Тодор Абрашев спечели мача си в категорията "ноу-ги, ветерани (30+) с черни пояси" срещу Стелиос Мавридакис от Гърция на наскоро състоялото се в София състезание Граплинг индъстриз“.
Абрашев, главен треньор по Бразилско Джу Джицу (BJJ) в спортен клуб "Оупън мат" - София, който е един от първите черни пояси в България и занимава се с това бойно изкуство от близо 18 години, даде интервю за БТА, в което разказа за кариерата, за подготовката си и за треньорската си работа.
Въпрос: Господин Абрашев, наскоро вашия клуб се представи много добре на силното международно състезание "Граплинг индъстриз", като вие също спечелихте мач срещу боец от Гърция. Как се подготвяте за състезание?
Тодор Абрашев: За състезание се подготвяме като наблягаме на преговор на базови техники, както и на някои системи, на които сме специалисти в нашия клуб. Тежкият спаринг също се увеличава малко, за да се подобри издръжливостта на състезателите.
В.: Състезавате се в категорията за над 30-годишни спортисти. Има ли особености в подготовката, които се налагат поради възрастта?
Т.А.: Всъщност се състезавам на над 40, а от догодина - на над 45, на това състезание играх в дивизия над 30, защото нямаше опоненти в моята възрастова група. Противникът беше по-млад и атлетичен, но опитът беше на моя страна и успях да победя въпреки разликата в годините. Разликата в тренировките за по-възрастните състезатели е, че не можем да тренираме колкото ни се иска, а трябва да се съобразяваме с по-бавното възстановяване на тялото.
В.: Учениците ви се обръщат към вас с "тренер" или "Тошко", за разлика от други зали, в които се използват титли. На какво се дължи този подход?
Т.А.: Както обичам да казвам ние сме „земно“ бойно изкуство, и уменията се доказват и виждат всеки ден на татамито. Предпочитам хората да ме уважават заради това, което мога, а не да налагам титли и звания.
В.: Какво означава за теб да си черен пояс – символ, отговорност или нещо друго?
Т.А.: Черният колан е най-високата давана за умения степен в , и за мен е чест да го нося. След това степените (дановете) се дават за определени години като черен колан. Развитието обаче никога не свършва - както се казва, има черни колани и черни колани! Аз се опитвам да продължавам да подобрявам играта си, да се състезавам на силни международни състезания, и се надявам скоро пак да има повод за интервю.
В.: Какво е най-важното, което искаш да предадеш на учениците си?
Т.А.: Да бъдат постоянни и да не спират да се развиват. Джу Джицу е маратон а не спринт. Правилото за труда, който бие таланта, е абсолютно вярно и при нас.
В.: Къде виждаш себе си и българското джу джицу след 10 години?
Т.А.: Аз се виждам на татамито да тренирам и преподавам. А за BJJ като цяло се надявам да бъде много по-масовo и повече хора да се докоснат и възползват от това бойно изкуство. Ползите са неимоверно много, както физически, така и психически. Хората стават много по-силни, уверени, спокойни и това е много по-важно от състезанията и медалите.
В.: Как започна вашето пътуване в бразилското джу джицу и какво ви привлече към него?
Т.А.: За първи път разбрах за BJJ, след като гледах един боец Антонио Родриго Ногейра, който побеждаваше опонентите си не с удари, а със събаряния и ключове. Това, което много ме привлече, беше фактът, че то комбинира ефективността на модерните бойни спортове, с етичната и духовна страна на традиционните. Така взима най-доброто от двата свята.
В.: Кой беше най-трудният момент в кариерата ви и как го преодоляхте?
Т.А.: Не помня определен момент, който се отличава като най-труден. По пътя напред съм имал трудности, като тежки хронични травми и проблеми с намирането на подходяща зала за тренировки. След КОВИД епидемията, изгубихме нашата зала и трябваше да тренираме на няколко места. Сега обаче отново имаме страхотна зала и клубът е по-голям и по-силен от всякога.
В.: Вие сте сред първите, въвели BJJ в България. Какво беше в началото?
Т.А.: В началото нямахме треньори черни колани. Идваха чужденци за семинари и да водят временно тренировки. Аз често пътувах в чужбина по няколко седмици да тренирам. Най-опитните от различни клубове се събирахме да тренираме заедно. Благодарение на това нашият кръг станахме едни от най-добрите състезатели в България.
В.: Какво е най-важното житейско послание, което джу джицу ти е дало?
Т.А.: Да бъда постоянен и да не спирам никога да работя по плана си. Животът винаги ни сблъсква с трудности, важното е да не ги използваме като оправдание!
В.: Виждаш ли връзка между философията на джу джицу и ежедневието извън залата?
Т.А.: Същите качества и принципи, които ни правят успешни в джу джицу, ни правят успешни и в живота. Постоянство, усърдие и добро планиране са може би най-важните неща. Няма как за година-две някой да стане много добър в джу джицу, както и няма честен лесен начин да се успее в живота, нито пък лесни пари. Всъщност джу джицу ни учи да сме по-успешни и в живота.
В.: Имаш ли любима техника, която винаги търсиш в схватка?
Т.А.: В схватка винаги търсим това, което ни дава противника. При мен най-честия ключ е армбар (ключ на лакътя, известен като джуджи гатаме в джудо - бел. авт.), при който се използва цялото тяло срещу един слаб крайник на противника.
В.: Какво е нивото на бразилското джу джицу в България спрямо международната сцена?
Т.А.: В България имаме състезатели на топ европейско ниво. От световното обаче изоставаме, най-високо е нивото в Бразилия и САЩ. Надявам се следващата генерация да пробие и на това ниво.
В.: Какво би искал да се промени или развие в нашата общност?
Т.А.: Искам BJJ-обществото да бъде по-сплотено и един ден да имаме истинско републиканско първенство, на което да играят всички клубове и топ състезатели. В момента състезанията са разединени, ако търсим силно състезание - играем на международни.
В.: Кои български състезатели според теб имат потенциал да пробият на световно ниво?
Т.А.: Всеки който е отдаден и си го постави за цел. Вече има доста черни колани, които преподават и в много клубове има условия. Това обаче е много трудно и изисква много жертви, които не всеки е готов да направи.
В.: За финал, ако имаше възможност да дадеш един съвет на младите практикуващи, какъв би бил той?
Т.А.: Не спирайте да тренирате! Бразилското джу джицу е бойно изкуство и спорт, което ви дава изключително много. Успеете ли да достигнете до черен колан по BJJ, вие ще изградите качества да успеете във всяка сфера на живота!
/ДВ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
