site.btaГенералният директор на БТА Кирил Вълчев представи отчета си пред Комисията по културата и медиите в Народното събрание

С 12 гласа „За“, 0 „против“ и 0 „въздържали се“ Комисията по култура и медии в Народното събрание прие отчета на генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев днес. 

Вълчев отбеляза, че си е поставил пет стратегически цели за петгодишния си мандат - свобода, истина, знание, общност и памет.

Свобода

Генералният директор на БТА посочи, че 2024 г. е третата година, в която достъпът до новините на БТА е свободен. Миналата година са предприети допълнителни мерки за гарантиране на сигурността на сървърите и домейните.

Той посочи, че благодарение на отпуснати от парламента в държавния бюджет за 2024 г. 2 милиона лева, БТА вече има по двама кореспонденти в регионите в страната, с изключение на три региона, където все още няма втори човек, както и допълнителни редактори.

Вълчев припомни, че през 1986 г. в БТА са работили най-много хора - 670. През 1991 г. са работили 550 души, през 2001 г. - 390, през 2010 г. - 298, през 2020 година в БТА са работили 226 души. „Това не позволяваше регионално покритие, в страната имаше по един кореспондент. Не позволяваше и нормална работа за 24-часово покритие на новините“, обясни Кирил Вълчев.  През 2024 г. в агенцията са работили 348 без временно ангажираните за цифровизация на архивите 38 души по Плана за възстановяване и устойчивост. Според Кирил Вълчев оптималният брой служители в БТА е 400 души, включително кореспондентите в страната и чужбина и отговорни редактори във "Вътрешна информация" и "Информация за чужбина", които да осигурят 24-часов режим на работа, какъвто в момента има само в "Международна информация". Благодарение на допълнителните редактори във "Вътрешна информация" вече работят по график от 7:00 ч. до 24:00 ч., с пет часа повече на ден в сравнение с 2020 г., когато дежурствата са покривали периода от 9:00 до 21:00 ч. Вече работят и нови отговорни редактори в новосъздадените редакции "Балкани", "Икономика", ЛИК и БГСвят.

Генералният директор на БТА посочи, че към 1 януари 2021 година средната заплата е била 1130 лв. без сумите за Допълнително материално стимулиране (ДМС) и клас прослужено време. В момента средната е 1890 лв., със 70% ръст от 2021 до 2024 г. при 31,6 % инфлация за този период. Средните заплати на кореспондентите са 1700 лв., на репортерите - 2040 лв. Всички вземат над 2000 лв. с ДМС и клас, което е над средното за страната, но за София е малко, каза Кирил Вълчев. Той отбеляза, че е въведено точково увеличение на заплатите. Работещите в БТА получават по сто лева за всеки чужд език, с който работят, като е сложен таван до два езика по финансови причини, каза той. Допълнително 100 лв. към заплатата получават и всички, които са приели да работят по график на денонощен режим или да бъдат на разположение по график за реакция при извънредни ситуации 24 часа/7 дни в седмицата.

Друга възможност са проектите, по които БТА работи. От 2021 г. досега БТА работи по осем проекта с подкрепата на Европейската комисия или Европейския парламент, по които ангажираните служители получават допълнително между 100 и 500 лв. месечно.

Кирил Вълчев отбеляза, че 82% от бюджета са разходи за персонала – заплати, ваучери, ДМС. Само 1% са за капиталови инвестиции, а останалите 17% са за издръжка, в които се включват около 4% за отразявания на различни събития в страната и в чужбина. Ако там се правят съкращения, това би обезсмислило това, което прави БТА, смята генералният директор на агенцията.

По думите му проблем е това, че работещите в БТА виждат как има други обществени сфери, в които се правят увеличения с бюджетни средства от 50%, от 25%. Вълчев призова заплатите в обществените медии да се изравнят с учителските, ако не е възможно още тази година, поне да се даде ясен знак. Трудно е, когато търсиш кореспондент, през 2024 г. назначихме втори кореспонденти в страната, и му казваш, че той ще получи заплата, която е значително по-ниска, отколкото, ако стане учител и би получавал 2900 лв., заплатите са по-високи и за хората, които работят в сферата на връзките с обществеността, обясни Вълчев. 

