха по важния въпрос за проект за европейски противоракетен щит. Берлин иска той да се реализира с вече съществуващи израелски и американски технологии. Но няма как това да се хареса на Франция, която защитава линията за европейски суверенитет в областта на отбраната и която иска проектът да се реализира на базата на френско-италианската система за противовъздушна отбраната. Но въпреки това фундаментално различие на 22 януари бе постигнат напредък по друг въпрос – Германия бе включена в проекта за тръбопровод за зелен водород, обединил Испания и Франция и към който вече е включена и Португалия. Разширяването на партньорството е станало възможно и благодарение на европейско финансиране, подчерта тогава Макрон. 

На 30 януари Макрон гостува в Хага на нидерландския премиер Марк Рюте.  Освен темата за военната помощ за Украйна, двамата лидери обсъдиха и европейския отговор на американския закон за намаляване на инфлацията и обявиха, че са на една позиция относно начините, чрез които ЕС да действа в случай на непреднамерени последствия от този закон за европейския бизнес, предаде Ройтерс. Според Рюте ЕС би трябвало да разхлаби рестрикциите за отпускане на държавни помощи за определени индустрии, като това трябва да стане по начини, които подкрепят европейския единен пазар. 

Темите за миграцията и за европейския отговор на масираните американски субсидии в сектора на зелените технологии бяха водещи и по време на обиколката на италианския премиер Мелони в Швеция и Германия на 3 февруари. Това бяха първите европейски двустранни визити на италианския премиер, откакто тя дойде на власт преди 100 дни. Досега  в Европа тя посети Брюксел, Аликанте и Тирана, но все за участия в срещи на върха или за срещи с ръководството на ЕС. В столицата на Швеция, която е ротационен председател на ЕС Мелони представи визията си за борба с незаконния трафик на мигранти през Средиземно море и настоя за укрепване на защитата на външните граници. Рим иска общ европейски  отговор по миграционния въпрос и смята , че Италия не трябва да бъде оставяна да се справя сама с това бреме в качеството й на страна на първа линия на миграционната вълна. Но Рим иска и по-далновидно решение на проблема, при което мигрантите да бъдат убедени да не потеглят от северноафриканските държави. Това трябва да стане чрез сътрудничество с тези държави, чрез насърчаване и подпомагане на просперитета на Африка посредством инвестиции в проекти, като например такива за разработване на енергийните източници (газови, петролни и възобновяеми), на които е богата Африка, по начин по който от това да спечели Африка. Така тя ще се превърне във все по-интересен енергиен партньор за Европа, опитваща се да се отърси от зависимостта си от Русия в тази насока. 

По време на визитата на Мелони в Берлин тя и канцлерът Шолц подчертаха, че между Италия и Германия има силна синергия  и отчетоха, че двустранните връзки се простират в почти всички сектори, а партньорството им е със силна икономическа взаимосвързаност, предаде АНСА. Но въпреки това на срещата излязоха наяве и различия между двамата лидери. Шолц даде да се разбере, че според Берлин Европа се нуждае от имиграция, визирайки недостига на работници в някои отрасли, от които страда Германия, но също и други страни, като например Франция и самата Италия.  Според Шолц онези хора, които имат законното право на убежище в ЕС, трябва да могат да останат в съюза. Според Мелони кандидатстването за убежище трябва да става обаче не в Европа, а в Африка и само мигрантите, които получат право на убежище, трябва после да могат да пътуват до Европа, защото европейската имиграционна политика не трябва да бъде оставяна в ръцете на каналджийте. Според Мелони не може също така икономическите мигранти да се третират по същия начин като бежанците. 

Между Мелони и Шолц освен това се появи и разногласие как да реагира ЕС на проблема американските субсидии. Според Рим, но и според други европейски страни разхлабване на правилата за отпускане на държавни помощи за зелените бизнеси няма да е подходящия отговор, защото така някои страни с по-големи финансови възможности и с по-малка задлъжнялост, ще отпуснат повече средства за бизнесите си от други. Според Мелони трябва да се внесат промени в съществуващите европейски механизми за отпускане на общи европейски средства, да се преразгледат приоритетите като  цяло, да се разхлабят някои изисквания, които сега пречат на отпускането на евросредствата, посочва „Политико”.

На 1 февруари между впрочем ЕК излезе с първи предложения по горещата тема за европейския отговор на американския закон за инфлацията. Те ще бъдат обсъдени на срещата на върха на ЕС тази седмица. Сред тях са предложения държавите в ЕС временно да намалят данъците и да предоставят помощ за няколко ключови производства, сред които на батерии, слънчеви панели, вятърни турбини, термопомпи. А според ЕК ЕС би могъл веднага да допринесе с 250 милиарда евро за развитието на чистата икономика.

