site.btaДнешният празник слива в себе си не само векове и съдби, но и вяра и дръзновение, каза Старозагорският митрополит Киприан

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост слива в себе си не само векове и съдби, трудове и себеотрицание, но и вяра и дръзновение. Той е поклон пред подвига на приемствеността, преклонение пред делото на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, но е поклон и пред стореното от Светите седмочисленици и всички техни последователи през годините и пространството. Toва каза в словото си по повод днешния Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност Старозагорският митрополит Киприан.

Той посочи, че 24 май е „ден благословен и изтъкан от сърцата на светите братя Кирил и Методий, изнамерили не само първата славянска азбука, но съградили с Божията помощ устоите на славянската книжнина и духовна култура. Предците ни в своята духовна мъдрост оценяват бдителността на съдбоносното им дело и ги прегръщат. В поетиката на българската душа то пуща корени, за да израснем като народ на духа. Народ, който съхранява буквите, пренася ги през времето на страдания и робства, за да могат и други народи да се докоснат до тяхната светлина“, допълни още Старозагорският митрополит Киприан. 

Духовникът припомни, за „трудовете и безсънните нощи на хилядите наши книжовници, наследници на св. Климент Архиепископ Охридски, св. Наум, Йоан Екзарх, св. Патриарх Евтимий Търновски, св. Паисий Хилендарски и на колко още известни и безименни наши сънародници, раждат проглеждането на търсещите знанието. Перата, носени от уморените им пръсти, раждат поредния пергамент с кирилица и той със словото поема да проправя пътя към очи и сърца, каза той.

Владиката посочи, че „тази пъртина не се страхува от вихрушките на бездуховността, на ледения дъх на преходния и на величавия. Тя е на повече от 11 века и тихото доказателство за нейната вечност сме ние събрани в този ден с благодарност към Бога и към светите братя. Пъртината, която проправя в сърцата ни вярата и обичта към род и родина е именно нашето Аз, Буки и Веди. Нека винаги да насочваме стъпките си към нея, защото това е не само благодарност към оставеното от нашите деди, но и единственият начин да съхраним своята идентичност на нашия прекрасен и благословен от Бога народ сред духовното и културно многообразие на съвременния свят“, каза в заключение владиката.