site.btaНай-възрастният доброволец на Олимпиадата Марио Гарджуло: „Да бъда част от това е невероятно“

Когато Марио Гарджуло посещава Зимните олимпийски игри в Кортина през 1956 година, първото му пътуване до Северна Италия от родния му град Неапол, 20-годишният тогава мъж никога не си е представял, че ще се завърне на Олимпийските игри.

Но той го прави, 70 години по-късно, този път като така наречения „Крал на доброволците“. Той е сред първите от 18 000 доброволци, които се записват, и тази вечер във Верона 89-годишният италианец ще се качи на сцената на церемонията по закриването на Олимпийските игри с главна роля - най-възрастният доброволец на Игрите.

„Да бъда част от това е невероятно“, каза той пред Асошиейтед прес часове преди церемонията в древната римска арена, която е на пешеходно разстояние от дома му.

„Ще се събудя утре и ще се чудя какво ми се е случило. Това е отвъд въображението“, добави той.

Когато Гарджуло се появи на първата среща на доброволците във Верона, той се откроява.

„Всички бяха на 20-25 години, момичета и момчета, и ме гледаха някак странно“, каза той, смеейки се.

Но овдовелият баща на три деца и дядо на седем внуци, който е водил живот, пътуващ по света, олицетворява олимпийския дух. Пътуването му с влак до Кортина д'Ампецо през 1956-а е първото му пътуване на север от Рим и първото му пътуване сам. Тъй като може да си позволи стая без отопление само по време на Зимните игри, той заспива, облечен с всички дрехи, които си е донесъл.

Селото, известно като „Кралицата на Доломитите“, днес е луксозен курорт, пълен с модерни модни бутици, отчасти благодарение на вниманието, което му донесоха Олимпийските игри през 1956-а. По това време то е било малко, тихо и малко известно извън висшите слоеве на италианското общество. Гарджуло се е наслаждавал на възможността да гледа фигурно пързаляне и бързо пързаляне с кънки.

„Бях изумен, защото виждах всички тези знамена, хора от различни страни. Спортът е връзка за всички. И след известно време, дори и да не знаеш нищо за спорта, който гледаш, ставаш фен“, добави той.

Той толкова много се е наслаждавал на Кортина, че след като се оженил за американка, те прекарали медения си месец там.

По-късно се записва в армията на САЩ. В течение на 27-годишната си военна кариера, езиковите му умения го водят до служба в САЩ, както и в Република Корея, Виетнам, Германия и Русия, преди да се пенсионира през 1994-а като подполковник. Но той е разочарован, когато през 2026 година разбира, че няма да пътува от Верона до Кортина, нито дори до Милано. Той написва писмо до организаторите, призовавайки ги да преразгледат решението си.

„Казаха: „Имаме различен план за теб“. После се оказа, че наистина е нещо изключително“, завърши той.