site.bta"Последната нощ на Сократ" е първата постановка по мой текст в превод на проф. Хюсейн Мевсим, която гледах в Турция, каза за БТА драматургът и писател Стефан Цанев

"Последната нощ на Сократ" беше първата постановка по мой текст, която гледах в Турция през 2005 година, в превод на проф. Хюсейн Мевсим. Това сподели в интервю за БТА именитият български писател и драматург Стефан Цанев. 

На 27 юни се състоя премиерата на "Последната нощ на Сократ" по едноименната пиеса на Цанев, режисирана от Съни Сънински, в която участват актьорите Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас. Първата премиера на творбата е през 1986 г. със знаменити български актьори – Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева.

На 14 юли в Националния пресклуб на БТА в Анкара, Турция, Агенцията ще открие изложба с плакати за театрални постановки на пиеси от български драматурзи, преведени от проф. Хюсеин Мевсим.

Преводът на "Последната нощ на Сократ" за постановката в Турция е дело именно на Хюсеин Мевсим - професор в университета в Анкара, роден в българското село Козлево през 1964 г. и превел десетки български пиеси, поставени в южната ни съседка. Това е невероятен житейски скок - от дете на неграмотни родители до висш интелектуалец на България и Турция, каза за проф. Мевсим Стефан Цанев. За него няма друга личност, не само допринесла за изследването на българо-турските културни връзки от миналото, но и за създаването на културни литературни връзки между двете държави днес, каквато е Хюсеин Мевсим. "Много зависи от преводачите, затова говоря за Хюсеин, защото има ли преводач, може да стане, няма ли – никой не те знае", каза Цанев. Като чудо, сътворено от проф. Мевсим, той определи превземането на театралните сцени в Турция от българската драматургия. По думите му Мевсим прави преводите така, сякаш пиесите са писани на турски език. Той владее много добре двата езика, всъщност и двата са му родни, посочи Стефан Цанев.  

В България в момента се играят доста постановки по мои текстове - "Последната нощ на Сократ" в театър 199, "Плач на ангели" и "Духът на поета" в Народния театър "Иван Вазов", "Мистерия с кон" в Сатиричния театър, каза Стефан Цанев. Той отбеляза, че в същото време в Турция се играят много повече пиеси по негови текстове "в десетки театри, включително в студентски и в любителски театри". Христо Бойчев също се играе много там, отбеляза драматургът.

Той разказа, че преди години са го поставяли много в Русия, Германия, Полша, Чехия, Унгария. Много зависи от преводачите, защото нашият език е много малък, посочи Цанев. Той припомни, че по времето на социализма страната ни е канила и плащала на преводачи, което е давало резултати, защото български постановки са поставяни много зад граница. "В Англия ме играха, в САЩ и най-много в Русия", посочи Цанев. "Когато Владимир Путин навремето беше тук, Христо Бойчев ме пита дали съм проверявал колко пиеси по мои текстове са поставяни в Русия. Като отворих, не повярвах на очите си – над 38 постановки се играеха в момента на отваряне на Гугъл", разказа големият български драматург.

"И точно идваше Путин в България. Написах отворено писмо до него – в Русия няма ли закон против крадците? Те го публикуваха в „Литературная газета“, но той, разбира се, не чете това. Стана голям скандал. И онези тарикати ми пратиха копейки. Изплатиха ми 20-30 театъра, така подигравателно. Те не плащат – руснакът има самочувствието, че всичко е негово", каза Стефан Цанев за заплащането на авторските права на пиесите по негови текстове, поставяни в Русия. Той отбеляза, че проблемът със заплащането за авторски права го има и в Румъния, където също се играят много негови пиеси. Чехите са стриктни, словаците също, унгарците също, добави Цанев.

"Във Варшава за постановката "Последната нощ на Сократ" даже медал ни дадоха. През 1988 г. там ме постави Гриша Островски. Върна се и казва: „Стефане, голяма беля направихме. Премиерата на "Сократ" прерасна в голям митинг на "Солидарност" (полският профсъюз, чиято дейност е сред един от факторите за падането на комунистическия режим в Полша, бел.авт). Оказа се, че след всяко представление на "Сократ" "Солидарност" прави митинг, разказа събитията от миналото Стефан Цанев. Той много се е изненадал, че преди две-три години са му дали орден за съпричастност към "Солидарност" в борбата против комунистическия режим, който в България е даден само на Желю Желев, посмъртно. И на Стефан Цанев заради представлението "Последната нощ на Сократ".

Цял живот живях с актьори и от всички съсловия най-много обичам тях, посочи Стефан Цанев. Расъл съм сред обичта на тези хора. Много съм щастлив. Повече от 60 години се занимавам с театър, във всички театри са ме играли, навсякъде съм бил, театралната публика е една друга публика, каза големият драматург. 

"От 1967 г. до последно са ме съблазнявали с много други служби, но аз съм работил само като драматург на театър. Това ми даваше абсолютна свобода, защото ако имаш работа в театъра, работиш денонощно, но като нямаш, си свободен. Това за моята професия е много важно. Заплатата е минимална, разбира се, въобще театърът е много лошо платен. Особено по-рано", разказа Цанев. Той е започнал работа с 80 лева заплата в Сатиричния театър. Оттам са го уволнили след три години дисциплинарно за идеологически вреден репертоар.

"Тодор Живков лично спря „Любовни булеварди“. Беше бесен и питаше кои сте вие да питате какво става с идеалите. Уволниха Попилиев, който беше току-що назначен в театъра за директор. Като дойде, завари "Любовни булеварди" и мислех, че ще я смени. Обаче каза да продължаваме. И го уволниха без право да работи в София. Просто го изгониха, мен също. Благодарение на Светлин Русев ме пратиха в Пловдив, където бях седем години, а трябваше да отида в Кърджали или в Разград. Върнах се чак през 1991 г. в София. Това обаче не е само моя съдба. Леон Даниел 10 години беше изгонен от София, Асен Шопов, Вили Цанков... Не се страда, защото от един театър отиваш в друг. Даже е още по-хубаво", разказа за миналото в театъра Стефан Цанев. 

Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. Автор е на повече от 50 книги – стихосбирки, романа „Мравки и богове“, трактата Ars poetica, сборници с есета и с драматургия, „Анини приказки“, „Български хроники“ в 4 тома. Написал е повече от 30 пиеси, между които „Истинският Ивайло“ (1962), „Процесът против богомилите“ (1969), „Разпята събота“ (1971), „Любовни булеварди“ (1982), „Животът – това са две жени“ (1983), „Тайната вечеря на дякона Левски“ (1987), „Страшният съд“ (1988), „Другата смърт на Жана д‘Арк“ (1990), „Величието и падението на Стефан Стамболов“ (1994), „Тайното евангелие на Йоан“ (1995), „Пир по време на демокрация“ (1996), „Адът – това съм аз“ (1997), „Конят на Александър Велики“ (2003), „Всички луди ме обичат“ (2004), „Деца на света“ (2011), „Духът на поета“ (2011), „Заговорът на Калигула“ (2014), „Плач на ангел“ (2015), „Цигуларката на Бога“ (2016), „Убийството на Богородица“ (2021).