site.btaРусия и Китай не помогнаха решително на Иран по време на войната с Израел, но се опитват да стабилизират властта в Техеран

Русия и Китай не помогнаха решително на Иран по време на войната с Израел и ударите, нанесени от САЩ, миналия месец, но поддържат сътрудничество с него в опит да стабилизират властта в Техеран. Заедно със Северна Корея, двете държави изградиха своеобразна хлабава ос, чиято основна цел е да оспори глобалната доминация на Запада начело със Съединените щати. В същото време не може да се говори за класически военен съюз от типа на НАТО, със задължения за взаимопомощ при нападение.

Войната в Украйна затвърди започналата да се очертава ясно след анексията на Крим през 2014 г. тенденция на геополитическо разделяне на света между Запада, от една страна, и големите източни сили, от друга. Русия и Китай оспорват все по-открито доминирания от САЩ и техните съюзници международен ред.

След пълномащабната си инвазия в Украйна преди повече от три години Русия попадна в изолация, която Западът ѝ налага посредством санкции и забрани в редица сфери - от политиката през икономиката до спорта. В отговор Москва все повече се представя като алтернатива на един постколониален международен ред и се нуждае от съюзници, за да покаже, че всъщност не е изолирана, но и заради чисто практични нужди в областта на икономиката и военната промишленост.

В резултат започна все по-ясно да се очертава една ос, която включва Русия, Китай, Северна Корея и Иран. Тези четири държави имат различни интереси и някои от тях дори не граничат една с друга. Това, което обаче ги обединява, е общото им желание да подкопаят доминацията на Запада.

Русия, Китай и Северна Корея обаче не помогнаха решително на Иран по време на войната му с Израел миналия месец, коментира на сайта си Институтът за изследване на войната.

Базираният във Вашингтон мозъчен тръст отбелязва, че нито една от трите страни не се е притекла на помощ на Ислямската република по време на израелските и американските удари срещу нейната ядрена програма въпреки своите отношения с Иран.

Американските анализатори пишат за своеобразна Антанта (или Съглашение) между четирите държави, по аналогия със съюза между Франция, Британската и Руската империя преди Първата световна война, изтъкан от поредица двустранни споразумения.

Липсата на незабавен и осезаем отговор от Москва, Пекин и Пхенян беше очаквана. Тя обаче подчертава стратегическите нюанси, които са в основата на съществуването на тази Антанта, обобщава Институтът за изследване на войната.

Мозъчният тръст коментира, че Русия, Китай, Иран и Северна Корея нито са своеобразна ос, нито си сътрудничат като здрав съюз, а са по-скоро дълбоко опортюнистични и трансакционни партньори с някои важни общи цели, ангажирани в небалансирано и постоянно променящо се стратегическо взаимодействие.

Реакциите им на войната между Израел и Иран ясно показват, че те функционират де факто като Антантата - тоест необвързващо разбирателство между държави по набор от често спорни въпроси без официални обещания за въоръжена подкрепа в случай на военни действия, но без да бъде напълно изключена възможността за военна подкрепа, пишат американските анализатори.

Според тях това, което обединява четирите страни, е общата им цел да оспорят доминирания от САЩ световен ред.

Всяка от тези държави преследва общата цел в своята регионална сфера на интерес, подпомагана до известна степен от останалите, но с намерението да постигне глобален ефект чрез обединени усилия, посочва Институтът за изследване на войната.

Заплахите, които тази Антанта създава за националната сигурност на Съединените щати, остават реални и сериозни въпреки ограниченото желание на членовете ѝ да си помагат взаимно, тъй като обединяващата цел на тяхното опортюнистично сътрудничество е да препроектират доминирания от САЩ световен ред по начин, който да ограничи драстично ролята, силата и влиянието на Съединените щати, пише в заключение американският мозъчен тръст.

В същото време Русия и Китай предприемат мерки, за да стабилизират властта в Техеран, която за тях е важен съюзник или поне партньор по различни причини.

Иран по-конкретно предоставя на Москва важна военна помощ, като се започне от ударните дронове "Шахед", които се превърнаха в истински ужас за украинското население. Нещо повече, Русия и Ислямската република са големи износители на енергийни ресурси, които координират позициите си по отношение на добива на петрол, както и на газопроводите.

Китай от своя страна е най-големият вносител на ирански петрол - основния източник на приходи за Ислямската република.

В резултат Москва и Пекин се опитват да предприемат мерки в поддръжка на Техеран или поне да демонстрират такава. 

Русия например предложи да помогне за попълването на запасите на Иран от уран в подкрепа на една мирна ядрена програма, отбелязва Институтът за изследване на войната. В същото време той прогнозира, че участие на Русия в ядрени преговори между САЩ и Иран е много малко вероятно предвид близките ѝ връзки с Ислямската република.

Що се отнася до Пекин, базираният във Великобритания новинарски сайт "Мидъл Ийст Ай" (Близкоизточно око) писа, че след войната от миналия месец той е доставил на Техеран ракети земя-въздух, за да подсили противовъздушната му отбрана. Китай категорично отрече тези твърдения и напомни, че "никога не изнася оръжия за държави, участващи във война", по думите на посолството му в Израел, цитирано от местния всекидневник "Израел Хайом" (Израел днес).

Вестник "Саут Чайна Морнинг Пост" междувременно писа, че по време на неотдавнашната си обиколка в Европа китайският министър на външните работи Ван И e казал пред върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Кая Калас, че въпреки официалния си неутралитет страната му не иска Русия да загуби войната в Украйна. Причината е, че Китай се опасява, че тогава САЩ ще съсредоточат вниманието си изцяло върху него, пише базираното в Хонконг англоезично издание.

В същото време Ван И категорично отрекъл Китай да подкрепя войната на Русия срещу Украйна военно или финансово.

Общото между Русия, Китай, Северна Корея и Иран е, че искат да подкопаят доминиращата роля на САЩ. Всяка от четирите страни обаче преследва своите собствени интереси, а географските и политическите им специфики ги поставят в различна геополитическа ситуация. В резултат не може да се говори за единен блок, при който например, подобно на НАТО, нападение срещу една от тези държави би било възприето от останалите три като атака срещу всички тях, нито може да се говори за общи ценности.