site.btaПреди 6800 години в района на Суворово е имало селище с павирани улици и с „промишлена“ зона

Преди 6800 години хората, живели край днешния град Суворово, са работили с градоустройствен план, в селището си са направили павирани улици, обособили са и „промишлена“ зона. Освен това са вдигнали крепостна стена с масивни камъни, за които може само да се предполага как са докарвали и вдигали. Това показват резултатите от разкопките в селището, датирано към 4 750 – 4 600 години преди новата ера, за които пред БТА разказа ръководителят на обекта Владимир Славчев.

През тази година разкопки в селището ще има само през юни, посочи археологът. По думите му се проучва активно една от разкритите сгради, унищожена при силен пожар. Южната половина на пода на къщата е направена с дървена скара, отгоре замазана с глина. Много прилича на съвременните циментови плочи, обясни археологът. В северната половина на сградата обаче подът дори не е трамбован. В центъра му има площадка, зад която е издигната добре запазена пещ. По думите на Славчев находките, открити в руините на постройката, са много малко - няколко кремъчни сечива и едно костено шило. Няма големи съдове или допълнителни площадки, няма подиуми, които служат за различни стопански цели, или за спане, което показва, че това не е било жилище, допълни Славчев. Тъй като липсва инвентар обаче, археолозите не могат да кажат какво е било предназначението на сградата.

Разкопките през последните години показват, че постройките в югозападната част на селището, където в момента работят учените, са били не с жилищни, а по-скоро със стопански и производствени функции. Районът е нещо като съвременна „промишлена“ зона.

Проучванията и през тази година доказват, че селището е оформено по предварително определен градоустройствен план. Древните са си направили павирани улици, покрити с камъни и замазани с глина. В северната част, където е входът на крепостната стена, има и обособен малък площад, допълни Славчев. Той уточни, че улиците са ориентирани според посоките на света – север-юг, изток-запад. Между сградите също са оформени павирани улици, макар и по-тесни от централната, която е с ширина около 2 метра. Към момента установяваме, че самите постройки са били подредени в две линии, уточни археологът, като допълни, че в североизточния участък на селището все още не е проучен.

Разкопките до момента доказват, че хората са подхождали изключително отговорно към хигиената, допълни Славчев. По думите му, за разлика от късната каменно-медна епоха, в селищата от този период всички са почиствали старателно и са изнасяли боклука си извън крепостните стени. Както тук, така и в Дуранкулак, в селището няма боклучни ями, не са открити и дупки за тоалетни, допълни археологът.

През тази година учените са продължили да проучват защитната стена, която огражда древното населено място от север. По думите на Славчев вече е ясно как е била изградена и че е била с дебелина между 1,60 и 1,65 метра. Стената е направена от два до три реда каменни блокове, изключително масивни, тежки, невъзможно да бъдат местени на ръка, посочи археологът. Той уточни, че древните са имали система за транспортиране, чрез която са докарвали камъните. Според него е вероятно да са ги търкаляли върху дънери, или чрез платформи, придвижвани по този начин. Големият въпрос всъщност е как са издигали блоковете на височина, тъй като това означава, че са имали някакви системи с противотежести, посочи Славчев. И допълни, че макар да няма категорични отговори, поне е ясно, че живелите по него време са имали както инженерна, така и архитектурна мисъл.

С проучванията през годините стана ясно, че селището е било разрушено от силно земетресение и мащабен пожар, каза още археологът. Изследванията показват, че това се е случило около 4 600 години пр. Хр. Благодарение на стратиграфския сондаж знаем, че под това селище има още два периода на обитаване, допълни Славчев. Археолозите обаче засега проучват само последния. Селището е било огромно, разположено върху площ от 1,4 хектара. На практика то е най-голямото от каменно-медната епоха в Североизточна България. Археологът допълни, че през тази година са разширили проучванията на север от крепостната стена, където е открито голямо каменно струпване, под което има много фрагменти от култура Варна. Обитателите от късната каменно-медна епоха обаче са се придържали извън очертанията на вече опожареното селище.

В рамките на населеното място зад крепостните стени е имало и къщи на по два етажа – по 120-140 квадратни метра, каза още Славчев. В зоната с нежилищните сгради обаче, размерите не са толкова внушителни. За необходимостта от толкова сериозни крепостни стени коментарът на археолога беше, че въпросът не е дали са имали врагове, а по-скоро какво са защитавали. Неговата позиция е, че живеещите в рамките на селището, освен живота си, са вардели и продукцията, която са произвеждали.

Много хора приемат каменно-медната епоха като продължение на новокаменната, посочи археологът. Според него обаче всъщност това е съвсем различен етап в развитието на човечеството. През каменно-медната епоха е открита металургията, появява се специализираното производство, което по-късно ще се превърне в занаятчийство, посочи ученият. Той подчерта, че по това време се променя и организацията на обществото, появяват се властимащите и това променя облика на селищата, на погребалните практики, на вярванията. Отразява се на търговските контакти, дори на взаимоотношенията със съседите.

„В селището край днешния град Суворово виждаме ясно разделяне на територията на отделни части с различно предназначение, нещо, което го няма преди това, няма го и през късния халколит“, посочи Славчев. Точно по това време хората достигат до идеята за леене в сложни калъпи, правене на всевъзможни масивни изделия от мед – нещо, които дори днешните металурзи избягват, защото много по-лесно се работи с бронз, допълни ученият. И уточни, че след това се появява култура Варна, която сме свикнали да определяме като връх в развитието на праисторическото общество на Балканите, защото се появява обработеното злато. „А всъщност това е било стъпка назад, в сравнение с това, което се вижда от средната каменно-медна епоха - и като масивност на постройките, и като размер на сградите, като план на селищата, дори като поддръжка на чистотата“, посочи археологът.

На въпрос колко хора всъщност са живели в селището край днешния град Суворово, Славчев каза, че е невъзможно все още да се отговори. Според него предстоят много години работа, за да се установи точната гъстота на застрояването му, колко от сградите са били жилищни, дали не е имало „квартали“ с култови постройки, или със складови помещения. Все още не е открит и некрополът на селището, който би могъл да хвърли допълнителна светлина върху живота на древните, техните обичаи и бит.