site.btaНИНКН и МК разглеждат постъпилите инвестиционни намерения и искания за намеси в защитени територии с повишено внимание, каза Мариан Бачев

Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Министерството на културата (МК) разглеждат постъпилите инвестиционни намерения и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство с повишено внимание. Това каза министърът на културата Мариан Бачев по време на днешния парламентарен контрол. 

Изказването му бе в отговор на въпрос на народния представител Стоян Таслаков, относно ремонт на централен площад в град Брацигово.

По думите на културния министър предоставянето на статут на обекти, които могат да бъдат определени като обекти на недвижими културни ценности, се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър по предложение на директора на НИНКН, въз основа на предварително изготвена оценка.

Той отбеляза, че Пантеонът на загиналите от войните в Брацигово притежава статут на декларирана единична историческа недвижима културна ценност. Част от площада попада и в териториалния обхват на декларираната единична архитектурна строителна недвижима културна ценност от период на Възраждането и новото време с предварителна категория „местно значение“ – паважни и калдаръмени настилки в град Брацигово. Бачев уточни, че със заповед на зам-министъра на културата от 2022 г са определени и режими на опазване.

Към днешна дата документацията се разглежда от експертите на института, предстои директорът на НИНКН да издаде становище с решение относно допустимостта на предложените намеси за продължение на съгласувателната процедура от Закона за културното наследство и издаване на окончателно становище от страна на министерството, уточни Мариан Бачев.

БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ В ЧУЖБИНА

В рамките на заседанието днес културният министър отговори и на въпрос на Явор Хайтов, относно дейността на Българските културни институти (БКИ) в чужбина - как се управляват българските културни институти зад граница, как се финансират, каква е основната им дейност, по какъв принцип се избират директорите и служителите им.

Бачев отбеляза, че българските културни институти в чужбина се ръководят от Министерството на културата. Те се създават и осъществяват дейността си в съответствие с двустранни междуправителствени договори. Основни ангажименти на културните институти в чужбина са подпомагане и запазване на българската национална културна идентичност и интегрирането й в културното многообразие в Европа и света, уточни културният министър. 

Дейностите на БКИ в чужбина включват основно провеждане на цялостна политика за представяне на българската култура в съответствие със спецификата на страната, в която се намират и съгласно международния договор, регламентиращ дейността и функциите на съответния институт, базирано на външнополитическите приоритети на страната ни. Също така осъществяването на връзка с дипломатическото представителство на Република България в приемащата страна, реализиране на представителни културни събития в чужбина, свързани с националните празници на България, оказване на съдействие на българските творци на културни продукти за тяхната реализация на международната сцена, изграждане на партньорства с институциите на страната домакин, осъществяване на информационна политика на популяризиране постиженията на българските култура, изкуство, културен туризъм и България, като цяло, отбеляза още Мариан Бачев.

Той посочи, че българските културни институти в чужбина изготвят едногодишни културни програми като планирането и отчитането на културата дейност се извършва на базата на наредба на министъра на културата и на министъра на външните работи. А финансирането на дейността на ДКИ се осъществява чрез бюджета на МК.

Конкурсът за длъжността директор на ДКИ в чужбина се провежда от комисия, назначена със заповед на министъра. Тя се състои от най-малко седем специалисти с необходимата преценка и опит за това.  Конкурсът се провежда чрез преглеждане на предоставените изискуеми документи, защитаване на концепцията на кандидатите и събеседване, уточни министърът.

НЕРАБОТЕЩО ЧИТАЛИЩЕ В СЕЛО ДОЛНО КЪПИНОВО

Към министър Мариан Бачев бе отправен и въпрос от Елван Гюркаш, Айтен Сабри, Байрам Байрам, Сейфи Мехмедали, относно неработещо читалище и неправомерно назначен служител в с. Долно Къпиново.

Бачев отбеляза, че в закона народните читалища са определени като традиционни самоуправляващи се културно-просветни сдружения. Органи на читалището са Общото събрание, настоятелството и проверителната комисия. Проверителната комисия осъществява контрол върху настоятелството, председателя и секретаря на читалището.

Съгласно закона за народните читалища, министърът на културата притежава качествата на административно-наказващ орган, но само и единствено за извършени нарушения по чл. 32 от Закона за народните читалища, уточни той. И отбеляза, че ако читалищата имат недостиг на средства за ремонт и поддръжка на читалищните си сгради, средствата следва да се осигурят от общинските съвети.

Поради обстоятелството, че МК не упражнява контрол върху дейността на органите на читалището, всички постъпили сигнали за нередности са от компетентността на проверителната комисия и настоятелството на народното читалище, уточни министърът.

Той подчерта, че Министерството на културата е осъществило контакт с представителите на Общинската администрация в община Кирково, като е отправена молба постъпилите сигнали за нередности в Народно читалище „Елин Пелин“ в село Долно Къпиново, община Кирково, да бъдат проверени. Също така е поискано съдействие от страна на общината за бързото разрешаване на въпроса, свързан с достъпа до сградата на читалището и действията на неговия председател. „От страна на общината беше получено уверение, че те се ангажират със случая и ще помогнат за неговото изясняване“, отбеляза министърът.