site.btaУникална система в Института по металознание на БАН помага за изследвания, свързани с водородния преход, каза за БТА химикът Борис Яначков

Институтът по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика „Акад. А. Балевски“ към  БАН разполага със система, която е уникална за Балканите, но и в Европа, и на нея се правят тестове, които са свързани с водородния преход. Това каза за БТА Борис Яначков, докторант и изследовател в института. Той е един от тримата млади български изследователи, избрани да участват в 74-тото издание на срещата на нобелови лауреати с млади учени в Линдау, Германия. Форумът от 29 юни до 4 юли е посветен на химията. 

Системата всъщност е изследователски комплекс, с множество възможности, които постепенно се разширяват благодарение на научните усилия и постижения на Яначков. Неговата дисертация е фокусирана върху изследването на това как водородът влияе върху механичните свойства на чисто желязо и стомана. За тази цел е нужно създаването на специализирани компоненти към оборудването на комплекса. Благодарение на тях се изследва устойчивостта на материалите на въздействието на водорода. Това е значителна стъпка от процеса, който позволява да се установи дали и как съществуващата инфраструктура може да се трансформира за зеления енергиен преход. Пример за това е дали по българските газопроводи може да се транспортира водород, на който се възлагат надежди за енергията на бъдещето.

С тази машина изпитваме механичните свойства на материали със и без водород, за да видим дали, когато има водород в тях, са пригодни за употреба за технически цели. Обикновено от тези материали са газопроводни тръби и различни елементи от газопреносните мрежи, каза за БТА Борис Яначков.

„Тази машина е уникална за Балканите и за голяма част от Европа. Малко изследователски групи разполагат с такъв комплект, с такава конфигурация на машината. Това е изследователски комплекс, който помага за почти пълното изследване на механичните характеристики на метални материали, но това, което я прави уникална, е, че ние направихме съоръжения, които ни позволяват да тестваме материалите с водород в тях. Съвсем скоро в нашия институт ще пристигне и още едно приспособление, което ще позволи да правим експерименти с кухи образци, в които се поставят различни газови смеси, включително с водород. Много малко научни групи в света разполагат с такова приспособление и правят такъв тип изпитвания“, разказа изследователят.

Голяма част от докторантурата му е свързана със създаването на допълнителната апаратура за тестовете на тази машина. Яначков се „запознал“ с апаратурата още в момента, когато пристигнала в Института и я внасяли на части. Участвал е във всички процеси по инсталиране, по калибриране, по тестване, тестови процедури, още от 2020-2021 г. 

Яначков е в Института от времето, когато е бил студент първи курс в Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Завършил е неорганични химия и химия на материалите. „Това ми позволи да гледам от химична страна на металознанието, докато докторантурата ми е по-скоро в областта на технология, техника и металознание и познанията по химия се оказва, че доста ми помагат в ежедневната работа. Повечето хора, които се занимават с такъв тип изследвания, работят строго в инженерните науки, те стоят встрани от химията, а аз гледам по-скоро от химическата страна на нещата“, казва младият учен. Той е един от малцината химици в Института, в който работят близо 300 специалисти.

Химията е ученическата мечта на Борис Яначков. Запалил се по предмета още като ученик в столичното 51-во СУ „Елисавета Багряна“, а след седми клас кандидатствал само в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ в профил с химия и постъпил там с една от първите пет най-високи оценки за випуска. Като третокурсник във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2018 г. той печели националния кръг на конкурса за млади учени "Лаборатория за слава Fame Lab 2018" с презентация за биохимията на страха и представя България на международния финал в Челтнъм, Великобритания. Дипломира се в СУ с разработка и защитава патент на технология за преработка на паладий.

Според Яначков у нас все още отсъства нужното разбиране, че химическата промишленост стои зад всички индустрии. Смята, че рестартирането на силната химическа индустрия от миналото в България е доста сложно нещо. „То не започва от индустрията, а от висшите учебни заведения. От преподавателите в тези висши училища“, каза младият изследовател. Университетите са мястото, откъдето извира науката, там се обучават и учителите, които ще събудят интереса на учениците в училищата, убеден е Борис Яначков.