Европейският съюз постигна съгласие за безлихвен заем от 90 млрд. евро за Украйна след провала на плана за използване на замразените руски активи, пише в заглавие британският в. "Файненшъл таймс".
Парите ще бъдат заети от бюджета на блока, след като лидерите не успяха да се споразумеят по предложението за използване на средствата на Москва.
Споразумението за финансиране представлява жизненоважен спасителен пояс за Киев и идва в момент, в който Европа се опитва да отстоява правото си да влияе върху мирните преговори, водени от САЩ, за да се сложи край на продължаващата почти четири години война на Русия в Украйна.
"Ние се ангажирахме и изпълнихме обещанието си", заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща, след като лидерите на ЕС се споразумяха за отпускането на заема.
Лидерите на ЕС се ангажираха да не напускат срещата на върха в Брюксел, без да се споразумеят за някаква форма на финансова помощ за Украйна, чийто бюджет зависи от европейското финансиране.
"Липсата на решение би била катастрофа", заяви френският президент Еманюел Макрон след срещата на върха.
След повече от 16 часа дискусии между лидерите на ЕС в ранните часове на днешния ден те се споразумяха да отпуснат заем от 90 млрд. евро, заети на капиталовите пазари, и гарантирани с неизползвани средства от общия бюджет на блока, за да финансират Украйна през следващите две години.
Споразумението за заем от фондовете на ЕС, а не от руските активи, е политически удар за германския канцлер Фридрих Мерц и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, които се застъпваха за репарационни заеми и се опитаха да окажат натиск върху белгийския премиер Барт де Вевер да оттегли възраженията си, посочва "Файненшъл таймс"
"Европа спечели и финансовата стабилност определено спечели", заяви Де Вевер след срещата и добави: "Избегнахме хаоса, избегнахме разделението".
Франция и Италия бяха сред държавите издигнали алтернативното предложение за използване на общия бюджет на блока, отбелязва британското издание.
Въпреки че споразумението позволява на всички да обявят победа, това не беше решението, за което Германия и Еврокомисията настояваха в навечерието на тази среща на върха, отбелязва изданието "Политико".
"Разбира се, на някои хора не им хареса [...] те искат да накажат [руския президент Владимир] Путин, като му отнемат парите", каза Де Вевер, имайки предвид първоначалния план да се използват руските активи. По думите му, "политиката не е емоционална работа" и "рационалността надделя".
Редица лидери от Европейския съюз искаха да използват замразените активи на Русия, за да подкрепят голям заем за Украйна. Неспособни да преодолеят съпротивата, те се спряха на друг начин да отпуснат средствата, коментира американският в. "Ню Йорк таймс".
Амбициозният план за използване на замразените руски активи беше отхвърлен в последния момент - демонстрация на разделение, която рискува да направи ЕС да изглежда нерешителен в ключов момент.
Вместо това европейските лидери обявиха, че ще насочат средства към Украйна чрез заем, гарантиран от бюджета на ЕС. Тъй като планът не използва значителните руски активи, блокирани в Европа, той вероятно ще струва повече и може да се окаже по-труден за изпълнение, посочва американското издание. Тъй като все пак приетият план ще осигури необходимите средства на Киев, европейските официални представители го отпразнуваха като победа.
"Той [планът] ще отговори на спешните финансови нужди на Украйна", увери Антонио Коща на пресконференция рано тази сутрин в Брюксел.
Коща добави, че Европейският съюз си запазва правото да използва в крайна сметка замразените активи на Русия. Европейските държави предприеха действия миналата седмица, за да замразят тези активи за неопределено време, припомня "Ню Йорк таймс".
Седмиците, прекарани в спорове по плана за замразените руски активи, който в крайна сметка се провали, обаче демонстрират на света, че тромавата бюрократична структура и разнородните гласове в ЕС остават пречка за бързи действия – дори в решаващи моменти, посочва американското издание. Въпреки провала на плана лидерите заявиха, че договорената алтернатива ще послужи на крайната цел. Те подчертаха, че Украйна все пак няма да бъде задължена да изплати заема, освен ако Русия не плати репарации.
За германския канцлер Мерц, който иска да се позиционира като силния човек в Европа, срещата на върха на ЕС в Брюксел завърши с тежък провал, коментира френският в. "Монд". Мерц пристигна в белгийската столица с две цели: от една страна, да убеди 27-те държави членки да използват замразените руски активи за финансиране на украинските военни и икономически нужди, а от друга - да ги накара да упълномощят председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен да подпише утре в Бразилия споразумението за свободна търговия с четирите страни от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай), сключено година по-рано.
И в двата случая, според Мерц, ставаше въпрос за авторитета на Европа на световната геополитическа сцена. По отношение на репарационния заем германският канцлер не успя да преодолее възраженията на белгийския министър-председател Барт де Вевер, който се опасяваше от рисковете, които тази мярка би представлявала за страната му, където се намират по-голямата част от руските активи, както и за стабилността на еврото, отбелязва "Монд".
"Аз съм по-лош от Орбан", пошегува се фламандският премиер националист, имайки предвид унгарския министър-председател, който винаги е готов да упражни правото си на вето. По отношение на Меркосур, италианската министър-председателка Джорджа Мелони осуети плановете на канцлера, като се съюзи с френския президент Еманюел Макрон по въпроса.
Макрон заяви днес след срещата на върха в Брюксел, че е време той и европейците да разговарят с руския президент Владимир Путин, предвид усилията, които САЩ полагат в момента, за да сложат край на войната в Украйна, посочва френското издание "Фигаро".
"Мисля, че отново ще бъде полезно да се говори с Владимир Путин", заяви френският лидер пред медиите.
"Констатирам, че има хора, които разговарят с Владимир Путин", каза Макрон, имайки предвид американския президент Доналд Тръмп, който възобнови контактите си с руския лидер след завръщането си на власт през януари.
"Затова мисля, че ние, европейците и украинците, имаме интерес да намерим рамката за подновяване на тези дискусии по надлежен ред. В противен случай ние ще обсъждаме помежду си и с посредници теми, които те [посредниците] ще обсъждат с руснаците, което не е оптимален вариант", отбеляза Макрон.
/ВА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
