site.btaМинистерството на културата иска Римският театър на Сердика да бъде лятна сцена, каза пред БТА зам.-министърът на културата доц. Тодор Чобанов

Римският театър на Сердика ще бъде лятна сцена. Такава е позицията на министъра на културата и на целия ни екип, съобщи пред БТА зам.-министърът на културата доц. Тодор Чобанов.

Той отбеляза, че има идейна разработка, направена от Университета по строителство и геодезия (УАСГ), която предвижда амфитеатърът да бъде лятна сцена като тази в Пловдив, която ще се ползва за съвременни сценични формати. „В зависимост от това какви имоти ще успеем да използваме, тя може би ще побира 200-300-500 зрители. Много зависи как ще разположим пейките... Те ще стъпят върху древните зидове“, каза доц. Чобанов. 

Той определи като "злонамерена спекулация" това, че върху Римския театър на Сердика ще се строи. „Това е плод или на нечие въображение и фантазия, или е една манипулация на общественото мнение. Тъкмо напротив - след много години безуспешни опити най-накрая се намери формула, по която Българският енергиен холдинг (БЕХ), преди това Националната електрическа компания (НЕК), се отказват от намерението си отпреди четвърт век да строят на това място офис сграда. Защото действително преди четвърт век от дружеството, тогава НЕК, са имали желание, което е разбираемо - да си построят в идеалния център офис, това е недалеч от Министерството на енергетиката. И този терен за тази цел са го получили. Въпросът е, че веднага става ясно, че в тази зона има много голяма концентрация на археологически структури“, обясни зам.-министърът.

Доц. Чобанов посочи, че от половин век има акт за изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България, преди това целият център е бил археологически резерват.

На ниво нула сте в имота - бил ваш, бил държавен или общински, на минус едно сте в акта за изключителна държавна собственост. Т.е. когато от БЕХ, преди това НЕК, започват да строят, те осъзнават, че има археологическа старина и реално тяхното инвестиционно намерение е блокирано, обясни той. Това, което се нарича отпаднала необходимост, на езика на този конкретен случай, означава, че те се отказват от идеята да ползват терена, за да си строят офис, а не, че ще бъде продаван, не, че ще бъде застрояван. Всъщност, това е волеизява на дружеството - отказва се от старото си намерение отпреди четвърт век, допълни зам.-министърът на културата.

„За нас това е добре дошло, защото реално в цялата зона сме в съсобственост. Министерството на културата (МК), от името на държавата и с акт за изключителна държавна собственост, е съсобственик там, където има археология. В този случай ние сме в съсобственост със съответните собственици - както по отношение „Гьоте институт“, така и по отношение на хотела, а и навсякъде другаде, където има археология“, уточни доц. Тодор Чобанов.

Той отбеляза, че преди повече от месец министърът на културата чрез министър-председателя - първо с устен тип консултация, а после и с официално писмо, е поискал МК да получи имота на БЕХ. „Получили сме уверение от министъра на енергетиката, че ще ни го прехвърлят. Процедурата се развива - изпращаме документи. Това е несъмнен успех, тъй като ще можем, обединявайки го с един друг имот на МК и може би, отчуждавайки един малък частен имот, да окрупним тези три терена и ще получим една доста голяма зона за експониране на античния амфитеатър“, каза зам.-министърът.  

Доц. Чобанов уточни, че в момента отговорността за поддръжката на амфитеатъра е на собственика. В случая до момента това е БЕХ и оттам са полагали някакви грижи, в това число са извършвали някакво конструктивно укрепване. Ние и сега "процедираме" преписка за допълнително конструктивно укрепване. Така че археологията по закон я стопанисва този, в чийто имот се появява. В случая това е БЕХ. Общината с решение от 2018 година стопанисва комплекса на Ларгото с археологическите находки там, обясни зам.-министърът на културата.

Той уточни, че Софийският амфитеатър, т.е. амфитеатърът на Древна Сердика, е една от около 80 подобни структури на територията на цялата Римска империя. По думите му той обаче има някои особености, които действително го правят по-различен и уникален.

