site.btaСтуденти изследваха съдбата на индустриалното наследство във Варна

Летен курс проведоха студенти от Нов български университет (НБУ) във Варна, за да изследват съдбата на индустриалното наследство. Те посетиха стари фабрики в града, както и Държавния архив, Регионалната библиотека „Пенчо Славейков", Солницата в Провадия и Музея на стъклото в Белослав. Домакин на занятията бе Музеят за нова история на Варна. 

Лятната школа се провежда от Департамент „Антропология“ в НБУ вече от 22 години на различни места. Тематиката също се променя, но вече втора година се разглежда индустриалното наследство на страната ни и превръщането му в културно, каза пред БТА гл. ас. д-р Любомира Вълчева-Нъндлол, ръководител на занятията. 

Интересуваше ни да видим какво е отношението на хората към индустриалното наследство - дали е забрава, носталгия или има някакво преизползване, обясни тя. По думите й това са феномени, които нямат някаква оригиналност в тукашния контекст, но интересът към тях е сравнително малък и за студентите и учените е любопитно да се обръщат по различен начин към тази тема и да дебатират за смисъла на тези места и тяхното съхранение. 

Предварително набелязаните обекти са били изучени теренно. Студентите са направили и интервюта с музейни служители, с работещи в архива и в библиотеката, където са получили и достъп до документация. Имали са и срещи с бивши работници, с хора, свързани с фабриките преди и сега, с професионалисти и други, ангажирани с обектите. 

Проучванията са показали, че има малък интерес към индустриалното наследство във Варна, съобщи преподавателката. Фабриките са западнали, както на други места у нас, но все още имат много силно присъствие в общественото съзнание като ориентири в градската среда, част от всекидневието, но и като материална и архитектурна ценност. По думите й тази носталгия е забележима и може да се констатира, че хората имат отношение към това минало на модернизация, в което са участвали техни родственици. Има желание за някакъв различен поглед към това наследство, но въпросът е кой ще се заеме да даде повече светлина на тези места, допълни тя. 

Посетени са както обекти от социалистическия период, така и по-стари. В много случаи става дума за едно и също предприятие с еднаква продукция, но преминало през материална промяна. Положителен пример на преизползване е бившата фабрика в Белослав, където сега има функциониращо производство с няколко служители, както и уреден Музей на стъклото, посочи Вълчева. По думите й най-важното в съхранението на индустриалните обекти е собствеността. По-просто е когато тя е на един човек, а при смесени интереси е по-проблематично да се решава как ще бъде използвано едно място, добави тя. 

Един от екипите е изследвал памучната фабрика „Христо Ботев“, съществувала от 1882 г. Там са произвеждани прежди, а през годините собствеността се е сменяла няколко пъти. Сега обектът е в лошо състояние и има изоставен вид, макар че отделни помещения се дават под наем за автомивки, складове, работилници, сподели студентката Илина Маринова. Направените интервюта показали, че фабриката е имала голямо значение за града, но никой не може да разкаже причините за разрухата. В лятната школа учащите са имали свободата сами да изберат обектите си след посещения в архива, библиотеката и консултации с местен изследовател, обясни тя.  

Със събраните сведения и впечатления, студентите ще оформят свои трудове. От пет години лятната школа се провежда в международен формат и присъстват младежи и от европейски университети, чрез консорциум, в който участва НБУ, подчерта Вълчева. Според нея практиката е важна, защото е по-голяма от другите през годината и учащите успяват да се докоснат до активна работа на терен. Чуждестранните студенти откриват България и нейната история, която за тях е непозната, могат да направят паралели с техните места на живеене и произход и след това предлагат интересни разработки, каза още преподавателката.

Предстои да бъде направена и фотографска изложба от изследваните обекти, която ще бъде експонирана в Музея за нова история на Варна. В лятната школа участваха още председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, който преподава в департамент „Антропология“ в НБУ, както и гл. ас. д-р Милка Хаджикотева.