site.btaРежисьори и учени обсъдиха съвременните проекции на трагическото в театъра

Tеоретична дискусия „Съвременни театрални проекции на трагическото“ с модератор проф. Камелия Николова се проведе в рамките на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“. 

Темата е избрана от екипа заради ярките сценични примери в тазгодишното издание в този жанр, припомни директорът на форума проф. Николай Йорданов. Сред тях са постановките „Хамлет“ и „Майка Кураж и нейните деца“ на режисьора Стоян Радев, който участва в разговора; „Трамвай „Желание“; античните трагедии „Медея“ и „Едип цар“ на Деклан Донелан, които предстои да се представят на 10 юни; „Стълб от сол“ на Явор Гърдев, който също се включи в дискусията. 

През последните 60 години в театрите са поставени повече гръцки и класически трагедии, отколкото за времето от Просвещението до средата на ХХ век, посочи проф. Камелия Николова. Това за нея не е случайно и кореспондира с днешното усещане за самотност в широкия съвременен свят, което силно напомня за самотата в публичността на античния свят. Глобалният свят чрез социалните мрежи днес ни наблюдава как страдаме, дава ни съвети, поучава ни и това ни връща към Древна Гърция, добави тя. 

Според Явор Гърдев трагедията няма достатъчна репрезентация в съвремието и дори черната комедия е по-близо до нея от драмата. Нашето общество се опитва да култивира емоциите, за да поддържа социалния ред. Много хора не допускат елемента на хаоса в човека, който не се поддава на аргументация и е неусвоим за разума, разрушителен е и нанася тежки вреди и дори смърт, посочи той. Гърдев смята, че възможността за трагедия е приключила със Сократ и Платон и идеята, че смисълът може да се изразява по умопостижим начин. Според него днес трагическото се вкарва в рамка, за да се удържи унищожителният импулс. Практикуват се паратрагически форми, има движение от емоционалния аспект към рационалния, поставяне в полето на осъзнатото послание. 

Съгласие с неговото схващане изрази режисьорът Стоян Радев, който също смята, че неговата постановка „Майка Кураж и нейните деца“ е черна комедия, която е по-близо до трагическото. При работата по своя спектакъл „Хамлет“ той е решил да избере за главната роля Ясен Атанасов защото не е искал да изиграе датския принц и това показва неговата борба срещу трагическия персонаж, страха от него, който надхвърля дори суетата на актьора да влезе в тази коронна роля. Пътят ни в постановката бе да докажем, че трагическото е валидно и присъства в живота ни, не е само художествена измислица, както мнозина смятат като прочетат пиесата, каза режисьорът. Според него желанието да опитомим една стихия, която ни плаши, се изразява в неглижиране и даже отричане на трагическото измерение, а трагедията няма да разруши живота ни, тя е най-съществената част от него, води до катарзис и ни пречиства.

Проф. Николай Йорданов насочи вниманието към усещането за унищожение на висши ценности в наше време. Според него хората на XXI век сме чели и гледали класически и ренесансови трагедии, както и кадри от Първата световна война, от лагери, а виждаме всеки ден и ужасите от войните по света и тази повторяемост поражда гняв, меланхолия, умора, а като краен резултат и безразличие. Дори без да гледаме трагедии, те се завръщат като ехо в паметта заедно с други образи на унищожение на човешки ценности, каза той. 

Американският театрален теоретик проф. Марвин Карлсън също се включи в дискусията на фестивала „Варненско лято“ като припомни, че за съвременни наследници на трагедиите се смятат семейните и социални драми, каквито пишат още Ибсен и Стриндберг, а по-късно имат особено ярко присъствие в американската драматургия. Той също отбеляза, че съвременните драми и трагедии са смесени с комични елементи.