site.btaАлександър Димитров представи "Силуети в Япония"

Когато писател хване и разгърне книгата си за първи път, искам да бъде доволен и горд. Искам да види нещата в книгата си така, както той иска да бъдат, каза директорът на маркетинг и издателски стратегии в българското издателство „Колибри" - Десислава Желева на премиерното представяне на дебютния сборник с разкази „Силуети в Япония“ с автор Александър Димитров, познат под псевдонима Чарли Паркър.

„Не си спомням от колко време се познавам с Чарли, но със сигурност, годините са много. Асоциацията, която винаги е възниквала в съзнанието ми, когато стане дума за него, е била за човек, който чете, пише и се будно се интересува от литература, култура и музика. В някакъв момент му загубих следите, докато миналата година, наша обща приятелка ми се обади, за да ми каже, че той е написал разкази и ми предложи да ми ги изпрати. Първоначално бях против да ми ги изпрати, защото като издател аз получавам по пет ръкописа на български автори, в рамките на седмица. Това, което видях в разказите на Чарли, ми хареса страшно много. Смятам, че да се напишат японски разкази от български автор; е много правилен момент, защото през последните години, интересът към японската култура и литература нараства многократно, спрямо изминалите 10 години. Едно от нещата, което ми хареса изключително много, в разказите и подхода на Чарли, беше това, че той има абсолютно точна представа как трябва да бъде всичко", разказа Десислава Желева.

Авторът на сборника - Александър Димитров каза, че е черпил вдъхновение от автори като Сатоши Кон, Харуки Мураками и Нацуо Кирино. За основно вдъхновение той посочи японска новина, съобщаваща за мъж, намерен обезглавен в хотелска стая в Сапоро.

„Когато една камериерка влиза в банята на една хотелска стая и вижда обезглавен труп на мъж. Тази новина ми стана интересна по чиста интуитивен начин. Запитах се защо се е случило това, как се е случило и къде е главата на обезглавения човек. Три седмици по-късно главата се оказва в банята на семейство-майка, баща и дъщеря, от които извършител е дъщерята. На мен не ми е интересно убийството, не ми е интересна и убийцата, интересно ми е разцепването на идентичността. Един автор разполага изцяло със света, с който борави и може да прави каквото си поиска в него, както прави Харуки Мураками. Когато пишех разказите, част от концепцията ми беше да си мисля за неща, които са свързани до известна степен с насилие, но да напиша за нещо с минимално насилие. Основната ми идея беше всеки разказ да е в различен град, а другата ми идея беше да свържа природата и града, за да не скучаят читателите в урбанизацията", каза Александър Димитров.

Александър Димитров е роден през 1991 година. Завършва специалност „Международни отношения“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Награден е с отличие от Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, 2013 г. Печели японската държавна стипендия MEXT и през 2016 г. заминава за Осака, където живее шест години. Интересува се от съвременна японска литература и манга, малко по-тежките проявления на японската музика и окономияки.