site.btaНай-близко до духа на читалищата е това, което правят в момента българските общности в чужбина, каза Любен Дилов

Това, което е най-близко до духа на читалищата, е това, което правят в момента българските общности в чужбина. Те буквално възпроизвеждат стария възрожденски модел, правят си фолклорни състави, някои по-заможни си канят звезди от България в различни сценични изкуства и изобщо развиват точно тази дейност, която нашите предци са развивали. Това каза депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов на днешното заседание на Комисията по културата и медиите в Народното събрание. 

По думите му читалищата са най-вече и преди всичко усилия на общността. След това, по времето на комунизма, държавата уж под формата на грижа, намалява до минимум обществената инициатива на самото населено място, спуска им национални програми, почва да ги униформизира, да им организира все по-грандиозни прегледи на дейността. 

Според него Законът за читалищата се нуждае от много сериозна промяна. Местната власт и местното самоуправление са решаващи за съдбата на един такъв институт и трябва Министерството на културата колкото се може по-малко да се занимава с това. 

Той коментира и т.нар. фантомни читалища, на които според него трябва в най-спешен порядък да им бъде направен преглед и да бъдат буквално закрити. В закона, колкото и да е несъвършен, има ред по откриване и закриване, отбеляза той.

По отношение на културните институти е много наболял проблемът за изравняване на заплащането, заради големите разлики, обясни той. 

Досегашната действаща реформа в сценичните изкуства доведе до много постижения, много модерни сцени за изкуства в много общини. Културата и изкуството станаха много по-достъпни благодарение на тази програма. Но от друга страна остана огромен проблем в постоянен преразход, сценичните изкуства се превърнаха в нещо като хищно същество, което яде, докато умре. Колкото и да му дадеш, иска повече и повече. Тук сме наясно, че проблемът е в методиката на заплащане на продукцията, но прави добро впечатление, че някои общински театри се справят доста добре поне във финансово отношение, допълни Дилов.

Когато мислите по тази тема, специално по отношение на театрите и сценичните изкуства, ще ви бъдем много благодарни дали да не може по малко по-умен начин да се преразпредели сумата, която наистина е много голяма – аз не искам да се ангажирам, но сигурно ще мине 250 милиона лева тази година. Мисля по този въпрос кой би бил най-ефективният модел, по който държавата не само няма да се откаже от ангажимента си, тя ще го увеличи, но и да се намери по-правилно разпределение, защото секторът няма как да се справи. Не защото са неспособни, а защото е невъзможно, сякаш, без помощта на общините, отбеляза още депутатът от ГЕРБ-СДС. 

И допълни, че изобщо не визира случаите на злоупотреба, които са незначителни. От друга страна се появиха рецидиви с фантомни фирми, фантомни хора, които вземат субсидията за продаден билет. Смятам, че тук можем с вас да постигнем голям успех, обясни Дилов. 

Според него става дума за промяна в методиката на финансиране, мащабна програма, която обаче без общините няма как да се случи. Защото така се е зародило това изкуство и то черпи сила от своята публика, а публика няма, като изключим някои големи държавни културни института. 

Любен Дилов предложи да бъде посветено изцяло едно заседание на Националния културен календар, за който зам.-министърът на културата Георги Султанов обяви на днешното заседание на Комисията по културата и медиите в НС. 

Според него по този начин Комисията ще си спести ядове, когато тръгне да прави бюджета.

Смятам, че в Националния културен календар трябва да влязат събития, които са ни под радара, но са много интересни. Които се нуждаят от малко финансиране, особено в чужбина. Има традиционни фестивали, има много любопитни инициативи, отбеляза депутатът от ГЕРБ-СДС.