Нобеловите лауреати съединиха двата свята, на микро и макро, и в резултат получиха структури, които могат изцяло да променят начина, по който работят компютрите. Това е технологичен пробив с огромно значение за бъдещето на квантовите технологии, каза за БТА заместник-министърът на образованието и науката акад. проф. Николай Витанов.
Той коментира тазгодишните лауреати, които получиха Нобеловата награда по физика за своя принос в квантовите технологии.
„Те откриха и конструираха двете структури на основата на така наречените Джоузефсонови съединения, които позволяват с обикновена литография, с която се правят платките в съвременните компютри, да конструират съединения, представляващи свръхпроводникови кюбити", обясни проф. Витанов. Той подчерта, че това е основата на съвременните квантови компютри, които се правят от IBM, Google, Amazon и други големи световни технологични гиганти.
„Те създадоха структури, които показват квантови ефекти при размери, за които не се предполагаше, че могат да го постигнат", посочи проф. Витанов. По думите му това са размери от съвременните интегрални схеми, но чрез заместване на материалите със свръхпроводници.
„Големият им принос беше, че това го правят върху платки, които приличат на платките на класическите компютри. Нещо постижимо, нещо възпроизводимо и никой не очакваше да има точно такива ефекти", подчерта професорът. Той обясни, че това е технологичен пробив, който ще промени развитието на суперкомпютрите. Така тримата победители имат ключова роля за разработването на физическата основа на тази технология, подчерта още професорът.
На въпрос дали в България има учени, които работят по подобни теми, проф. Витанов каза, че в ръководения от него Център за квантови технологии във Физическия факултет на Софийския университет работят около 25-30 учени, повечето от които са под 30 години - студенти, докторанти и постдокторанти. Той обясни, че центърът работи в няколко направления на квантовите технологии, като квантовите компютри са основното им занимание, но също така и квантови сензори и квантови симулации.
Професорът добави, че един от ръководителите на центъра - доц. Боян Торосов, който също работи в Института по физика на твърдото тяло при БАН, е съавтор на основната скорошна публикация на Джон Мартинис - един от тримата Нобелови лауреати.
Както писа БТА, Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис спечелиха тазгодишната Нобелова награда за физика. Наградата им се присъжда от Кралската шведска академия на науките „за откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига".
/ВБ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
