site.btaСофийската опера е средищна точка на европейско културно влияние, каза акад. Пламен Карталов

Софийската опера е средищна точка на европейско културно влияние. С нашите действия и поглед към бъдещето, посяхме къде ли не интерес към оперното и балетното изкуство. Всичко тези наши действия са истински културен поход и подвиг, който Софийската опера извършва както в България, така и в чужбина. Това каза акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, на пресконференция, посветена на Вагнеровия фестивал. Той ще бъде открит на 26 юни с премиера на „Танхойзер".

На пресконференцията присъстваха също диригентът Константин Тринкс, сценографът Свен Йонке, постановъчният екип и изпълнители. 

„Танхойзер“ е тринадесетата постановка, която Софийската опера поставя за последните 15 години, посветена на творчеството на Рихард Вагнер, отбеляза акад. Карталов. Той изрази благодарност към участниците във "Вагнеровия маратон". "Някои колеги твърдяха, че Вагнер ще им развали гласовете, но се оказа, че Вагнер оправя гласовете, особено ако не са поставени както трябва", добави директорът на Софийската опера.

Диригентът Константин Тринкс разказа за поредното си идване в България и за работата по „Танхойзер". „Оперите на Вагнер са общо 13, а „Танхойзер“ е деветото заглавие, по което работя в момента, в Софийската опера. Първите три опери на Вагнер не се броят, защото са по-експериментални и реално не са били поставяни на фестивала в Байрот, посветен на творчеството му", каза той. Тринкс отбеляза, че „Танхойзер“ е от ранните творби на Вагнер, но въпреки това е шедьовър.

"Много съм щастлив и благодарен за предоставената възможност да бъда отново тук. Благодаря на акад. Пламен Карталов. Искрено се радвам, че отново ще работим заедно с него. Преди две години правихме „Пръстенът на нибелунга“ заедно", разказа още диригентът. Тринкс дошъл за първи път в България през 2015 г., когато имало много сняг. Тогава поставили „Тристан и Изолда“. "Десет години по-късно се чувствам като у дома си", допълни маестрото.

„Съставът на предстоящия ни спектакъл „Танхойзер“ е много впечатляващ, защото в него няма гостуващи изпълнители - всички са българи и това е повод за гордост. Бих казал, че това не е възможно да се случи в Германия", каза Константин Тринкс.  Той идвал три пъти за предварителната подготовка на „Танхойзер“. "Така имам възможност да работя в продължение на седмици с оркестъра и певците. Тези срещи ни помагат да развием по-добре персонажите в ролите им, а също и в музикално отношение. Още от първия ден, в който пристигнах, започнах работа с оркестъра и нямам никакви съмнения относно работата му. Убеден съм, че постановката ще е фантастична", отбеляза диригентът.

Тринкс поясни, че стилът на изпълнение на „Танхойзер“ е много различен от френския и италианския както по отношение на оркестъра, така и на изпълнителите. Според него техниката белканто много помага за реализацията на творба на  Вагнер. "Самият той не би искал в оперите му да има лаещо звучене. В миналото случаят не е бил такъв, но в настоящето се наблюдава такъв процес. На оркестъра е отредена много важна роля, обсипан е с множество изисквания, за да се предаде онова усещане, което Вагнер търси", отбеляза диригентът.

Сценографът на „Танхойзер" Свен Йонке благодари за предоставената възможност да работи в София и обясни, че „оперите, които поставяме, предоставят голямо поле и голям потенциал за интерпретация". Според него основната идея на „Танхойзер“ не е просто да се разкаже директно историята, а да се представи чрез метафори. "Искаме да направим така, че преживяването да е потапящо и да увлечем публиката. Това, което ми харесва при работата с маестро Карталов, е, че той дава пълна свобода. След като излезем с концепцията за създаването, започваме да си пращаме среднощни мейли, защото през нощта е времето на най-голямото вдъхновение", каза Йонке.

„На сцената на нашия театър виждам Танхойзер разпънат между две разкрити общества – обществото на насладата и обществото на хармонията. През погледа на Вагнер можем да съзрем нравствена връзка на либретото и музиката с величието на посланието на църквата и обществото", каза акад. Карталов. "Моята постановка на „Танхойзер“ с български певци се превръща в една съвременна драма, но не за греха и за прошката, а за човека, който търси цялост и свобода в един свят, разкъсан между крайности.  Всичко е извадено от партитурата на музиката. По този начин Вагнер не е просто една опера. Той е въпрос – може ли съвременното общество да приеме различният, може ли да прости не на грешника, а на онзи, който открива неудобната истина за самите нас?", отбеляза той.

Мартин Илиев, който е в ролята на Танхойзер, каза, че героят му е такъв, какъвто го направим всички. „Той е един много сложен образ, всъщност е един от любимите ми. Може би ми е любим, защото е сложен и труден. Опитваме се да достигнем максимална дълбочина и се надявам да успеем. При Вагнер може още и още, но в крайна сметка трябва да стигнем донякъде", каза Илиев.

Оперната прима Габриела Георгиева, която се превъплъщава в ролята на Венера, благодари за възможността да е отново във Вагнерова постановка. „Щастлива съм за прекрасния образ на Венера, която трябва да изградя. Марти е скромен, но държа да отбележа, че той е изумителен Танхойзер. Толкова дълбоко бърка в сърцето, че понякога се просълзяваме по време на репетиции. Всички залагаме на добра вокална техника, която не може да не е перфектна при Вагнер", каза Габриела Георгиева.

Както БТА писа, тази година Вагнеровият фестивал ще бъде открит 26 юни с премиера на операта "Танхойзер", ще бъде представена и тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, като на 28 юни е „Рейнско злато“, 29 юни - „Валкюра“, 1 юли - „Зигфрид“, 3 юли - „Залезът на боговете“. На 5 юли "Танхойзер" ще закрие фестивалната програма.