site.btaГражданите на София купуват повече книги в последните три години, показа изследването „Достъп до култура“

Гражданите на София закупуват повече книги и намалява посещенията в библиотеките. Увеличава се интересът към галерите, като най-голям интерес предизвикват временните експозиции.  От 2022 г. до 2024 г. се е увеличил броят на респондентите, които са посетили изложба 1-3 пъти за година от 37 на 47%. Това показват данните от Националното представително социологическо изследване „Достъп до култура“ в Столична община, представено днес в София.

Данните са от изследване на „Алфа рисърч“, организирано от „Фабриката за идеи“, Обсерватория по икономика на културата и Асоциация за развитие на София. Изследването се прави за трета поредна година и се наблюдават различни тенденции в потреблението на културата от страна на софиянците от 2022 до 2024 г.

На въпроса към респондентите дали ходят на кино, има спад от 18 пункта от 2022 г до 2024 г – от 45,9% до 27,3%. Посещенията на театър са спаднали от 45,6% до 33,5%, съобщи Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата. 

Наблюдава се спад на интереса на софиянците към фестивалите и съборите. 61,3% от тях са посочили, че нито веднъж не са посетили такова мероприятие. 24,7% от гражданите на София не са прочели нито една книга. Над 75% от респондентите са посочили, че четат редовно.

Диана Андреева-Попйорданова посочи, че се наблюдава повишаване в посещенията на лекции, беседи, публична дискусия, литературно четене от 68,9 до 72,7%.

48,8% са отбелязали, че не са посетили театър, концерт и опера, защото е скъпо и не могат да си го позволят. На второ място, с 29,3% е поради липса на време. Отговор „Разочаровах се при предишно посещение“ е посочен от над 17% и се наблюдава покачване в сравнение с 2022 г, когато тази опция е била посочена от около 6%.

На въпрос „При какви условия бихте посещавали повече културни събития“ над 70% от участниците в допитването са отговорили, че биха го направили, ако разполагат с повече пари. Процентът се е покачил от 2022 г., когато е бил 62,9%. 73% са отговорили, че биха предпочели да посещават театър, а 61% биха отишли на кино, ако имат такава възможност, става ясно от изнесените данни. 

Организаторите отправят и препоръки за повишаване достъпа и интереса на българите към култура на национално ниво. Сред тях са въвеждане на културен паспорт от 6 до 26-годишна възраст. За това биха били необходими около 1,3 милиона лева, като за Столична община средствата са 26 милиона, което е непосилно за бюджета на Столична община, отбеляза Диана Андреева-Попйорданова. 

Сред предложенията са и въвеждане на ваучери за по 100 лв на дете на годишна база, което би струвало 130 млн. лв всяка фискална година. Сред препоръките на екипа са организирането на културни събития, които са създадени от държавни, общински, частни и неправителствени организации, въвеждане на диференцирана ценова политика във всички държавни и общински културни институции, извеждане на диференцирана цена за пенсионери, ученици и студенти, извеждане на диференцирана цена на билети за социални групи с ниски доходи и трайно безработни, въвеждане на ваучерна система за транспорт за участие в културни дейности, както и създаване на методологична рамка в общините на Република България за насърчаване участието в културни дейности, посочи Диана Андреева-Попйорданова. 

Янина Танева от „Фабрика за идеи“ подчерта нуждата от социално ангажирани практики като изпълнители на държавни задачи. Всъщност работата с групи, които изостават, и териториалните неравенства се разрастват. По думите й другото много важно нещо е развиването на читалищната мрежа. Читалищата имат функция да съвместяват и образователна, и културна, и общностна дейност, отбеляза тя. 

Екипът показа и предложение за бюджетен вариант за мобилно кино - големи тирове, пригодени за прожекции навсякъде и при всякакви климатични условия.