„На първо място, по недотам изяснени съображения във времето на император Диоклициан, т.е. говорим за края на III век, старият театър, който е от началото на трети век, е демонтиран и преустроен на амфитеатър. Това може би се дължи на желанието за укрепване на властта тук, в града, който е бил провинциална столица, в последствие столица на група провинции. Така че, може би, Диоклициановата инвестиция е целяла да укрепи императорския авторитет. Старият театър е демонтиран и е изграден този амфитеатър“, разказа доц. Чобанов.

Той отбелязва, че е заблуда, че амфитеатърът е добре запазен. Още в периода V-VI век градските власти са започнали и поетапно са демонтирали значителна част от древната структура, каза той.

„Намирайки се в повишена военна опасност, властта е ползвала старата структура като каменоломна и е сваляла блокове. Липсват много от пейките, за разлика от Пловдив, например, където природата е успяла да затвори доста добре запазените структури. Тук са извадени много от оригиналните каменни структури. И властта е строила най-вероятно - така предполага колегата проф. Венцислав Динчев и аз съм писал така в мои статии. Властта е строила укрепления и други структури. Това, което е запазено, са главно основите. Т.е. това са едни основи, които са крепели пейките, има и от пейките останали - просто е било хаотично свалянето на тези каменни блокове“, каза доц. Тодор Чобанов.

Зам.-министърът на културата уточни, че няма щети по амфитеатъра. Структурата е горе-долу във вида, в който е намерена. Тя е консервирана теренно с такива материали, които позволяват известно време да престои - нищо по-различно нямаме от това, което е открито при изкопните работи. Там теренът е обрасъл, но това не е растителност, която е нанесла щети на подземните структури. Тук растителността още няма характер, който би ни притеснявал, каза той.

„Това, което ни притеснява е, че няма подробен устройствен план (ПУП) за зоната, след като съдът отмени предишния. Общината, ако наистина е добронамерена, час по-скоро да процедира нов ПУП с тези имоти. Навсякъде трябва да пише „за експониране на античен амфитеатър“. Защото иначе учредителните процедури ще бъдат доста по-трудни и сложни. По думите му Общината може да пусне веднага ПУП, няма никаква пречка, респективно колко време ще изкара в съда - това никой не може да каже. "Имали сме случаи по десет години. Това е въпрос на случваемост. Но в имота, който ще ни предостави БЕХ, и в имота на Министерството на културата ще започнем още догодина дейности - консервация, реставрация, експониране. И колкото ни позволяват възможностите, разполагане на бъдещата система от седалки. Но пак казвам - идеалният сценарий е да има ПУП, за да окрупним всички имоти, които са незастроени, за да можем действително да получим един цялостен комплекс“, посочва още доц. Чобанов.

ОЩЕ ОТ НАЧАЛОТО НА МАНДАТА РАБОТИМ РИМСКИЯТ АМФИТЕАТЪР ДА БЪДЕ СПАСЕН, КАЗА МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА МАРИАН БАЧЕВ

„Още от началото на мандата с екипа ми в Министерство на културата активно работим за това Римският амфитеатър в София да бъде спасен, развит и превърнат в жива част от културния живот на столицата“, написа в официалния си профил във Фейсбук министърът на културата Мариан Бачев.

Той отбелязва, че от над 20 години не са предприемани реални действия за бъдещето на този уникален обект. „Затова вече повече от месец и половина водим разговори с Министерство на енергетиката, лично с министър Жечо Станков и с ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ), за да бъде прехвърлена собствеността на терена към Министерството на културата“, уточни той.

Бачев посочи, че Министерството на културата има конкретни решения за археологическия резерват „Сердика–Средец“. По думите му територията, която досега беше предвидена за административна сграда на Национална електрическа компания (НЕК), е неразривна част от археологическия резерват „Сердика-Средец“ и носи изключителна историческа и културна стойност.

„Плановете ни включват и използване на съседен имот – чрез отчуждаване или замяна, за да създадем сценично пространство, вдъхновено от европейските примери: лятна сцена, изградена върху римските редове, където древността и съвременното изкуство ще се срещат в едно живо културно преживяване. Историята не е място за забрава или за застрояване. Римският амфитеатър е част от културната сърцевина на София. Аз и екипът ми няма да позволим да бъде нищо по-малко“, отбелязва министърът на културата.

