site.btaЛиванският композитор Зияд Рахбани почина на 69-годишна възраст

Зиад Рахбани, ливански композитор, драматург, пианист, почина днес, 26 юли, на 69-годишна възраст, предадоха Асошиейтед прес и АФП, като цитираха съобщение на Националната информационна агенция на Ливан.

Близък до твореца, пожелал анонимност, потвърди кончината на Рахбани. Причината за смъртта не се съобщава. 

Роден през 1956 г. в Антелиас, близо до Бейрут, Зиад е най-големият син на легендарната ливанска певица Файруз и покойния композитор Аси Рахбани, единият от прочутите братя Рахбани. 

От ранна възраст Зияд Рахбани показва таланта си, като композира първата си музикална творба едва 17-годишен. Израснал в артистична фамилия, светът му е пропит от музика, театър и политически възгледи - комбинация, която  определя творчеството му през целия живот, отбелязва Асошиейтед прес.

Неговата майка, смятана за най-известната и уважавана изпълнителка в арабския свят, пее композиции на Зияд Рахбани на концертите си, като смесва ливанския фолклор със западните синкопи и фрази, припомня Асошиейтед прес.

Ливанският президент Жозеф Аун определи смъртта на Рахбани като национална загуба, описвайки го като "не просто артист, а цялостен интелектуален и културен феномен". В изявлението си Аун нарича Рахбани  "жива съвест, бунтовен глас срещу несправедливостта и честно огледало, отразяващо страдащите и маргинализираните". Според президента синтезът на класическа, джаз и ориенталска музика на Рахбани "отваря нови прозорци за ливанското културно изразяване" и го издигна на световно ниво. "Зиад беше естествено продължение на фамилията Рахбани, която даде на Ливан много красота и достойнство", добави Аун в разпространеното изявление.

Музиката на Рахбани отразява хибридното наследство на Ливан, който до избухването на гражданската война през 1975 г. е място, в което културата на Изтока се среща със Запада. 

Премиерата на произведението му "Хотел на щастието" (Nazl el-Sourour) е през 1974 г., когато той е само на 17 години. То представя общество, обезобразено от класово неравенство и репресии. Трагикомичният сюжет разказва за група работници, които превземат ресторант, за да си търсят правата, но политическият елит ги отхвърля. С този дързък дебют Рахбани разкрива своята трайна тема: че ливанското общество е раздробено не само от войната, но и от закостенялата власт, отбелязва Асошиейтед прес.

Рахбани пише пиеси и сатирични радиопредавания, осмивайки разделението в страната му. Той е не само драматург, но и композитор с голям размах, припомня Асошиейтед прес. Той преплита традиционни арабски мелодии с джаз, фънк и класически влияния, създавайки хибридно звучене, което е лесно разпознаваемо. Изпълненията му на живо бяха легендарни, независимо дали свиреше на пиано в задимените клубове в Хамра, един от основните търговски квартали на Бейрут, или на концерти, припомня Асошиейтед прес.

Зияд Рахбани е критикуван от арабските традиционалисти заради новаторските си усилия да преодолее пропастта между арабската и западната култура с помощта на музиката.

През последните години той се появява по-рядко в публичното пространство, но влиянието му не намалява. По-младите поколения преоткриват негови пиеси онлайн и използват фрагменти от музиката му по време на протести. Рахбани  продължи да композира и пише, като често говори за разочарованието си от политическата стагнация и упадъка на обществения живот в Ливан, припомня Асошиейтед прес.