Интересният „двустранен балет” от последните седмици бе допълнен от срещата във Виена между премиера на Нидерландия Рюте и канцлера на Австрия Карл Нехамер, състояла се на 26 януари. Това са двете страни, възпрепятствали миналата година влизането на България и Румъния в Шенгенската зона за свободно движение, поради което срещата бе следена с особен интерес от медиите в тези две държави.  На нея естествено водеща бе темата за незаконната миграция и за охраната на границите. Двете страни са единни срещу разширяването на Шенген в момента, заяви Нехамер след срещата с Рюте, цитиран от австрийския „Кронен цайтунг”. А според Рюте ЕС първо трябва да се заеме с реформиране на правилата от Дъблин за предоставяне на убежище, защото в противен случай Шенген няма да оцелее изобщо. Двете страни заявиха готовност да поискат от ЕС решения в борбата срещу незаконната миграция. А след срещата им Нехамер разкритикува остро ЕК заради това, че не иска да финансира огради по границите и че има идеологически подход по този проблем. По-конкретно той каза, че не е правилно България да бъде оставена да се справя сама с разходите в тази насока и припомни, че ЕС трябва да се покаже прагматичен, гъвкав и креативен, защото  българските гранични полицаи в действителност защитават и границите на Австрия и на Нидерландия. Той припомни освен това, че е нужно и финансиране за техническо оборудване, персонал и дронове, защото една ограда, която не се наблюдава, не е бариера и че е от ключово значение страни като България и Румъния да получат подкрепа. Рюте пък отбеляза, че е ясно, че са необходими още мерки за управление на външните граници на ЕС. Но добави, че на ЕК не трябва да й се казва какво да финансира или не, разтълкувано от румънски медии като критика по адрес на Нехамер.

След тези призиви говорител на ЕК поясни, че тя може да осигурява средства за гранично наблюдение, за оборудване на гранични пунктове, за компютърни системи, за тяхната поддръжка, за наблюдателни кули. А председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен изпрати писмо до държавните и правителствените ръководители от ЕС, в което изтъкна необходимостта от подобряване на българо-турската граница и добави, че граничната охрана може да бъде подобрена със средства от ЕС, а европейските държави на доброволна основа биха могли да подкрепят опазването на границата между България и Турция. След което пък европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон  в интервю за европейския „Нюзрум” заяви, че не изключва изцяло възможността ЕС да осигури финансиране за „физическа инфраструктура” за опазване на външните граници на ЕС. Тя обаче пак припомни тезата си, че издигането на стени не е доброто решение и че ЕС инвестира в гранична охрана. Йохансон освен това припомни, че в бюджета на ЕС до 2027 г. средствата за миграция са сведени до 7 милиарда евро. Това бе добър отговор на въпроса дали ЕС ще осигури 2 милиарда евро за опазване на българо-турската граница, както бе поискал Нехамер. Според самата Йохансон това би довело до липса на средства за други неща.  

Освен всички тези двустранни срещи, свързани с двете горещи теми в ЕС – миграцията и американските масирани субсидии за зеления бизнес, в ЕС се проведоха и няколко други също интересни двустранни срещи. На среща в Стокхолм между финландската премиерка Сана Марин и шведския й колега Улф Кристершон двете страни затвърдиха желанието си заедно да влязат в НАТО, на фона на все по-засилващо се мнение във Финландия, че ако на Швеция й се наложи да чака заради възраженията за Турция, то Финландия трябва сама да влезе в алианса, отбелязва Франс прес.

В Париж пък Макрон прие израелския премиер Бенямин Нетаняху в момент на нараснало израело-палестинско напрежение със смъртоносни последици и за двете страни и в момент на търсене на ново единство срещу Иран заради репресиите срещу продемократичните протести в страната и заради доставката на ирански дронове, използвани за войната на Русия в Украйна.

Интересно двустранно затопляне на връзките бе това между Франция и Австралия, станало на среща на 30 януари в Париж на външните министри и министрите на отбраната на на двете страни. По време на нея те се договориха да произведат съвместно няколко хиляди 155-милиметрови снаряда, използвани от западните артилерийски установки, предоставени на Украйна.  Това бележи нов етап във възстановяването на френско-австралийските отношенията след разрива от есента на 2021 г. заради отказа на Канбера от договор за френски конвенционални подводници в замяна на ново партньорство с Лондон и Вашингтон за ядрени подводници, посочва Франс прес.

Подобно затопляне имаше и между Испания и Мароко след захлаждане, породено от въпроса за Западна Сахара.  На 2 февруари премиерите на двете страни се ангажираха в Рабат да засилят двустранното партньорство  и да работят заедно в борбата срещу незаконната имиграция. Испания се ангажира да удвои на 800 милиона евро инвестициите в проекти в Мароко. Освен това двете страни се ангажираха и да избягват да правят каквото и да е, което би могло да засегне другата страна, по специално по отношение на суверенитета. До двустранната криза се стигна, когато през 2021 г. Испания прие за лечение Брахим Гали, лидера на привържениците на независимостта на Западна Сахара, който е заклет враг на Мароко, който пък има претенции върху Западна Сахара.