„Аз ви описах една картина, от която личи, че българската държава има грижа за БТА, за хората в нея. Има ръст, но когато бъде поставен в сравнение с другите сфери, се получава изкривяване“, каза Кирил Вълчев. Той посочи, че в резултат на това, че агенцията вече има по двама кореспонденти в регионите от страната, ръстът на публикациите от кореспондентите от 16 хиляди през 2023 г. нараства до над 25 хиляди публикации с регионални новини, т.е. с почти 63%, макар тези назначения да бяха правени в рамките на цялата минала година.

Започнахме да отразяваме всички заседания на общинските съвети, при това – доста задълбочено, каза още Кирил Вълчев. През 2024 г. БТА въведе в експлоатация 30 електрически автомобила за кореспондентите в страната и репортерите в София.

През 2024 г. влезе в експлоатация изграденият през 2023 г. подобрен достъп до сградата в София с нов външен асансьор до Националния пресклуб на последния четвърти етаж, до който имаше достъп само по стълби, изградихме и няколко рампи за достъпност за хора с увреждания, посочи генералният директор на БТА.

Следваме принципи, че БТА не приема финансирания извън държавния бюджет и организации, на които България е член, каза още той.

Доказателство за свободата и независимостта на БТА е равноправното й участие в клуба на най-развитите информационни агенции в света – MINDS International (Media Innovation Network) – сдружение на 25 водещи новинарски агенции от целия свят за сътрудничество между дигиталните медии, каза Вълчев.

Истина

Новата интернет страница и новата организация на работа в БТА гарантира разграничаването на прессъобщенията от журналистическите материали. Броят на официалните съобщения, изпратени и публикувани от БТА през 2024 г. нараства с 20 % на 27 307 в сравнение с 22 716 през 2023 г. Новите институции и организации, които за първи път започнаха да изпращат свои съобщения за публикуване в БТА са около 230 от общо 850, което представлява ръст от 27%, посочи генералният директор на БТА.

Ако сравните броя на информациите, те не нарастват драстично. Но в съдържателен план, те много се промениха. През 2020 – 2021 г. информациите вървяха даже без снимки. Сега всяка информация е с галерия от снимки. Моята амбиция е към всяка новина да има и видео. Въведохме инфографики. БТА присъства вече в седем платформи, отбеляза генералният директор на БТА и допълни, че гледа на присъствието на новините на БТА в социалните мрежи като на възможност истинските новини да се разпространяват в тези платформи, а не като на място за дискусии, тъй като там не всички потребители са с истинските си имена.

Знание

Кирил Вълчев посочи, че БТА поддържа стари рубрики, създава нови. „Този път използвахме бюджета за европейските избори, за да изпратим кореспонденти във всяка европейска държава“, каза Кирил Вълчев.

Той отбеляза, че се сключват партньорски договори с национални новинарски агенции, по които се разменят безвъзмездно по една новина и снимка всеки ден, както и договори с широк кръг организации и институции, вкл. университети, с които те се задължават да предоставят информация, снимки и видео с уредени авторски права. Към момента редакция ЛИК работи по над сто такива договори. До края на годината съм си поставил цел всяка седмица да има информация от всеки един от българските университети, с които имаме договор, отбеляза генералният директор на БТА.

Благодарение на назначаването на втори кореспонденти в областните центрове БТА започна системно отразяване от кореспондентите в цялата страна и чрез публикации от българските общности по света на църковния живот в неделните дни и на по-големите празници от календара на Българската православна църква и събитията на източноправославното вероизповедание като традиционна религия в Република България съгласно Конституцията, както и продължи системното отбелязване на значимите празници и събития на останалите вероизповедания и религиозни институции, посочи Вълчев.

Списание ЛИК продължи да излиза отново редовно всеки месец след възстановяването му през 2022 г. и през 2024 г. бяха издадени 12 редовни броя, от които три и на английски език („Българската следа в Космоса” – по повод 45 години от първия полет на българин в Космоса; „Българската наука на Антарктида”, който излезе и на испански език, както и „155 години БАН”). Този месец издадохме брой на ЛИК за участието на България в световните изложения - на български и на японски език, и бях свидетел как в българския павилион на изложението в Осака студенти, изучаващи български език, вземаха по едно списание и на двата езика и обясниха, че това им помага в изучаването на български език, каза Вълчев.

