site.btaОБНОВЕНА Основната причина за отпадането на деца от образователната система е неговоренето на български език, каза в Пловдив министър Красимир Вълчев

Основна причина за натрупването на образователни дефицити и отпадането на част от децата от образователната система е неговоренето на български език. Това каза пред журналисти в Пловдив министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва в работна среща в СУ "Найден Геров" в кв. "Столипиново". Министърът разговаря с екипите по Механизма за обхват на децата в образователната система, които работят към училището.  

Всички анализи показват, че когато едно дете е от семейство, в което не се говори български език, бъде обхванато по-рано в образователната система, то има по-голям шанс да получи училищно образование и да се интегрира ефективно, подчерта Вълчев. Той припомни, че Евростат отчете миналата година за първи път, че страната е под средноевропейския процент на преждевременно отпадналите от училище. В момента той е 9,3 на сто, а много години е бил 12-13 процента.

Не съм оптимист, че ще имаме по-висока събираемост, ако санкциите, наложени на родителите, незаписали децата си на училище, се събират от директорите, коментира министърът. Той посочи, че всички възможни социални и семейни помощи са обвързани с посещаемостта, но е факт, че системата няма достатъчно механизми, с които да ги принуждава и да ги наказва, и компенсира с убеждаване и ежедневна работа. В момента в страната на терен са 12 000 екипа, които работят по Механизма за обхват на децата в образователната система. Бяха осигурени средства за образователни медиатори и тази година те са близо 1900, припомни Вълчев.

Има процеси на промяна на нагласите в ромските общности и голямата разлика от преди 15-20 години е, че много от родителите работят, каза министърът. Той допълни, че продължава да има проблеми с ежедневната посещаемост и "избутването", без да са усвоили компетентности. Апелирах към всички учители, ако децата имат дефицити, в който и да е клас, да работят индивидуално, а не да следват учебните програми, посочи Вълчев.

Един от дефицитите в системата е езиковата интеграция, която най-общо означава едно дете, което не знае езика на образователната система, да започне само с него. Той припомни, че е предложено в Закона за предучилищното и училищното образование да се регламентира такава интеграция. Децата, които постъпват в първи клас и не знаят български език, ще биват тествани и ще им бъдат предписани три пакета - 200, 500 или 800 часа български език, като се очаква промените да влязат през следващата учебна година. 

В Пловдивска област към момента не са обхванати около 230 ученици, съобщи началникът на Регионалното управление на образованието Иванка Киркова. По думите й причините за това са различни, като основаната е заминаване в чужбина. Точният им брой ще бъде ясен около 30 септември, когато училищата подготвят списъците, допълни Киркова.

Всяка от последните години малко се променят тестовете за външното оценяване, като целта е да имаме повече практически задачи, в по-голяма степен да се мерят умения и по-малко да се оценява заучаване, коментира още министърът. Той припомни, че промените за седми и 10 клас предвиждат шест от 24 задачи да включват познания на елементи от учебните програми по природни науки. До края на месеца ще бъдат публикувани повече примерни задачи на сайта на Министерство на образованието и науката. Те ще бъдат съставяни от Института по образование, в който се вля центърът за контрол и оценка на качеството на образованието, съвместно с учители и академични лица. Най-важната ни цел е да променим културата на учене и да се учи с разбиране, каза Вълчев. 

Относно идеята за задължителна матура по математика след 12 клас министърът на образованието посочи, че има проблеми с учебните програми и изпитите, и когато те се решат, ще се говори за тази матура. Имаме недостиг на часове по всички предмети, но най-остро се чувства по математика, химия и физика, където са най-слабите резултати и най-трудното съдържание, посочи Вълчев. По думите му децата в следващите десетилетия трябва да имат широкия набор от умения, които дават традиционните общообразователни дисциплини. Знаем на какво се дължат лошите резултати на българските ученици в изследването PISA и работим по причините, каза министър Вълчев и допълни, че децата се подготвят за гюлетласкачи, а животът изисква да са спринтьори и PISA е изпитът спринт.