През този период италианският премиер Мелони посети първо Алжир, а после и Либия. Което показа и какви са приоритетите в дневния ред на Рим, а именно енергийно сътрудничество със Северна Африка. В Алжир на 22 и 23 януари Мелони се ангажира с местните лидери да укрепи сътрудничеството в областта на въглеводородите, което ще превърне Италия  в енергиен хъб на Европа за енергията, идваща от Северна Африка. Още миналата година по време на управлението на Марио Драги Италия успя постепенно да диверсифицира доставките си на природен газ и за нея вече Алжир е главен доставчик, докато преди това беше Русия.  В Либия на  28 януари по време на визитата на Мелони италианският енергиен гигант ЕНИ и либийската Национална петролна компания сключиха исторически договор за експлоатиране на две газови находища край либийските брегове. Това партньорство ще доведе до важни инвестиции в енергийния сектор на страната, до създаване на работни места в Либия и до утвърждаване на ЕНИ като първи енергиен оператор в Либия с 80 процента производство на либийски газ. Партньорството ще позволи да се задоволят потребностите на Либия от природен газ, а една трета от добития природен газ, ще се изнася към Италия, посочва Франс прес.  Което бе пълна илюстрация какво има предвид Мелони, когато говори за сътрудничество със северноафриканските страни с цел превенция на незаконната имиграция. Именно от Либия тръгват трафикантските лодки с мигранти по посока на Италия, припомня агенцията.

Към дипломатическия балет в Европа може да се добави и добави и обиколката на японския премиер Фумио Кишида,  чиято страна е ротационен председател на Г-7 тази година. Той посети Рим, Париж и  Лондон наред Вашингтон, за да разясни новата стратегия на Япония в областта на сигурността, приета заради рисковете, идващи от страна на Китай и Северна Корея. Но по време на тази обиколка Кишида пропусна да посети Берлин. Обяснението беше, че това е станало заради проблеми с графика и Кишида изрази надежда скоро да се види с Шолц. Но някои разтълкуваха това като индикация, че Япония не е съгласна с колебанията на Германия в подхода й спрямо Китай, предвид тесните германо-китайски бизнес връзки.

Двустранният дипломатически балет обаче бе белязан от някои негативни моменти, когато чисто вътрешнополитически проблеми помрачиха блясъка на външната дипломация.  Така например по време на визитата на Мелони в Берлин италиански журналисти й задаваха въпроси, свързани с гладната стачка на италианския анархист Алфредо Коспито, излежаващ присъда от 30 години за две нападения при строги тъмнични условия, приложими само за мафиотските босове. Заради Коспито анархисти в последно време се активизираха и започнаха да оправят заплахи срещу членове на управляващото мнозинство в Италия, извършиха нападения и вандалски прояви. Атаки имаше и срещу дипломатически представителства на Италия в чужбина, извършени от анархисти, които твърдяха, че подкрепят каузата на италианските си колеги. 

В разкара на активната дипломация в Европа Макрон бе връхлетян от разпореждането на властите на Буркина Фасо френските военни да се изтеглят от тази страна.   Франция обяви, че ще се подчини на това искане. Но това е доста голямо унижение за Париж и напомня безславното изтегляне на френските военни и от Мали след деветгодишно присъствие там. Мали и Буркина Фасо продължават да са обект на джихадистки атаки и сега се стремят да диверсифицират сътрудничеството с трети страни в областта на борбата срещу ислямистките джихадисти. Мали вече се обърна към руската групировка „Вагнер”, а Буркина Фасо също не крие интереса си към Русия в тази насока.

По време на  сключването на Договора в Барселона във Франция имаше национална мобилизация срещу проекта на правителството на Макрон за вдигане на възрастта за пенсиониране, в която участваха, според организаторите 2 милиона души. На 31 януари мобилизацията се повтори и в нея в цялата страна участваха 500 000 души. Протести ще има и днес и на 11 февруари. А на фона на тази мобилизация допитване на института „Одокса” показа, че 63 процента от французите не смятат Макрон за добър президент за страната, съобщи в. „Фигаро”.

Пак по време на сключването на Договора от Барселона протести в града на привърженици на независимостта на Каталуния помрачиха щастливото събитие.  Според протестиращите чрез този договор, чието подписване стана именно в Музея на изкуството на Каталуния, Мадрид иска да покаже, че каталунският въпрос вече е решен и че каталунските стремежи за независимост вече са потушени. 

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:27 на 03.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация