site.btaСвоеобразен музей на Библиотека „Галактика“ отвори врати във Варна

Своеобразен музей на Библиотека „Галактика“ отвори врати във Варна. Мястото се намира в ателието на първия главен редактор Милан Асадуров на ул. „Шипка“. В него посетителите могат да разгледат витрини с книгите от поредицата, както и табла с информация за историята й. Гостите посреща издателката Петя Михайлова, основен двигател на идеята за експозицията.

Всичко започва през 2019 г., когато тя съдейства на Милан Асадуров да завърши двете книги, с които той символично слага край на поредицата „Галактика“, когато се навършват 40 години от създаването й. „Приказка за тройката“ на Братя Стругацки е под номер 122 в серията. Това е нецензурираната версия, доста различна от излизалата у нас по-рано, преработена, с голям увод и откъси от интервюта на авторите, които се публикуват за първи в България, уточни Михайлова, която е редактор. Художник на корицата е Димитър Трайчев. Последната книжка е „Антиутопия“ и съдържа научно-фантастична пиеса на Агоп Мелконян, първата драматизирана у нас от жанра, както и разкази на лауреатите от конкурса за фантастичен разказ на негово име. Корицата е на Текла Алексиева. Редактор е Явор Цанев. 

„Идеята на Асадуров бе по този начин да предаде фантастиката в ръцете на младите хора. Той не успя да довърши тези юбилейни издания и аз продължих делото му с огромното съдействие на семействата Асадурови и Мелконян“, каза Михайлова. След кончината на главния редактор тя наследява работата му, а и ателието му, което решава, че може да превърне в дом за Библиотека „Галактика“. Книгите в експозицията са събирани от колекционери или изпратени от градски библиотеки. Общо серията, с юбилейните издания, наброява 123 книжки, всички номерирани. „Това е завера. Гилдията на хората, които обичат жанрова литература е голяма и всички са обединени“, посочи тя.  

Мобилната изложба, посветена на „Галактика“, се появява малко по-късно. Показвана е на няколко места във Варна и в Стара Загора, а през 2022 г. е експонирана за два месеца в Дома на киното в София. Тя е направена на специални пана, лесни за транспортиране. Дизайнер е Димитър Трайчев. Съдържа информация за всички книги, които са издадени в поредицата, с първите им корици и редакционното каре. Споменати са всички, работили по изданията, като преводачи, редактори, коректори, художници, рецензенти. 

На отделни табла са представени членовете на редколегията, редакторите и художниците. В онези времена, в края на 1970-те години, всичко е било централизирано и никой не е можел да прави нещо без одобрение от София. Затова Милан Асадуров се обръща към писателя Любен Дилов и той му посочва кого да привлече за редколегията в издателство „Георги Бакалов“ във Варна. Това са изключително изявени творци, свързани с фантастиката, работещи в сферата от много време - Светозар Златаров, Елка Константинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Георги Марковски, Огнян Сапарев. 

На местно ниво редактор е Милан Асадуров, а после се включва и Гергана Калчева, която е най-дългогодишният главен редактор на поредицата. Тя следва неотлъчно заварената програма и утвърждава „Галактика“ като фантастично четиво, тъй като в началото е имало и криминалета, разказа Михайлова. 

Първите 107 книжки са илюстрирани от Текла Алексиева и нейните корици предизвикат абсолютен фурор. Оформлението и логото са дело на популярния творчески тандем Жеко Алексиев и Богдан Мавродинов. Много автори се превеждат за първи път на български чрез „Галактика“. Читателите разграбват книжките, а има издания с над 100 хиляди тираж като например „Спускане в Маелстрьом“ на Едгар Алан По. „Галактика“ има награда за най-дългогодишна книжна поредица у нас, припомни редакторката.

След 1989 г., по думите на Михайлова, нещата се движат по различен начин. Издателство „Георги Бакалов“ се преименува на „Галактика“. Дизайнерът Димитър Трайчев променя малко оформлението на поредицата. Канят се варненски художници, които да рисуват корици. Сред тях са Петьо Маринов, самият Трайчев, Деян Веков - с характерните му фантастични пейзажи. Около 1993 г. издаването става трудно, а по това време Асадуров е поканен за директор и създава серията „Кино“ с корици на Петьо Маринов, добави още Михайлова. 

Тя съобщи, че в момента се снима документален филм за Библиотека „Галактика“. Записани са някои от значимите фигури в историята й. Екипът получава съдействие от Текла Алексиева. Има редактори и преводачи, които не желаят да участват, но ще бъдат споменати, защото техният труд има основен принос, за да излиза толкова продължително поредицата, каза Михайлова. Филмът ще бъде разделен на части. Очаква се в края на лятото да е готова първата, озаглавена „Книгите на свободните хора“, а до месец октомври - и останалите. Откъс от около 20 минути ще се прожектира постоянно в музейното пространство на „Галактика“ във Варна. Всеки, който желае, може да посети мястото в понеделник, за да разгледа изложбата.