site.btaЕрготерапевтът Анна Динчева: Семейството е най-големият ресурс за развитие на детето

„Най-важният съвет към всички родители е да играят много с децата си, независимо дали са със специални потребности, или типично развиващи се. Неслучайно пътят на малкото бебе в норма към това да тича и да играе, е преди това да го люлеем, да го въртим, да сменяме позициите му, да го поставяме по коремче.“ Това споделя пред „Аз-буки“ Анна Динчева от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, отличена през 2025 г. с наградата „Ерготерапевт на годината“. 

Отбелязва още, че най-важното за всяко дете в първите месеци и години от живота му е сетивният опит. Всички умения – двигателни, езикови, за регулация, за самостоятелност, са свързани със сензорната преработка. А всичко може да се превърне в играчка и в безценен източник на стимулация за малкото дете.

Анна Динчева забелязва, че основната причина за затруднения в адаптацията, в общуването, в овладяването на умения се дължи на спецификите в преработката на сетивната информация – тоест как децата възприемат света около себе си. Така се насочва към ерготерапията и конкретно към сензорната терапия като основен подход. 

„Убедена съм и вярвам в смисъла на сензорната терапия. Когато започнахме, тя беше нещо ново и далечно от образователната система. Не вярвах, че единайсет години по-късно в толкова много училища и градини темата ще се прокарва все повече и повече“, споделя Анна Динчева.

Думата ерготерапия идва от дейност и именно тя е в основата – основната задача е да се подкрепят деца и възрастни според затрудненията и силните им страни да участват активно в дейности. 

Винаги се започва с функционална оценка, която вече се прилага и в системата на образованието. На развитието на детето се гледа като на динамичен процес, върху който влияят различни фактори, а подходът се избира според ситуацията.

При малки деца със специални потребности например фокусът на специалистите е основно върху двигателни умения – груба и фина моторика, умения за самостоятелност и всекидневни дейности, за саморегулация на емоциите и поведението, за общуване и за сензорната преработка. 

„Деца, които са гледани повече време пред екран, лишени от възможността да играят, да трупат опит, пазени са да не се цапат или да не се наранят, обикновено се забавят в развитието си. За наше щастие, те компенсират много бързо, когато ги поставим в стимулираща ситуация“, подчертава Динчева. 

Има и случаи, в които детето има проблеми и в координацията, защото информацията, която получава от тялото си и от света наоколо, не се преработва добре. В този случай специалистите прилагат игри, които да му помогнат да подобри координацията и усещането от собственото тяло. Играят с гимнастическа топка, търкалят се по корем на нея, скачат, минават през тунели. 

Анна Динчева подчертава, че границите и правилата са от най-важните неща за всяко дете, особено при деца с проблеми в развитието и в концентрацията. „Те имат нужда да знаят какви са границите, до които можем да стигнем, какво трябва да правим. Те трябва да имат някаква отговорност“, смята тя. 

Екипът за подкрепа прекарва с всяко дете само по 45 минути два пъти седмично, затова и родителите са най-важният фактор в неговия живот. „Семейството е най-големият ресурс на детето и неговото развитие. Затова се стараем да подкрепим семействата по възможно най-ефективния начин“, казва Анна Динчева. Тя и екипът на РЦПППО – София-град, винаги дават обратна връзка за случващото се и насоки как всичко, което работи при тях, може да се прилага в домашни условия с подръчни средства.

Споделя още, че винаги насърчават семействата да работят с малки стъпки и да формулират заедно с екипа за подкрепа ясно измерими цели, които детето да постигне. „Когато работим с деца със сериозни проблеми в развитието и с увреждания, най-малките стъпки личат много. За семейството е голяма радост“, подчертава Динчева.

(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Национално издателство "Аз-буки". Автор на публикацията в "Аз-буки" е Стела Маринова.)

/КБ