site.btaИзложба в Народното събрание представя важна част от богатото художествено наследство, съхранявано в Казанлък

Ценни произведения от фонда на Художествената галерия в Казанлък са показани в момента в Мраморната зала на Народното събрание в изложбата „Очите ми… Към погледа на жената в българското изкуство“. Това каза в интервю за БТА директорът на казанлъшкия културен институт д-р Пламен Петров. Експозицията е посветена на 100-ната годишнина от създаването на една от най-емблематичните творби във фонда на галерията и в българското изкуство като цяло, а именно Иван-Милевата „Ахинора“. Изложбата е в парламента по покана на народния представител Илиана Жекова и се осъществява под нейния патронаж и със съдействието на Община Казанлък, като целта е да се представи част от богатото културно наследство на града, посочи той.

В нея са включени ценни творби както от фонда на галерията, така и от колекцията на Литературно-художествен музей "Чудомир" и от художествената сбирка към читалище "Светлина 1861" в Шипка. По думите на изкуствоведа изложбата „Очите ми…“ е визуален разказ, който не само дава възможност на публиката да се докосне до ярки постижения на българските художници в жанра на женския портрет, но и да се замисли за мястото на жената в съвременното общество, за преодолените национални комплекси и за неразрешените социални проблеми на съвремието ни. 

Д-р Пламен Петров отбеляза, че в българския фолклор на очите на жената се отдава особено сериозно внимание, защото чрез тях можем да вникнем в нейния вътрешен свят. Той напомни, че картината на Милев „Ахинора“ е вдъхновена от разказа на Николай Райнов, а в тази творба, както в никоя друга, художникът поставя акцент тъкмо върху женския поглед. По думите му това е и причината в тази изложба екипът на галерията да се обърне именно към темата за очите в платната на няколко поколения български художници. 

В изложбата в Народното събрание могат да бъдат разгледани творби на Владимир Димитров – Майстора, Захари Желев, Иван Енчев – Видю, Христо Кутев, Васил Бараков, Ненко Балкански, Мара Чорбаджийска, Георги Божилов – Слона, Надежда Кънчева, Стефанка Стойчева и други, а важно място в експозицията заема и музейното копие на самата „Ахинора“. В столицата в момента са произведения, които са безценна част от колекцията на галерията, посочи директорът. И допълни, че казанлъшкият културен институт опазва над 5000 произведения на изкуството, без които историята на българското изкуство не би била същата. 

Акцент в изложбата е и картината „Розоберачки“ на Иван Енчев-Видю от 1908 г., която също е сред емблематичните картини от фонда на галерията в Града на розите. Картината е рисувана с маслени бои върху платно и постъпва като дарение в културния институт през 1935 година, малко преди Иван Енчев – Видю да напусне този свят. В рамките на експозицията е показана и творбата на Владимир Димитров – Майстора „Мома“, която беше част от изложбата “Acqua alta. История на българските национални участия във Венецианското биенале 1910 – 2024” в Пловдив, посветена на българските участия в в най-стария и най-престижен международен форум на изкуството в света. 

Д-р Пламен Петров напомни още, че творбата на Иван Милев „Ахинора“ преди две години се сдоби със свое самостоятелно музейно пространство – музей „Ахинора“, който е и единственият по рода си музей в света, посветен само на една художествена творба. Във връзка с вековния юбилей на творбата екипът на галерията организира поредица от инициативи. Сред тях е проектът „Пос(в)ещение на картина“, който ще продължи до края на годината. Предстоят и поредица от лекции, които да разширят хоризонта към възприемането на Иван-Милевото творчество, както и детски ателиета, с които да достигнем до най-важната част от нашата публика, посочи д-р Петров. Издадено ще бъде и допълнено издание на албума за Иван Милев, а в средата на май беше организирана инициативата „100 години „Ахинора“ – 100 лица на съвременната жена в Казанлък“, напомни още той. 

Според него изложбата „Очите ми…“ е сред важните събития, посветени на вековния юбилей на „Ахинора“, не само по отношение на самата творба и нейния създател. Експозицията е и своеобразно представяне на изключително богатото художествено наследство, опазвано в Казанлък и доказва, че освен Град на рози и траки, това е и град на художниците, коментира още изкуствоведът. 

Експозицията беше открита в Народното събрание на 28 май, като гости на официалното откриване бяха председателят на парламента Наталия Киселова и министърът на културата Мариан Бачев, народни представители. 

По време на представянето Киселова отбеляза, че за първи път в мандата на това Народно събрание в Мраморното фоайе гостуват картини на изявени български художници и допълни, че предстоят едни от най-красивите дни през пролетта - Празникът на розата в Казанлък.

Илиана Жекова подчерта, че Казанлък е известен не само с маслодайната роза и уникалните по рода си тракийски гробници, но и като град на художниците, а в него са родени и са творили майстори на четката като Дечко Узунов, Ненко Балкански, Иван Милев и Мара Чорбаджийска.