От януари 2024 г. достъпът до списание в електронен формат е свободен на интернет страницата на БТА, а повече от 300 хартиени екземпляра от списанието БТА изпраща безвъзмездно, за сметка на собствени приходи, до национални и регионални библиотеки, университети, културни организации.

Кирил Вълчев отбеляза, че БТА вече има пресклубове в цялата страна. Освен в областните градове, имаме пресклубове в Казанлък, Свищов, Троян, Самоков, Петрич и преди седмица открихме в Гоце Делчев и моето разбиране е, че тази тенденция трябва да продължи, посочи той. Вълчев каза, че като балканска агенция, през миналата година БТА е открила пресклуб в Белград. Имаме в Скопие, Букурещ и Анкара, тази година се надяваме да открием в Атина и така ще възстановим кореспондентската мрежа поне в съседните държави, каза още той. 

Ние говорим с имената на компаниите, когато става дума за информация, отбеляза генералният директор на БТА и каза, че на 1 юни ще се проведе инициативата „БГ туризъм“ в Поморие - среща между медиите, туристическия бизнес, държавата, общините, учени в тази сфера, на която да се обсъжда кои са посланията, които отправяме всяка година. Миналата година правихме две такива срещи – в Албена и село Баня, Разложко, обясни той.

Общност

Кирил Вълчев отбеляза, че на 24 май тук, в София, започва 20-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Миналата година Световната среща на българските медии бе в Украйна - в Одеса, Болград и Измаил. Вълчев припомни, че българите в Одеска област са над 150 000 души и са трети по численост. Това е форма и на подкрепа, освен на осигуряване на информация за българите, които са в затруднено положение. Освен това доста събития организирахме в пресклубовете ни в Тараклия, Молдова, и в Одеса, допълни той.

Памет

Вълчев информира депутатите и за инициативата на БТА за поставяне на паметни плочи на забележителни българи, свързани със словото и журналистиката. Той припомни, че вече са поставени паметни плочи на Алеко Константинов в Одеса - в университета, в който е учил, на Атанас Далчев - в Солун, където е роден. Тази година взехме разрешение да преместим на видимо място паметната плоча на Любен Каравелов в Белград, и мислим да продължим, обясни той.

Кирил Вълчев посочи, че миналата година БТА, БНТ и БНР са започнали инициативата „14 века България в Европа“. Той отбеляза, че през 2032 година ще се отбележат 1400 години от създаването на първото българско държавно образувание на европейска територия, което напомня, че България не е от 20 години в ЕС. Според него е добре да се говори за българския принос към Европа, а не само за приноса на европейските пари за България. По тази инициатива направихме календар, каза той.

Издадена е и третата част от книгите, посветени на 125-годишнината на БТА, която показва по една новина от България и света за всяка година.

Преместени са и архивите на агенцията. Тези архиви от миналата година са в климатизирани помещения. Около 35% от снимките и много от бюлетините са дигитализирани.

Обновихме новинарската стая. Сега вече имаме истински нюзрум по европейски образец. Направихме читалня, информационен център. Ремонтирахме и двете бомбоубежища, разказа още Кирил Вълчев.

Той посочи, че е започнало и обновяването на пространството пред БТА. Очакваме през юни да бъде одобрен проект за 6 милиона лева, каза Кирил Вълчев и добави, че след направеното осветление, идеята е сега да се направи малък парк "Светът на новините" пред сградата на БТА.

Със съдействието на Националната художествена академия (НХА) БТА създаде шрифт ЛИК, отбеляза Кирил Вълчев. Обичайно се използват изработвани за други азбуки шрифтове и така е някак нелепо за страната, създала кирилицата. С огромната подкрепа на НХА създадохме шрифт на тази българска кирилица „ЛИК“, каза Вълчев.

В заключение той цитира думи на Свети Паисий Хилендарски, на чийто ден през 2024 г. бе открита организираната от БТА 19-а Световна среща на българските медии в Одеса, от „История славянобългарска”:

„Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване … ставащите сега събития …
добродетелите на добрите и законопрестъпленията на злите, …
превратностите на човешкия живот и обратите на благополучието в него и непостоянството в този свят …
и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите …
в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия Господ …”