site.btaНа среща с писателя и журналист Румен Стоичков в Благоевград беше представено неговото творчество

На среща с писателя и журналист Румен Стоичков във фоайето на Народно читалище „Никола Й. Вапцаров – 1866“ в Благоевград беше представено неговото творчество.

„Акцентът на днешната среща е върху последната ми книга, която излезе преди броени дни. Тя се казва „Скокът на вълците“, сподели пред БТА Румен Стоичков и допълни: „На корицата има красива, цветна снимка, която съм направил при пътуването ми към Ягодинската пещера - това е ждрелото на река Буйновска. Там е и село Ягодина, което обходих преди години, а преди две години отново отидох, за да опресня познанията си относно всичко, което се случва там“.

Той сподели, че „в най-тясната част на това ждрело, горе, скалите почти се събират, а през лятото хората, които пътуват натам, се спират, защото е много красиво и необичайно“. По думите му, там преди години, в горната част на този свод на ждрелото, кучета нападнали вълк и хищникът, в опит да се спаси, започнал да бяга възможно най-бързо. Така се оказало, че гонитбата се е случила горе, по свода, и той прескочил бездна. Според него, оттогава местните хора наричали това място Вълчия скок. „Събудих се няколко пъти през нощта със случката в ума си и реших да префасонирам тези думи, като озаглавя книгата „Скокът на вълците“, защото така се получава една метафора“, обясни още Румен Стоичков.

„Истината е, че аз съм журналист, който много пише, тъй като съм обикалял България надлъж и нашир. Бях тридесет години в Националното радио, в програма „Хоризонт“, и почти всеки месец пътувах някъде на командировка из страната“, сподели още Стоичков. „Малко по малко осъзнах, че държа в ръцете си една неподредена, разпиляна памет - за изчезващите селца най-вече, защото аз обожавам селата, бил съм в над 2000 села от цяла България“, отбеляза още той.

По думите му той спирал всеки, когото срещнел по пътя си, и го разпитвал за предания, легенди и хипотези, свързани с имената и местоположението на селищата. „Интересувал съм се от стъпката на Крали Марко, извора на самодивите, както и от наименованията на реки, дерета, потоци, махали и върхове. Разпитвал и за историята на местните църкви, тъй като те били първата постройка, която хората изграждали след домовете си, за да могат да общуват с Бога“, разказа авторът, като допълни, че се интересувал и от празниците на селата, които обикновено били свързани със събори, значими събития и храмове.

„Всичко това аз съм го систематизирал и подредил, и на практика в книгите, които пиша, които вече са десет, разказвам предимно за малки селища, някои от които вече ги няма на картата на България. В този смисъл се оказва, че аз съхранявам тяхната памет“, обобщи Румен Стоичков.

На срещата присъстваха ученици от Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в града, граждани и любители на литературното творчество.