ПРЕДПРИЕТИ СА МЕРКИ ЗА ТОЗИ АМФИТЕАТЪР, КАЗА БОЙКО ДИМИТРОВ ОТ СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

Наистина се предприемат мерки за този амфитеатър, защото аз искам да напомня, че той е открит през 2004 година, т.е. вече над 20 години той стои в забвение, каза пред журналисти Бойко Димитров от ПП-ДБ и зам.-председател на Столичния общински съвет.

„През това време са минали много правителства, дълго време в Столична община управляваше ГЕРБ и е факт, че за тези 20 години нищо не е направено. В крайна сметка стигна до кулминацията тази пролет той да влезе в списъка с терени с отпаднала необходимост, поради което много спешно се задействахме и на последната сесия на Общинския съвет внесохме доклад. В него това е един имотите, които да поискаме от държавата, да бъдат запазени, а да не бъдат продадени. След това се стигна до кризисния пиар, който и днес ескалира и започнаха да обясняват как всъщност той нямало да бъде продаден, там имало планове от месец-месец и половина. Никой не разбра точно кога той всъщност ще бъде възстановен. Ключовото е  дали държавата, дали Общината да си предприемат следващи стъпки. Искам да подчертая, че кметът Васил Терзиев, вече на базата на решението на Столичния общински съвет, трябва да изпрати официално писмо до министър-председателя, до ресорните министри и до областния управител, с което изискваме този терен да ни бъде безвъзмездно прехвърлен“, обяснява той. 

По думите му, ако бъде получен от Общината и тя започне да го стопанисва, първо трябва да се предприемат и следващи стъпки - да се видят съседните терени, които все още не са застроени да бъдат придобити също от общината. Според него най-правилният начин е да се направи широко обществено обсъждане със специалисти включително по какъв начин най-добре може да бъде възстановен, експониран и в крайна сметка целта е хората да имат достъп до това, което е част от нашето историческо наследство. Димитров прогнозира, че тази процедура би продължила месеци, а може година - година и нещо.

ПРЕДИСТОРИЯТА

През лятото на 2024 година репортер на БТА изпрати писмено въпроси до Столичната община, свързани със състоянието и опазването на амфитеатъра. В писмен отговор до БТА тогава бе отбелязано, че амфитеатърът на град Сердика е едно от най-големите и внушителни съоръжения, разкривани на територията на София и е проучван в отделни сектори на няколко етапа, през 2004, 2005-2006 и 2009-2010 г. от екип, c участие на Музея за история на София (днес Регионален исторически музей — София).

„В хода на проучването е установен и по-ранен, античен театър, разполагащ се под нивото на амфитеатралната арена. Останките от амфитеатъра попадат в границите на частни имоти и проучванията са извършени в изпълнение на чл. 161, ал.1 от ЗКН“, пише в писмото на Столичната община до БТА.

В него се посочва, че представители на Столичната община многократно алармират за лошото състояние на археологическите останки от амфитеатъра. 

През 2018 година от Столичната община е възложено на експерти на РИМ-София да изготвят цялостна концепция за представянето на територията, предвид наличието на недвижими културни ценности (археологически и архитектурно-строителни). През ноември същата година от РИМ-София до главния архитект на Столичната община е изпратена Концепция за определяне на единна визия за опазване и експониране на археологически обект „Античен театър и амфитеатър на Сердика“ в гр. София. Тя е изпратена към Министерството на културата, откъдето e получен отговор до главния архитект на СО. В него се посочва, че МК е предприело действия за назначаване на междуведомствена комисия, която да изготви предложение за актуализиране на режимите за опазване на територията на археологически резерват „Антична Сердика u Средновековен Средец“ и въз основа на разписаните констатации е наложително концепцията да бъде коригирана и допълнена, след което да бъде разгледана и подложена на експертно обсъждане, се посочва в становището на СО.

„Най-правилно би било Концепцията за опазване и експониране на обекта да се разработи въз основа на резултатите от пълното археологическо проучване. Последното е изключително затруднено от наличието на частни имоти, както u сгради недвижими културни ценности, в територията, на които попадат останките от амфитеатъра/театъра. Дотогава е необходимо да се потърсят възможности за ежегодна поддръжка и консервация на разкритите и проучени площи, включително и тяхното засипване под предписанието и наблюдението на експерти“, пише още в писмото, изпратено до БТА.