site.btaЛечителите по нашите земи са познавали свойствата на билките, но са разчитали също на прилепи и магарешки опашки

Векове наред лечителите по нашите земи са ползвали билките, за да церят хората, но са разчитали и на по-чудати от съвременна гледна точка похвати с прилепи и магарешки опашки, каза за БТА Ели Маринова – историк и уредник в Музея по история на медицината във Варна. Културната институция, която е към Медицинския университет в крайморския град, представя различни артефакти, разкриващи факти за здравеопазването от Античността до началото на ХХ век. 

Медицината се променя рязко с идването на християнството, ограничават се част от интервенциите, посочи Маринова. След покръстването се появява т.нар. манастирска медицина, която е валидна до Освобождението. Монасите преписват и разпространяват текстове с лечебни практики, макар че малцина са можели да прочетат какво е написано в книгите. По нашите земи, където много дълго време нямаме държава, нямаме университети, болници, лекари, зъболекари, хората са се лекували както могат, посочи Маринова. По думите й изключително ниското ниво на хигиената през тези векове допълнително е влошавало положението и са се появявали епидемии. За детско здравеопазването изобщо не е можело да става и дума. На този фон се намесва народната медицина, към която трябва да проявяваме голям респект, защото лечителите, познаващи билките, са спасявали животи, бе категорична Маринова. Тя припомни, че страната ни е изключително богата на лечебни растения. Ненапразно от векове се чества Еньовден и се смята, че на този ден се берат 77 и половина билки за 77 и половина болести, допълни Маринова. По думите й всъщност билките, които се срещат у нас, са над 400, като 7 от тях са ендемични. Най-респектиращото е, че старите българи са имали задълбочени знания за лечебните растения, кое за какво помага, как да правят комбинации, каза още Маринова. 

Докато страната ни е в рамките на Османската империя, лечителите започват да се запознават и с арабските методи. В арабската литература се срещат много интересни „рецепти“ за гонене на зли духове, джинове, змейове. Така се появяват баянията и наричанията, допълни Маринова. Тя подчерта, че и към тях не бива да се подхожда с насмешка, защото и до днес има жени, които леят куршум. През тези векове е имало по-холистично схващане за човека - като съвкупност от дух, душа и тяло, допълни историкът. По думите й, когато човек се изплаши, настъпва „пробив“ на емоционално ниво и страхът трябва да се изкара, за да не доведе до истинска болест - това е и целта на жената, която лее куршум.

В Средновековието нашите прадеди са имали знанието, че когато има възпаление на тялото, замърсената кръв трябва да се изведе. Познавали и различните видове прилепи и са ползвали някои от тях за кръвопускане. Почти всяко село е имало баба – мъдра жена, която се е занимавала с акушерство, а и с лечение, и българите не са ги горили на клади, а са ги уважавали и търсели за помощ, припомни Маринова.

В музея е разказана и историята на зъболечението, което всъщност се е свеждало до директното отстраняване на проблемния зъб. В ролята на лечители обикновено са влизали берберите (бръснарите) и ковачите, които са разполагали с керпедени т.е. с клещи. Анестезията и облекчаването на болките след процедурата най-вероятно са се свеждали до жабурене с ракия.

Лечителите са обръщали все пак някакво внимание и на контрацепцията. Против забременяване е препоръчван нарът. По всяка вероятност изстискан сок от плода се е ползвал като спермицид. Живак и арсен с различни билки са получавали болните от сифилис, макар днес да е ясно, че лечението на тази болест по този начин е в сферата на добрите пожелания, с усмивка посочи историкът.

Редом с тези екзотични методи обаче лечителите по нашите земи са познавали и ползвали възможностите на лечебната кал, лугата, вендузите, гривните от метал за регулиране на кръвното.

Тъй като през тази година Музеят е осъвременен с нови информационни табла на български и на английски език, отделът за народна медицина е предизвикал сериозно фантазията и знанията на преводачите. „Влязла е Донка в уроки, в уроки и почудица…“ е доста трудно да се обясни на западен турист, посочи Маринова. По думите й гостите от Западна Европа, които нямат представа от арабската култура, много се чудят на лечебните практики, за които им разказват експонатите. Посетителите от другите Балкански държави не са толкова изумени от магарешката опашка, космите от различни животни и конците за направа на амулети против уроки и лоша енергия, с усмивка посочва уредничката. 

В музея е представена и цяла реставрирана аптека от средата на XIX – началото на XX век. Тя е била собственост на варненеца Петър Апостолидис. По време на Възраждането се стига до идеята, че само със счукани билки няма как да се лекуват тежки заболявания и епидемии, затова започва внос на лекарствени препарати, предимно от Германия и Франция, посочи Маринова. Аптекарите са приготвяли всички лекарства в реално време и е нямало как пациентът да влезе, да каже, че го боли главата, и да си вземе блистер с хапчета. Затова и в аптеката от края на XIX век има огромен набор дървени, керамични и железни хавани, калъпи, внушително разнообразие от мерки и теглилки. Всички буркани във витрините са стриктно надписани, а много от наименованията на веществата са познати и днес. Сред тях фигурират опиум и кокаин, но те са се слагали като съставки в лекарствата, а не са се продавали, за да се дрогират зависими, посочи Маринова.

Макар и модерни и напредничави за този период, аптекарите също са имали странности, допълни уредникът на музея. По думите й за помощници тогавашните фармацевти са назначавали с предимство левичарите. Обяснението е, че при счукването и стриването на билки в хаваните с лявата ръка, се ползват по-малко мускули и човекът се уморява по-бавно. Така помощникът можел да свърши повече работа за същата надница.

През този период у нас навлизат вече и първите готови хапчета на таблетки, внос от Германия и Франция, каза още Маринова. Музеят разполага с много опаковки, които всяка година изправят студентите, бъдещи фармацевти, пред сериозно изпитание. Те получават задача от преподавателите си да посетят културната институция, да си изберат един от препаратите и да проучат за какво се е ползвал, през кои години се е появил, дали има аналог към днешна дата и кой е той. В интернет и в Уикипедия обаче няма информация, посочи Маринова. Затова младежите трябва да намерят необходимите им данни в библиотеката на музея, която съхранява над 5 хиляди заглавия медицинска литература на различни езици.