site.btaТрябва да можем да използваме, социализираме и ценим историята, каза доц. д-р арх. Мария Давчева

Посланието на сборника е, че ние не просто трябва да познаваме историята, а трябва да намерим достатъчно голям набор от инструменти, с които да я социализираме, използваме и ценим. Това каза специалистът в областта на съвременната архитектура и архитектурното наследство в Нов български университет (НБУ) - доц. д-р арх. Мария Давчева, която участва в дискусията и представянето на сборника Architectural Heritage of the Ottoman Balkans. Public Buildings and Urban Spaces („Архитектурно наследство на Балканите в Османската империя. Градска среда и обществени сгради“) в Националния пресклуб на БТА днес.

Участници в дискусията и представянето бяха доц. д-р арх. Велика Ивковска, която е изследовател на историята на балканската архитектура и Османския период, преподавателят, специализирал в теория и история на архитектурата и дизайна - проф. д-р арх. Стела Ташева от Лесотехническия университет - София, гл. ас. д-р арх. Миряна Йорданова от НБУ, доц. д-р арх. Велина Панджарова, изследовател и преподавател, ръководител на Катедра по история и теория на архитектурата в Университета по архитектура, строителство и геодезия и гл. ас. д-р арх. Радосвета Кирова от ВСУ „Любен Каравелов". Сред редакторите, работили по книгата, е и специалистът по история на ислямските изкуство и култура, преподавателят в Сараевския университет в Босна и Херцеговина - доц. д-р Харис Дервишевич.

„В сборника не говорим за историята като паметник на културата, а като такава, която следва да бъде оживявана, използвана и преизползвана дори и с други функции. „Архитектурно наследство на Балканите в Османската империя. Градска среда и обществени сгради“ е един сборник от разработки, които смятам, че ще имат изключително голяма стойност в нашата изследователска дейност, а и ще попълнят едно голямо липсващо звено от изследвания в областта. Сборникът е резултат от работата на 13 автори от различни държави и всички те са с фокус, съответстващ със заглавието на сборника. Всички тези автори са събрани от една цел, да опазят културното наследство. Сборникът е разпределен в две глави и девет статии", уточни доц. Давчева.

Тя каза още, че днес условията на информираност на различни библиотеки, до които имаме достъп, позволяват едно по-задълбочено и по-пълно изследване, което оказва съответното влияние върху представения сборник, в който колекцията от статии се задълбочава върху различни аспекти и различни сгради от османската обществена архитектура в балканския регион.

„Радвам се да участвам в представянето на тази интересна книга, плод на творческо сътрудничество между учени от няколко страни, свързани с общото им наследство от времето, когато Османската империя е управлявала част от Балканския полуостров в Европа. Изследването на културата и наследството от тази епоха става все по-систематично и специализирано, като все повече губи своята идеологическа и политико-националистическа регулация. Изследователите имат възможност да работят с първични източници, нови документи, дигитализирани архиви, бази данни и археологически доказателства“, каза д-р арх. Миряна Йорданова.

„Днес е един много странен ден. В България има протести, много странни при това, а ние сме на едно прекрасно място и представяме книга, която е свързана с историята, нещо което е много далеч от изкуствения интелект, който е актуален към момента, но в същото време е проблем, по който трябва да се работи. Аз съм много доволна, че в такова време се издава такава книга, защото точно периодът, свързан с османската архитектура, уж е много познат, но в същото време голяма част от обектите от епохата се рушат и не им се обръща внимание. Ако трябва да сме откровени, те не са толкова добре познати. Поздравявам авторите, че са успели да направят това издание. Радвам се, че то е на един език, който е много популярен и по този начин ще се даде възможност на много други специалисти да се запознаят с това, което е на Балканите. Историята на архитектурата е нещо много важно, защото върху нея може да се гради опазването на културното наследство“, отбеляза доц. Велина Панджарова.

Гл. ас. д-р Радосвета Кирова подчерта, че необходимостта да се работи в балкански контекст е много важна, тъй като независимо от периода от време, възможителите имат възможност да работят на територията на Османската империя, която дава едни общи икономически, политически и обществени граници и горе-долу сходни условия, въпреки регионалните особености.

„Ние се намерихме онлайн, намерихме се по интереси и не вярвахме, че ще успеем да работим заедно, но успяхме, издържахме до края. Водихме сложни преговори с авторите, издателството и всички заинтересовани страни. Надяваме се, че ще продължим с колаборацията си, защото Балканите са не само Османската империя, те са в много различни периоди и варианти", каза проф. Стела Ташева.

Тя допълни, че би било хубаво да продължат да работят заедно с екипа от учени, особено когато става въпрос за нашата архитектура. „Ако ние не я разкажем и ако ние не я анализираме, няма кой", обясни проф. Стела Ташева.