site.btaПсихологът Елена Стефанова: Родителите трябва да се научат да поставят граници

„Работата на психолога трябва да е малко незабележима. Свършил си е работата, когато спрат да го търсят. Така че, признавам си, не съм очаквала, че ще получа награда, и бях много изненадана“, разказва за „Аз-буки“ Елена Стефанова, отличена в категория „Психолог“ на първите Национални награди за приобщаващо образование.

Тя работи като психолог в 18. СУ „Уилям Гладстон“ в София от година, но е в образователната система повече от 18 години и почти няма проблем, с който да не се е сблъсквала. „Винаги съм работила само в училище, защото там са предизвикателствата и никога няма два еднакви дни“, казва тя. Работният ѝ ден не е от 8 до 17 часа – към нея се обръщат, когато има нужда.

През миналата учебна година децата със специални потребности в училището, в което работи, са над 20. Разказва, че дори две деца да са диагностицирани с едно и също нарушение, пътят към тях винаги е различен. „Индивидуалният подход е изключително важен в работата ни, за да има резултат“, обяснява психологът.

Споделя, че все по-често се наблюдават деца с говорни нарушения, нарушения в зрението и с трудности при задържане на вниманието. „Най-вероятно това се дължи на прекомерното екранно време при децата. Родителят в някакъв момент си казва: „Искам си моите 60 минути почивка“. Минутите с всеки ден се увеличават и екранното време вече не е част от ежедневието, а от възпитанието на децата“, обобщава Стефанова.

Въпреки че коефициентът на интелигентност при тези деца доказано нараства и те боравят с много повече информация и факти, социалният и емоционалният им коефициент спада драстично и в даден момент детето с екранна зависимост започва да се откроява от групата – с вида и поведението си.

Относно това от каква възраст децата трябва да имат досег до екраните, отговорът е ясен – колкото по-късно, толкова по-добре. Важното е екраните да не заместват личния контакт в най-ранна възраст и да не играят ролята на детегледачката у дома. Психологът е на мнение, че трябва и възрастните да променят своите навици и да ограничат времето пред телефона или компютъра вкъщи.

„Децата са огледало на своите родители. Затова те трябва да се научат да прилагат правила и граници“, казва Стефанова. Много често родителите ѝ споделят, че детето им се успокоява, като му дадат телефона. Така че ако в даден момент решат да ограничат екранното му време, трябва да са напълно наясно с идеята, че то ще протестира, защото за него времето пред екрана е комфортна зона.

На мнение е, че не е важно колко време родителят отделя на детето си, а това времето да е споделено и пълноценно. „Ако са заедно 3 – 4 часа на вечер, но родителят е на телефона или пред телевизора, а детето – на телефона, качеството на този контакт не води до пълноценно време“, разказва Стефанова.

Прави ѝ впечатление, пътувайки в градския транспорт, че никой не говори с никого. Всички гледат в телефоните си, без да обръщат внимание на това, което се случва около тях. Оказва се, че от екранната зависимост страдат не само младите, но и възрастните.

Стефанова разказва, че абсолютно никога в практиката ѝ не се е случвало да дойде при нея тийнейджър и да каже, че има проблем с прекомерното екранно време. „Ако не разбираш, че имаш проблем, няма как да го разрешиш“, допълва тя. Истината е, че родителите късно разбират, че това е проблем, а младите хора въобще не осъзнават до какво може да доведе екранното време. „Родителите са тези, които дават другия пример“, посочва тя. И съвсем разбираемо, промяната трябва да започне от тях.

На мнение е, че успешният подход за справяне с този проблем е най-общо „нещоправене“. Това може да бъде спорт на открито, градинарство, занимания с изкуство или всичко, което правим с ръцете си и след това виждаме резултата от труда си. „Рецептата е времето да бъде пълноценно запълнено и да нямаш време за излишни неща“, завършва тя.

(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Национално издателство "Аз-буки". Автор на публикацията в "Аз-буки" е Диляна Кочева.)

/КБ