site.btaИван Долев, БТА Паралели: България има голям потенциал в изкуствения интелект

България има шанс да се нареди сред първенците в налагането на практически обучения по изкуствен интелект в училищата, каза за подкаста #БТАПаралели журналистът Иван Долев, който следи темите образование и наука в Българската телеграфна агенция. 

Неговите доводи са, че страната ни вече има традиции, а най-добрият пример е международно признатият институт ИНСАЙТ (INSAIT) и продуктът му "Биджи джипити Чат" (BgGPT Chat ) – български аналог на мощния "Чат ДжиПиТи" ChatGPT. „България има голям потенциал в тази сфера, правят се сериозни инвестиции и има желание за развитие“, констатира Иван Долев, но не пропуска да спомене и за рисковете, които стремглаво развиващият се изкуствен интелект носи за своите ползватели и най-вече за подрастващите. Категоричен е, че е нужно обучение, което да даде познания на децата как да го ползват, но и как да се пазят от негативните му ефекти.

Тази седмица беше особено натоварена за Иван Долев, тъй като трябваше да отразява началото на учебната година в училища и университети. 

Новата учебна година в България започна много положително, казва той. След доброто начало, този месец се очаква промените в Закона за училищното и предучилищното образование, които предизвикаха разгорещени обществени дискусии и дори протести след обявяването им в началото на лятото, да бъдат гласувани в пленарна зала.

Една от най-оспорваните бъдещи промени е именно въвеждането на предмета „Добродетели и религии” в учебната програма. За момента този предмет, заложен в законопроекта, остава и ще се изучава в училище, коментира Иван Долев, който следи темата отблизо. По думите му, учебната дисциплина попада в категорията ЗИП, или задължително избираем предмет, което означава, че ще бъде в програмата, но няма да е задължително религия. Въпреки многократните уверения и на образователния министър Красимир Вълчев, че учениците могат да изберат алтернативата „Eтика и добродетели“, която няма да има нищо общо свързано с религията, в София на 10 септември се проведе поредният протест срещу планираното въвеждане на новия учебен час. 

„Основното, което притеснява родителите, е, че те смятат, че тази реформа се прави на парче, че не е много добре обмислена“, поясни Иван Долев. Той посочи, че съществуват опасения, че по този начин ще се насадят предразсъдъци сред учениците и ще се създаде разделение межу тях – тези, които ще изучават религия, срещу онези, които няма да я изучават. 

Другата дискутирана промяна - забраната за мобилните телефони по врече на училищните часове, вече съществува в образователната система по един или друг начин, коментира Долев. „Реално това, което е различно с тази промяна, е, че забраната става национална. Тоест ще се налага във всички училища и телефоните няма да могат да бъдат използвани на територията на училището и в междучасията. Разбира се, допускат се изключения при форс-мажорни обстоятелства и по медицински причини“, поясни образователният репортер. 

По третата най-обсъждана промяна – дисциплината в клас, все още не е напълно ясно какви санкции се предвиждат, информира Иван Долев. „За момента те попадат в стандартните категории, като забележка за преместване от едно училище в друго. Идеята тук обаче е да се дадат повече правомощия на самите учители, за да могат да взимат бързо мерки“, поясни журналистът. 

Освен чрез санкции, учениците ще бъдат стимулирани да останат ангажирани в учебния процес и чрез награди и поощрения, предвиждат приетите на първо четене промени. Засега въвеждането на оценка за поведение остава извън предложените промени. 

Другата голяма заявка на образователното министерство – за изграждането на STEM центрове във всички училища – своеобразни лаборатории за развитие на умения в сферата на технологиите, природните науки и математиката, на свой ред кореспондира с готвеното включване на нови практически задачи в националното външно оценяване по математика след 7 и 10 клас. „Министърът многократно е повтарял, че всъщност една от причините е, че твърде много се набляга на изучаването на чужди езици. Той даже няколко пъти е споменавал, че всъщност ако трябваше да изпитваме учениците си по чужд език, българският ученик най-вероятно ще е с най-високите оценки в развитите държави, но се изпитва за знания по математика, по физика, по химия, по биология“, разясни Иван Долев предисторията на готвените промени в матурите.

Завършил политология, Иван Долев идва в журналистиката от Министерството на външните работи. „Реално аз просто прескочих бариерата“, казва той - „много често съм бил на пресконференции, говорил съм си с други репортери, но моята работа е била по-скоро да ги напътствам къде да застанат, къде да си поставят записващите устройства, докато сега аз съм този, който трябва да ходи да търси къде да си постави записващото устройство“.

Това, от което се впечатлява най-много в работата си като репортер, е колко нормални хора всъщност са личности, които виждаме по телевизията. В журналистиката му харесва най-много, че не знаеш какво ще се случи на следващия ден. А това, което не му харесва, е, че самата работа на журналиста изключва възможността да се допускат грешки. Всъщност човек чрез грешките си се учи, и се случват и на най-големите професионалисти, в крайна сметка, заключава Иван.

Гледайте ни в Youtube, слушайте ни в Sound Cloud и Spotify.